Изборите в Израел оставиха отворена вратата за нов удар срещу Иран
Нетаняху може да започне нова бомбардировъчна кампания със САЩ, докато остава служебен премиер по време на преговорите за ново правителство, смятат експерти по сигурността
,fit(1001:538)&format=webp)
Неубедителният резултат от изборите в Израел отваря възможност пред Бенямин Нетаняху да започне нова бомбардировъчна кампания срещу Иран заедно със САЩ, докато управлява като служебен премиер. Това смятат израелски експерти по сигурността, цитирани от Financial Times.
Преди вота израелският премиер е наредил на армията да се подготви за няколкодневна бомбардировъчна кампания през уикенда на 10 октомври, казват пред FT източници, запознати с въпроса. Операцията не е била осъществена, тъй като не е получила одобрението на американския президент Доналд Тръмп, чиято Републиканска партия е изправена пред собствено ключово изпитание на междинните избори през следващата седмица.
След като крайнодясната коалиция на Нетаняху избегна категорично поражение на изборите във вторник и изглежда ще получи повече места от основния си съперник, израелски експерти по сигурността смятат, че премиерът няма да срещне сериозни ограничения, ако реши да възобнови плановете си за нови удари по Иран след междинния вот в САЩ.
„Ако неговата партия остане най-голямата и коалицията му има повече места от еврейския опозиционен блок, не виждам проблем с легитимността му да даде каквато и да е заповед на началника на Генералния щаб и ръководителите на останалите служби за сигурност“, казва пред FT Яков Амидрор, бивш съветник по националната сигурност и близък до Нетаняху.
„Почти съм сигурен, че много генерали в Израелските сили за отбрана смятат, че трябва да направим нещо срещу Иран.“
След неубедителния вот Израел се подготвя за период на политическа безизходица. Очаква се Нетаняху да остане служебен премиер, докато политическите сили водят преговори за съставяне на правителство – процес, който може да продължи с месеци.
Крайнодясната му коалиция загуби подкрепа и абсолютното си мнозинство, но според първоначалните резултати след преброяването на по-голямата част от бюлетините се очаква да получи 53 места в Кнесета. „Ликуд“ вероятно ще остане най-голямата отделна партия в 120-местния парламент.
Еврейският опозиционен блок се очаква да спечели около 48 места, а две арабски партии – до 19 депутати. По време на кампанията обаче част от водещите фигури в ционисткия лагер отхвърлиха възможността за координация с арабските депутати. Това поставя Израел пред политически блокаж, при който нито една група няма ясен път към управляващо мнозинство.
„Той няма юридически ограничения. Все още може да направи всичко, което смята за необходимо. Командирите на армията не могат просто да кажат „не“ – и се подготвят“, казва пред FT Дани Цитринович, бивш анализатор по Иран в израелското военно разузнаване.
„Армията беше против започването на война в този момент, но ако Тръмп му се обади и каже: „Сега е моментът“, те няма да откажат.“
Източник на FT, запознат с израелското военно планиране, посочва, че служебното правителство има правомощия да започне война, макар сред генералите да може да има резерви заради близостта до избори.
По думите му винаги е възможно да бъде изградена аргументация в полза на атака въз основа на разузнавателна информация – било заради ядрената програма на Иран, било заради други фактори.
Ако висш военен наистина е против подобно решение, може да подаде оставка, но разполага с малко други възможности, допълва източникът на FT.
Цитринович прогнозира, че ако няма „магически пробив“ в регионалните посреднически усилия за постигане на временно споразумение между САЩ и Иран, „ще видим нова ескалация, която ще обслужва интересите на Нетаняху“.
И Тръмп, и Нетаняху заплашиха с нова офанзива срещу Иран, но Белият дом заяви, че американските сили няма да предприемат подобни удари преди междинните избори на 3 ноември.
При евентуална нова операция Нетаняху вероятно отново ще има нужда от подкрепата на Вашингтон, тъй като Израел разчита на американските сили за част от отбраната си. Очаква се Иран да отговори твърдо при ново нападение.
Нетаняху и Тръмп започнаха войната срещу Иран на 28 февруари, но не успяха да доведат до срив на иранските въоръжени сили.
Израел и Иран не са си разменяли директни удари, откакто Вашингтон и Техеран договориха крехко примирие на 8 април, въпреки че напрежението между САЩ и Ислямската република остава високо, основно заради контрола върху Ормузкия проток.
„Почти съм сигурен, че следващата седмица или тази след нея Нетаняху сериозно ще обмисли военни действия срещу Иран“, казва Михаел Милщайн, бивш служител на израелското разузнаване.
Според него Нетаняху би предпочел съвместна атака със САЩ. Ако Тръмп е по-предпазлив, израелският премиер може да обмисли „самостоятелни действия, координирани с американците“, посочва той пред FT.
Късно в изборната нощ, преди да стане ясен мащабът на неуспеха на опозицията, Гади Айзенкот заяви, че служебният премиер няма „мандат или обществено доверие“ да предприема каквато и да е военна авантюра.
„Нетаняху – не смей да използваш сигурността на Израел за политическите си цели“, добави той.
Яков Амидрор, който е консултант към базирания в САЩ мозъчен тръст JINSA, смята обаче, че е малко вероятно бившият началник на Генералния щаб и лидер на най-голямата еврейска опозиционна партия да се противопостави на атака, ако Нетаняху предварително го запознае подробно с разузнавателната информация.
„Опозицията може да протестира, но ако той се обади на Гади и каже: „Това е ситуацията, това е разузнавателната информация, с която разполагаме“, и ръководителят на разузнаването го подкрепи, не мисля, че Гади да се противопостави“, казва Амидрор.
&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)