Брюксел иска по-тесни връзки с Канада, но терминът „асоциирано членство“ предизвиква разногласия в ЕС

Германия, Франция и поне още шест държави от Европейския съюз се противопоставят на предложението Канада да получи статут на „асоцииран член“ на блока. Разногласията възникват непосредствено преди срещата на върха ЕС–Канада, която ще се проведе на 29 и 30 октомври в Монреал и трябва да постави основите на по-тясно сътрудничество между Брюксел и Отава.

Според дипломати, участвали в преговорите, и европейски представители, цитирани от POLITICO, основният спор не е свързан със самото задълбочаване на отношенията, а с използването на понятието „асоциирано членство“, чието практическо значение все още не е ясно определено.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи през септември Канада да стане първият асоцииран член на ЕС. Инициативата обаче изненада както канадското правителство, така и редица европейски столици, тъй като не беше предварително обсъдена с националните власти.

Германия е сред най-настоятелните противници на включването на това определение в подготвяната съвместна декларация. Франция, Италия и Белгия също изразяват резерви.

Според дипломати основното притеснение е, че Брюксел се опитва да даде име на нов тип партньорство, преди да е установил какво точно ще включва то.

ЕС и Канада подготвят по-дълбоко икономическо сближаване

Председателят на комисията по международна търговия на Европейския парламент Бернд Ланге също смята, че терминът трябва да бъде избегнат, тъй като може да предизвика объркване с вече съществуващи форми на партньорство, включително споразуменията за асоцииране.

От Европейската комисия обаче подчертават, че между държавите членки няма съществени разногласия относно необходимостта от по-тесни икономически, отбранителни и институционални връзки с Канада.

„Важното е какво правим, а не как го наричаме“, посочва представител на ЕС.

Предложението не предвижда Канада да стане пълноправен член на Европейския съюз. Учредителните договори на блока ограничават възможността за присъединяване до европейски държави, а Отава не се стреми към участие в единния пазар по модела на европейските партньори на ЕС.

Вместо това идеята е да се изгради нов формат на сътрудничество, който да надхвърля традиционните търговски споразумения и да обхваща области от стратегическо значение.

Партньорство отвъд търговията

Според постоянния докладчик на Европейския парламент за Канада Тобиас Кремер предложението за асоциирано членство трябва да бъде превърнато в реално политическо и институционално партньорство, а не да остане символичен жест.

„През последните няколко месеца Канада и Европа бяхме много добри в това да си пишем любовни писма и да си казваме колко силно искаме да работим заедно“, коментира германският евродепутат пред Euronews.

„Но мисля, че сега е моментът да подходим сериозно и да превърнем тази любовна история в конкретни ангажименти“, допълва той.

Карни: Канада е готова за търговска сделка със САЩ, но няма да жертва връзките си с ЕС

По думите му асоциираното членство трябва да представлява възможно най-тясното партньорство, което ЕС може да предложи на държава извън Европа.

Кремер настоява отношенията да надхвърлят рамките на „търговско споразумение плюс“ и да включват отбраната, цифровите технологии, Арктика, образованието и координацията по международни въпроси. Той предлага Канада да получи възможност да участва като наблюдател в Съвета на ЕС, където заседават министрите на държавите членки, както и да бъде създадена съвместна парламентарна асамблея.

Подобен механизъм вече съществува в отношенията между ЕС и Великобритания. Парламентарната асамблея на двете страни включва по 35 представители, които провеждат срещи два пъти годишно.

Геополитическите промени сближават ЕС и Канада

Инициативата идва на фона на нарастващото напрежение в отношенията със САЩ. Канада, чиято икономика традиционно е силно зависима от американския пазар, се стреми да диверсифицира търговията си след въвеждането на мита и засилването на политическия натиск от Вашингтон.

Премиерът Марк Карни поставя сред приоритетите си модернизирането на инфраструктурата и развитието на нови икономически партньорства. За ЕС сближаването с Отава е част от по-широките усилия за укрепване на международните връзки на фона на натиска от САЩ, Китай и Русия.

След срещата в Монреал се очаква да започне работа по шест приоритетни направления. Сред обсъжданите възможности са по-пълноценно участие на Канада в европейските програми „Хоризонт Европа“ и „Еразъм“, изграждане на подводни кабели, съвместно осигуряване на запаси от критични суровини и проучване на възможности за инвестиции от пенсионни фондове.

Напредъкът трябва да бъде оценен след шест месеца, а по-цялостен преглед е предвиден на следващата среща на върха ЕС–Канада след една година.

Един от дипломатите определя инициативата като експеримент, който може да доведе до създаването на изцяло нов модел на отношения между ЕС и държави извън Европа. Според него е възможно Канада да остане единствената страна, получила подобен статут.

Притиснати от политиката на Тръмп, ЕС и Канада намират опора един в друг

Въпреки общото желание за сближаване, преговорите по съвместната декларация продължават. Освен спора за асоциираното членство, разногласия предизвиква и сътрудничеството в ядрената енергетика. Австрия се противопоставя на включването на подобен ангажимент, докато Франция, Румъния и Словакия го подкрепят.

Кремер смята, че ЕС трябва да развива по-тесни отношения не само с Канада, но и с Великобритания, Австралия и Южна Корея. По отношение на Лондон обаче той прави важно разграничение: ако страната пожелае да се върне към европейския проект, крайната цел според него трябва да бъде пълноправно членство, а не асоцииран статут.

Засега основното предизвикателство пред Брюксел и Отава остава превръщането на политическите намерения в конкретни договорености, без споровете около наименованието на бъдещото партньорство да възпрепятстват неговото развитие.