Смарт очилата са „тренди“ и потребителите ги харесват – но регулаторите не
Масовите модели на EssilorLuxottica се сблъскват с все по-строг контрол. Европейският комитет по защита на данните препоръчва записване на светлинни и звукови сигнали. Норвегия планира временна забрана, Австралия обмисля ограничения в държавни учреждения
,fit(1001:538)&format=webp)
Производителят на луксозни модели очила EssilorLuxottica пусна своя смарт модел Ray-Ban Meta, способен да снима и записва през 2023 г., а три години по-късно пазарът вече отбеляза бърз растеж в този сектор устройства.
Според изследователската група Omdia глобалните доставки на очила с изкуствен интелект скачат до 8,4 милиона броя през 2025 г. от около 2,1 милиона през 2024 г. Очилата Meta на EssilorLuxottica съставляват 81,3% от глобалните доставки в първата половина на тази година, отбелязва Reuters.
EssilorLuxottica трябва да публикува резултатите си за третото тримесечие днес, но не се очаква да предостави точни данни за стойността на продажбите на смарт очила. В отчета си за второто тримесечие компанията обаче посочи, че продажбите са се удвоили в сравнение със същия период на предходната година.
Забрани на хоризонта
Приликата с обикновените очила е фактор за успеха на смарт очилата на EssilorLuxottica и контрастира с Google Glass, пуснати на пазара преди повече от десетилетие, чийто обемист, футуристичен дизайн ограничава масовия потребител.
Но дискретният характер тревожи регулаторните органи.
Миналата седмица Европейският съвет за защита на данните (EDPB), който обединява националните регулаторни органи в личните данни, заяви, че устройствата улесняват тайното записване, включително на случайни разговори.
Луи Ларер, портфолио мениджър във френската компания за управление на активи BDL, споделя тази загриженост. „Фактът, че смарт очилата разполагат с камера, позволяват на потребителите да излъчват на живо и незабавно да споделят съдържание в социалните медии, може да се превърне в проблем“, смята той.
Досега Норвегия е заела най-твърдата позиция сред правителствата, като този месец обяви, че планира временна забрана на използването на AI очила на определени места. Австралия заяви през септември, че обмисля да забрани използването на смарт очила, оборудвани с камера, на правителствени работни места.
В предварително, необвързващо изявление Европейският комитет за защита на данните (EDPB) призова производителите да комбинират мерки като видими индикатори за запис, звукови сигнали и известия към близките устройства по време на запис.
Органът също така предложи да се ограничи излъчването на живо, да се замъгляват автоматично лицата на минувачите и да се използват технически ограничения, основани на местоположението, в чувствителни места като болници или училища.
Притесненията за личната неприкосновеност издигат бариери на пазарите
Рос Гербер, главен изпълнителен директор на базираната в Калифорния компания за управление на активи Gerber Kawasaki, притежател на акции на Meta, смята, че притесненията за защита на личните данни и социалното стигматизиране могат да ограничат по-широкото им разпространение, въпреки че смарт очилата притежават дългосрочен потенциал.
„Хората ще ви карат да се чувствате некомфортно, ако ги носите“, обяснява той и допълва, че неговият чифт Meta стоят неизползвани в гаража му.
Представител на Meta заявява, че очилата продължават да са популярни за слушане на музика, провеждане на разговори и преводи на живо. „Те са създадени, за да бъдат забелязвани, затова всеки чифт с камера има ярка светлина, която мига, когато правите снимка или видео, което може да споделите с другите“, допълва компанията.
„Важно е правилата да защитават правата на хората, като същевременно подкрепят иновациите и осигуряват съгласуваност между различните технологии“, заявява пред Reuters говорител на EssilorLuxottica, като допълва, че компанията полага усилия да помогне на потребителите да разберат как да използват очилата отговорно.
Регулаторните органи за защита на личните данни в Италия и Австрия разследват инциденти, свързани с използването на смарт очила от ученици в училищата, а френският орган за защита на личните данни по-рано съобщи, че е получил малък брой жалби по този повод.
„Властите трябва да обмислят забрана на тези устройства в обществените пространства по координиран начин“, заявява пред Reuters Клеанти Сардели, адвокат в европейската организация за защита на цифровите права NOYB.
Нарастващите опасения относно неприкосновеността на личния живот могат да се окажат предизвикателство за EssilorLuxottica и Meta, които се стремят да позиционират очилата с изкуствен интелект като потенциална бъдеща алтернатива на смартфоните.
„Опасенията относно неприкосновеността на личния живот представляват риск за тази категория продукти. Вече видяхме нещо подобно преди повече от десетилетие с Google Glasses“, заявява Седрик Роси, анализатор на акции в луксозните и потребителските стоки в Stifel.
Според него представянето от Meta през септември на аудиоочила без камера е първата стъпка към преодоляване на регулаторните проблеми и опасенията за лични данни. Той обаче смята, че без камера потребителите не могат да се възползват напълно от възможностите AI, за които са проектирани устройствата.
Междувременно други компании все още проявяват интерес към тази категория, а Google, в партньорство със Samsung планира да пусне на пазара своите очила с изкуствен интелект Gemini преди края на тази година. Очаква се и Apple да пусне смарт очила.
Анализаторите от BofA в доклад от този месец оценяват регулаторния риск като ограничен и посочват, че пълна забрана е малко вероятна, дори да възникнат ограничения, особено в Европа.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)