Санае Такаичи преодоля мъжкото господство в японската политика, но ще успее ли да се задържи на власт и през втората си година?

Година след като преодолява традиционното мъжко господство в японската политика, първата жена министър-председател на страната Санае Такаичи опровергава прогнозите, че управлението ѝ ще бъде краткотрайно.

Консервативната лидерка, известна с прямия си стил, извежда Либерално-демократическата партия (ЛДП) до убедителна изборна победа и печели подкрепата на избирателите с твърдата си позиция в продължителния дипломатически спор с Китай за Тайван.

„Директният подход на Такаичи се оказа предимство, особено в дипломатическата ѝ стратегия“, коментира пред The Guardian Шийла Смит, старши изследовател в Съвета за международни отношения в Ню Йорк.

Последните социологически проучвания показват, че одобрението за японския премиер е около 50%. Това е най-ниското равнище от встъпването ѝ в длъжност, но остава сравнително високо за ръководител на японското правителство след година на власт и значително над прага от 30%, под който предишни кабинети са били принудени да се оттеглят.

Активното ѝ присъствие в социалните мрежи също ѝ помага да достигне до по-младите избиратели, разочаровани от традиционните методи на политическа комуникация.

Между волатилната йена и дипломатическия баланс: Как Бесънт и Такаичи запазват пазарното равновесие

Въпреки това Такаичи, смятана за протеже на убития бивш премиер Шиндзо Абе, отбелязва първата годишнина от управлението си в най-несигурния момент от началото на мандата. Тя е изправена пред последиците от първия сериозен скандал в кабинета си, нарастващ икономически натиск и съмнения относно финансирането на обещаните данъчни облекчения.

Допълнителни въпроси пораждат работните ѝ навици, отношенията с партийните ѝ колеги и медиите, както и твърденията, че спи само по няколко часа на денонощие.

Отношенията със САЩ и политическите предизвикателства

Като ръководител на държава, която от десетилетия поддържа тесни отношения със Съединените щати в областта на сигурността, Такаичи полага значителни усилия да установи добри лични контакти с американския президент Доналд Тръмп. Откакто поема премиерския пост, двамата са се срещали четири пъти.

При посещението си в Овалния кабинет през март тя предпочита да не реагира на шегата му за нападението срещу Пърл Харбър, макар езикът на тялото ѝ да подсказва, че коментарът не ѝ е допаднал.

Въпреки подобни неудобни моменти японският премиер успява да запази стабилността в отношенията с най-важния съюзник на страната, като малко след встъпването си в длъжност дори обявява началото на „златна ера“ между Токио и Вашингтон.

На вътрешнополитическата сцена обаче предизвикателствата стават все по-сериозни.

През октомври Такаичи първоначално защитава министъра на земеделието Кадзуо Яна, чиито изказвания предизвикват обществено недоволство. Той предлага да бъдат ограничени средствата за пътна инфраструктура в общините, които не са го подкрепили.

Премиерът определя предполагаемите му коментари като „честно казано, доста жалки“, ако действително са били направени. Политическият натиск обаче се засилва и на 14 октомври Яна става първият министър, подал оставка от нейното правителство. 

Такаичи остро осъди посещението на Путин на спорните Курилски острови

„Такаичи може да понесе известни политически щети от скандала при следващите социологически проучвания“, смята Тобиас Харис, основател на консултантската компания за политически риск Japan Foresight. Той припомня, че тя е продължила да подкрепя министъра близо две седмици.

Проблемите ѝ обаче не се изчерпват с този случай. Такаичи е подложена на критики заради промени, които на практика изключват възможността за реформа на правилата за наследяване на японския императорски престол, запазващи това право само за мъже, въпреки обществената подкрепа за жена начело на монархията.

Такаичи среща неодобрение и заради недостатъчно категоричната си подкрепа за японката Томоко Акане, председателка на Международния наказателен съд, срещу който администрацията на Доналд Тръмп е наложила санкции. Допълнително напрежение за правителството създава нарастващото недоволство в Окинава след ареста на американски морски пехотинец през октомври по подозрение в убийство и грабеж на местна жена. 

Икономическите обещания и въпросът за тяхното финансиране

Едно от най-сериозните изпитания пред правителството е изпълнението на обещанията за облекчаване на финансовия натиск върху домакинствата.

Такаичи предлага данъкът върху потреблението на храни и напитки да бъде намален от 8% на 1% за период от две години. Плановете включват и директни парични помощи за семействата, които изпитват икономически затруднения.

Министър-председателят настоява, че мерките няма да изискват поемане на допълнителен държавен дълг, но все още не е представила убедително обяснение откъде ще бъдат осигурени необходимите средства.

Това засилва притесненията относно състоянието на публичните финанси в Япония, чийто държавен дълг вече е най-високият сред икономиките от Г-7.

Управление чрез социалните мрежи и ограничени контакти с медиите

За разлика от предшествениците си Такаичи рядко дава индивидуални интервюта. Вместо това предпочита да представя политиките си чрез публикации в социалната мрежа X, често с подробни обяснения.

Според данни на японската информационна агенция Киодо през първите пет месеца от управлението си тя провежда 34 брифинга за медиите. За сравнение, непосредственият ѝ предшественик Шигеру Ишиба е организирал 57 за аналогичен период, а Фумио Кишида – 90. За същото време Такаичи публикува 370 съобщения в X.

Такаичи или пазарите? Паричната политика на Япония е между чука и наковалнята за лихвените проценти

Традиционните неофициални срещи с редактори на водещи вестници и телевизионни ръководители също постепенно отпадат от практиката на правителството.

„Още от първия ден тя възприема конфронтационен подход към традиционните медии, нещо, което според мен е научила от Доналд Тръмп“, коментира пред The Guardian редактор на японско седмично списание.

Според някои наблюдатели икономическите обещания и закъснялата реакция на скандала с Яна могат да отслабят позициите на премиера и да насърчат вътрешнопартийни действия срещу нея от страна на същите представители на ЛДП, които са съдействали за издигането ѝ начело на правителството.

Необичайният работен стил на японския премиер

Различията между Такаичи и предишните японски министър-председатели се проявяват не само в публичната комуникация, но и в ежедневния ѝ начин на работа.

Докато предшествениците ѝ са изграждали политически съюзи по време на вечери в престижни традиционни ресторанти, известни като рьотей, тя предпочита да прекарва вечерите у дома със съпруга си Таку Ямамото, бивш депутат, който получава инсулт през миналата година.

Според вестник „Майничи Шимбун“ през първите шест месеца от мандата си Такаичи се среща с колеги на обяд или вечеря само пет пъти. За сравнение, Шиндзо Абе е организирал 50 подобни събирания за съпоставим период, а Фумио Кишида – 35.

Такаичи, която обещава да „работи, работи, работи“ в името на избирателите, твърди, че спи едва между два и четири часа на нощ. Понякога свиква сътрудниците си на срещи в ранните сутрешни часове.

„Сутрин се къпя, приготвям закуска и след това мия чиниите, да не говорим за гримирането“, споделя тя пред депутати тази седмица. „Имам чувството, че отделям три или четири часа повече от мъжете премиери за подобни дейности.“

Финансова пропаст или разцвет: Такаичи прави исторически залог с намаление на данъците

Тобиас Харис, автор на англоезична биография на Шиндзо Абе, откроява съществени разлики между начина на управление на най-дълго заемалия премиерския пост в Япония политик и неговата наследница.

„Такаичи очевидно е по-изолирана. Тя отказва лични брифинги от държавни служители, среща се по-рядко с политически съюзници и представители на бизнеса и като цяло разчита на собствената си преценка, без непременно да чува толкова широк кръг от мнения, колкото предшествениците си“, отбелязва той.

Според Шийла Смит готовността на японския премиер да предлага ясни и директни отговори на сложни въпроси, включително необходимостта страната да увеличи разходите за отбрана и да подобри способността си да реагира на заплахите от Китай и Северна Корея, вероятно ще продължи да ѝ осигурява обществено одобрение.

„Очаквам наследниците ѝ да трябва да се приспособят към този подход и да последват примера ѝ“, допълва изследователката.

Докато стратегията ѝ носи политически резултати, дори скептично настроените представители на ръководството на ЛДП вероятно ще продължат да я подкрепят. Доколко обаче този модел на управление ще ѝ позволи да се задържи на власт в дългосрочен план, остава неясно.

„Тя има репутацията на човек, който се доверява предимно на собствената си преценка, не изгражда силен кръг от лоялни съюзници и не участва в традиционните неформални отношения в ЛДП“, заключава Харис.

Според него подобно поведение може да я прави по-привлекателна за избирателите, но същевременно крие риск да остане с малко политически съюзници, ако обстоятелствата се променят неблагоприятно.