Американският президент Доналд Тръмп засили натиска върху украинския си колега Володимир Зеленски да постигне мирно споразумение с Русия, като заяви, че Съединените щати не са получили нищо в замяна на предоставената на Киев помощ. Коментарите му във вторник последваха разговорите между украинския лидер и американска делегация, водена от специалния пратеник Стив Уиткоф, в Осло. Срещата се състоя ден преди планираното посещение на Уиткоф в Русия, където той трябва да обсъди възможностите за прекратяване на войната с президента Владимир Путин.

„Искаме Зеленски да сключи сделка. Той може да го направи“, каза Тръмп пред журналисти в Белия дом.

„Можеше да постигне споразумение още преди две години, когато проведохме онзи разговор в Овалния кабинет“, продължи американският президент, очевидно визирайки напрегнатата им среща в началото на 2025 г. „Той трябва да пожелае да сключи сделка, защото не мисля, че народът му ще търпи това още дълго.“

Тръмп, който се подготвя за междинните избори за Конгреса, от които зависи разпределението на силите през последните две години от мандата му, отново насочи отговорността за продължаващия конфликт към украинския държавен глава.

Пратеникът на Тръмп се опитва да поднови мирните преговори между Украйна и Русия и се очаква да поиска освобождаването на американски гражданин

Стив Уиткоф се среща със Зеленски преди разговорите си с Путин в Москва

„Предоставихме огромна помощ на Украйна, а не получихме нищо в замяна. Освен скъп дизел“, посочи той, като добави, че американските данъкоплатци са уморени от ситуацията.

По думите му Вашингтон е понесъл значителни финансови загуби, без да извлече ползи от подкрепата си за Киев.

„Време е да се сключи сделка“, настоя Тръмп, цитиран от Euronews. 

Изявленията му контрастират с по-оптимистичния тон на Зеленски след преговорите в норвежката столица, в които участваха също финландският президент Александер Стуб и норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре.

Украинският лидер определи разговорите като конструктивни и съобщи, че наскоро е провел ползотворна телефонна дискусия с американския държавен секретар Марко Рубио. Той отново призова за тристранна среща с Тръмп и Путин, която би могла да даде нов тласък на дипломатическите усилия.

Зеленски коментира и съобщенията за ограничения в обмена на американска разузнавателна информация, като изрази благодарност, че системата за предупреждение за въздушни нападения отново функционира.

По-късно украинският президент написа в социалните мрежи, че срещата е била конструктивна, тъй като Украйна, Европа и Съединените щати споделят стремежа към мир.

„Ще видим какво ще се случи утре“, добави той, визирайки предстоящите разговори на Уиткоф с руското ръководство.

Финландският президент Александер Стуб също изрази надежда за напредък.

Вашингтон смекчава натиска върху Москва, настоява Киев да ограничи ударите по руска енергийна инфраструктура и отваря нов разговор за ядреното разоръжаване

Тръмп е готов за среща с Путин и Си, докато натискът му върху Зеленски расте

„Днес беше добър ден за мира“, заяви той след срещата в Осло. По думите му през последната седмица е постигнат значителен напредък на експертно и техническо равнище, макар голяма част от работата да е останала извън общественото внимание.

„Сега имам усещането, че процесът отново се движи в правилната посока. Надявам се да няма връщане назад“, допълни Стуб.

Нарастващото напрежение между Вашингтон и Киев

Въпреки положителните оценки за преговорите в Осло отношенията между Тръмп и Зеленски продължават да се влошават. Разногласията се задълбочиха през последните седмици, след като американският президент договори с Путин облекчаване на ограниченията върху търговията с руски дизел и изрази недоволство от отражението на украинските удари срещу енергийната инфраструктура на Русия върху световните цени на горивата.

Последните му изказвания засилват опасенията сред европейските съюзници на Киев, че Вашингтон все по-открито възприема позициите на Москва.

По-рано тази седмица Тръмп заяви, че „Русия, честно казано, се държи добре по отношение на Украйна“ и че руската страна „не е направила кой знае колко“.

За жителите на Киев, които от седмици са подложени на все по-интензивни бомбардировки, както и за европейските партньори на Украйна, подобни коментари допълнително затвърждават впечатлението, че американската администрация проявява по-голямо разбиране към Путин, отколкото към Зеленски.

Във вторник върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас отправи остри критики към подхода на Вашингтон.

„Американските преговарящи се опитват да принудят Украйна да капитулира вече почти две години“, акцентира тя пред Европейския парламент.

Американският президент даде отсрочка на Москва по отношение на допълнителните енергийни ограничения, след като постигна договорка с Русия за връщане на руския дизел на пазара

Тръмп освободи Русия от новите санкции, предвидени в приетия от Конгреса закон

Според Калас основната причина Киев да не е приел условията на Путин досега е значителната подкрепа, предоставяна от европейските държави.

Европейски дипломати също поставят под съмнение стратегията на Белия дом. Според тях Москва не показва реална готовност за прекратяване на бойните действия, докато натискът на Тръмп е насочен предимно към украинското ръководство.

Представители на европейските институции изразяват недоволство и от факта, че до момента са били до голяма степен изключени от преките контакти между Вашингтон и Москва.

„Вероятно между американците и руснаците се водят много повече разговори, отколкото ни е известно“, предполага европейски дипломат.

Личните отношения между Тръмп и Зеленски като фактор

Някои европейски представители смятат, че промяната в американската политика не може да бъде обяснена единствено с геополитически и икономически интереси. Според тях личното отношение на Тръмп към Зеленски също играе съществена роля.

„Мисля, че това до голяма степен е личен въпрос“, коментира пред  POLITICO бившият британски министър Дейвид Лидингтън, който сега е изследовател в лондонския Кралски институт за изследвания в областта на отбраната и сигурността (RUSI). По негово мнение предпочитанията на американския президент към авторитарни лидери, както и стремежът му да създава бизнес възможности за американските компании, оказват значително влияние върху външнополитическите му решения.

Подобна оценка споделят и представители на ЕС.

„Тръмп не харесва Зеленски. Просто не го харесва“, посочва европейски правителствен служител, който е наблюдавал отблизо отношенията между двамата. Според него това лично отношение затруднява усилията за привличане на американска подкрепа към мирния процес. „При Тръмп всичко е рационална бизнес сделка, докато в един момент не престане да бъде така“, допълва служителят.

Украинският президент твърди, че Вашингтон бави одобрението за вече платена от европейски държави военна помощ. Украинските власти отново съобщават за липса на предварителна информация за руските удари

Зеленски обвинява САЩ, че забавят доставките на ракети на фона на нарастващото напрежение

Лидингтън допуска, че напрежението между двамата президенти има корени още в първия мандат на Тръмп. През 2019 г. той поиска съдействие от Зеленски за разследване, свързано с Джо Байдън, който впоследствие го победи на президентските избори. Последвалите конфликти, включително публичният сблъсък в Овалния кабинет през февруари 2025 г., според бившия британски министър са задълбочили взаимното недоверие.

„Още тогава ми направи впечатление, че има силен личен елемент“, отбелязва той по повод срещата, на която Тръмп и вицепрезидентът Джей Ди Ванс влязоха в остър спор със Зеленски.

Лидингтън свързва поведението на американския лидер и с предпочитанията му към политици, които демонстрират авторитарен стил на управление. Той си спомня вечеря на световни лидери в Париж през 2018 г. по повод стогодишнината от края на Първата световна война. Тогава Тръмп проявил слаб интерес към разговори с френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Ангела Меркел, но изглеждал значително по-заинтересован от общуването с турския президент Реджеп Тайип Ердоган.

Политически и икономически съображения

Личните предпочитания обаче не са единственият фактор, който може да обясни подхода на Белия дом към войната в Украйна. На фона на предстоящите междинни избори за Конгреса и нарастващите цени на горивата икономическите съображения придобиват все по-голямо значение за американската администрация. В този контекст Тръмп представя продължаващата подкрепа за Киев като финансова тежест за данъкоплатците, а украинските удари срещу руската енергийна инфраструктура – като една от причините за поскъпването на петролните продукти. По този начин въпросът за прекратяването на конфликта се обвързва не само с външнополитическите приоритети на Вашингтон, но и с вътрешния натиск за овладяване на цените.

Същевременно възможностите на Украйна да продължи да се противопоставя на руската агресия стават все по-ограничени. След четири години и половина война страната изпитва недостиг на финансови средства и системи за противовъздушна отбрана, докато политическата подкрепа в Европа също е изправена пред изпитания на фона на засилващото се влияние на популистката десница.

Недостигът на американска подкрепа и последиците за Украйна

През последните дни Зеленски предупреди, че ограниченията на американската помощ вече имат пряко отражение върху способността на Украйна да защитава цивилното си население. Според него намаленият достъп до услуги като Starlink и Starshield затруднява противодействието на руските нападения и планирането на военни операции.

„Все още нямаме обяснение за това, чуваме само различни странни истории“, заяви украинският президент пред американски конгресмени в понеделник.

Сред обсъжданите варианти са емитирането на нов общ дълг и използването на замразените руски активи, но високите разходи по заемите и разногласията между държавите членки затрудняват постигането на решение

Украйна се нуждае от допълнителни 70 млрд. евро, а ЕС обсъжда възможностите за осигуряването им

Той посочи, че през октомври предварителните предупреждения за приближаващи руски ракети, предоставяни от американски партньори, не са постъпвали по обичайния начин. Киев изпитва и недостиг на ракети прехващачи за системите Patriot.

Пентагонът не е представил официална позиция по украинските оплаквания.

Последиците от засилените руски нападения се отразяват и в данните на ООН. Според Мониторинговата мисия на организацията за правата на човека в Украйна през септември са загинали 328 цивилни, а повече от 2000 са били ранени. Това представлява увеличение с 85% спрямо същия месец на 2025 г.

По оценка на ООН първите две седмици на октомври са сред най-смъртоносните периоди за цивилното население в Украйна през последните години, главно заради зачестилите ракетни удари и атаки с дронове.

Въпреки тези обстоятелства дипломатическите усилия продължават. Предстоящите разговори на Уиткоф с руското ръководство могат да включват предложение за тристранна среща между Тръмп, Путин и Зеленски.

Предишните опити за организиране на подобен формат не дадоха резултат, а европейските представители остават скептични относно готовността на Москва да направи отстъпки.

Така срещата в Осло създава предпоставки за възобновяване на преговорите, но не премахва основното противоречие между Вашингтон и европейските съюзници на Киев – дали натискът за постигане на мир трябва да бъде насочен преди всичко към Украйна, или към Русия.