Израел гласува във вторник на първите парламентарни избори след атаката на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г. – вот, който мнозина в страната определят като един от най-важните в близо 80-годишната ѝ история.

Изборите противопоставят две силно различаващи се визии за бъдещето на Израел.

От едната страна е премиерът Бенямин Нетаняху и неговата дясна коалиция, която управлява страната през последните четири години. От другата е блок от опозиционни еврейски партии, концентриран около новата формация „Яшар“ на бившия началник на Генералния щаб Гади Айзенкот.

Към обяд местно време избирателната активност достигна 31,5% – най-високото ниво, регистрирано по това време на изборния ден от десетилетия. Повече от 2,3 млн. души вече бяха гласували, а пред някои секции се образуваха опашки, предават информационните агенции.

Високата активност идва на фона на изключително оспорвана надпревара. Последните социологически проучвания дават преднина на опозиционния лагер на Айзенкот, но нито той, нито коалицията на Нетаняху достигат необходимите 61 места в 120-членния Кнесет.

Затова решаващият въпрос може да се окаже кой ще успее да събере мнозинство след изборите.

Вот за посоката на Израел

„Тези избори не са за едно селище, една икономическа политика или един конкретен въпрос“, казва пред Financial Times израелският социолог Шмуел Роснер. „Те са за самата идентичност на това място.“

Нетаняху управлява Израел общо 19 от последните 30 години и сега търси нов мандат след период, в който страната премина през атаката от 7 октомври, войната в Газа, военна конфронтация с Иран и дълбоко вътрешнополитическо разделение.

Атаката на „Хамас“ през октомври 2023 г., при която бяха убити около 1200 души, повечето цивилни, остава централна тема във вота.

Опозицията обвинява правителството в провал на сигурността и настоява за създаване на държавна комисия, която да разследва обстоятелствата, позволили атаката.

Нетаняху и „Ликуд“, които бяха на власт по това време, досега се противопоставят на подобно държавно разследване.

За опонентите му изборите са и оценка за опитите на управляващата коалиция да промени съдебната система – реформа, която още през 2023 г. предизвика месеци масови протести.

Опозиционните партии обещават да отменят вече приетите части от нея.

Нетаняху срещу Айзенкот

Основният съперник на Нетаняху е Гади Айзенкот – бивш началник на израелската армия и сравнително ново име във висшата политика.

Син на имигранти от Мароко, той стига от сравнително скромна семейна среда до върха на израелския военен елит. Войната в Газа има и тежко лично измерение за него – синът му и двама негови племенници загиват по време на бойните действия през 2024 г.

Новата му партия носи името „Яшар“ – на иврит „честен“ или „почтен“ – и кампанията му до голяма степен е изградена като контрапункт на политическия стил на Нетаняху.

Последните телевизионни сондажи поставят „Яшар“ пред „Ликуд“ като най-голяма отделна партия. В различните проучвания формацията на Айзенкот получава около 22–23 места, а „Ликуд“ – между 19 и 21.

Но това не означава автоматично смяна на властта.

Математиката на Кнесета

В Израел депутатите се избират пропорционално, а нито една партия в историята на страната не е печелила самостоятелно необходимите 61 места за мнозинство.

Затова правителствата винаги са резултат от коалиционни преговори.

Последните проучвания дават на блока около Айзенкот приблизително 52–56 места, докато настоящият лагер на Нетаняху е около 50. Арабските партии получават още около 14–16 места.

Това създава политически парадокс.

Социологическите данни показват мнозинство от депутати извън лагера на Нетаняху, но основните еврейски опозиционни партии досега не желаят да управляват в коалиция с партиите, представляващи палестинските граждани на Израел.

Арабски политически формации вече дадоха знак, че биха могли да подкрепят правителство на малцинството, за да бъде отстранена настоящата коалиция.

Подобен сценарий обаче ще изисква от част от опозицията да отстъпи от предизборните си обещания.

Затова окончателният резултат може да зависи от няколко малки партии около изборния праг от 3,25%.

Ако останат под него, гласовете им няма да бъдат представени в парламента. Ако преминат бариерата, дори четири депутатски места могат да променят възможните коалиции.

Военната служба се превърна в ключов вътрешен въпрос

Една от най-чувствителните теми е дългогодишното освобождаване на ултраортодоксалните евреи от задължителна военна служба.

След години на война и мобилизация недоволството срещу тази привилегия се засили сред семейства, чиито близки служат в армията или са загинали.

Повечето опозиционни партии обещават да сложат край на освобождаването.

За Нетаняху въпросът е политически много по-сложен, защото две от основните партии в неговата коалиция представляват ултраортодоксалната общност и настояват сегашната система да бъде запазена.

Правителството многократно отлагаше приемането на нов закон за наборната служба.

Нетаняху залага на сигурността

В последните дни от кампанията Нетаняху се опита да върне сигурността в центъра на дебата и да се представи като единствения лидер, способен да защити Израел от Иран и други външни заплахи.

Той твърди, че Техеран продължава да се стреми към създаване на ядрено оръжие, и в телевизионно интервю в неделя заяви, че е готов отново да влезе във война с Иран.

В социалните мрежи премиерът публикува и материал от десен активист, предупреждаващ за „втори Холокост“, ако той не бъде преизбран, придружен от изображение на ядрен взрив над Тел Авив.

Опозицията го обвини, че използва националната сигурност като инструмент в предизборната кампания.

„Човекът, при чието управление се случи най-голямата катастрофа в историята на държавата, отказва да разбере, че сигурността на Израел не е политическа разменна монета и държавата Израел не е негова лична собственост“, написа Айзенкот в X.

За много от привържениците на Нетаняху подобна критика не променя избора им.

„Най-важното на тези избори е Нетаняху да спечели“, казва пред FT Моти, основател на стартъп, гласувал в селището Ефрат на Западния бряг. „Той е дипломат. Силен е. Има необходимото, за да бъде лидер.“

Други традиционни негови избиратели смятат, че 7 октомври е променил всичко.

„Винаги съм гласувала за него. Но 7 октомври беше преломният момент“, казва Шарън, цитирана от FT учителка по английски от Гедера, която този път ще подкрепи партия от опозиционния блок.

„Попитах учениците си коя друга държава има човек, който управлява от 20 години. Те казаха Русия. Имаме нужда от промяна.“

Арабският вот може да се окаже решаващ

Около една пета от гражданите на Израел са араби, а активността сред тях може да се окаже особено важна за крайния резултат.

След като се появиха данни за силно гласуване в арабските райони, Нетаняху призова десните избиратели масово да отидат до урните.

„Активността там е много висока. Ние сме тези, които трябва да се стекат към избирателните секции“, каза той след като гласува в Йерусалим.

Той обвини левицата и арабските партии, че искат да сложат край на еврейския характер на държавата – реторика, която отново изостри напрежението в изборния ден.

Различни партии съобщиха и за нарушения при гласуването. Избирателните власти обаче заявиха, че няма доказателства за системна манипулация на вота и че съобщените проблеми са изолирани.

Кой има право да гласува

Изборите поставят и по-широкия въпрос за политическите права в териториите под израелски контрол.

Над 7 млн. еврейски граждани и около 1,7 млн. палестински граждани на Израел в международно признатите граници на страната имат право да гласуват.

На окупирания Западен бряг обаче над 500 000 израелски заселници участват в изборите, докато около 3,1 млн. палестинци, живеещи в същата територия под израелско военно управление, нямат право на глас на израелските парламентарни избори.

Подобна е ситуацията в Източен Йерусалим, където израелските граждани могат да гласуват, докато голяма част от палестинското население няма израелско гражданство и съответно не участва в националния вот.

Палестинците в Газа също не гласуват на изборите за Кнесет.

Избирателните секции затварят в 22 часа местно време, когато се очакват първите екзитполове. Първите реални резултати обикновено започват да идват в ранните часове на следващата сутрин.

Но дори след преброяването може да няма ясен победител.

Президентът Ицхак Херцог ще трябва да проведе консултации с парламентарните партии и да възложи на кандидата, който според него има най-голям шанс да състави правителство, да опита да изгради коалиция.

Това може да отнеме седмици.

Херцог вече даде знак, че ще направи всичко възможно да избегне повторение на периода между 2019 и 2021 г., когато Израел премина през поредица от избори, без да се формира стабилно мнозинство.

Ако нито Нетаняху, нито Айзенкот успее да събере необходимата подкрепа, един от възможните варианти е натиск за правителство на националното единство.

Ако и това се окаже невъзможно, Израел може отново да се насочи към предсрочни избори.