През трите десетилетия, в които доминира израелската политика, Бенямин Нетаняху победи множество свои съперници. Но никой от тях не прилича на настоящия му основен опонент.

Гади Айзенкот, бивш началник на Генералния щаб на израелската армия, говори английски колебливо. Никога не е ръководил министерство. До преди няколко месеца не беше оглавявал и политическа партия.

Въпреки това 66-годишният Айзенкот вече изпреварва Нетаняху в няколко социологически проучвания и за мнозина в Израел се превръща в най-голямата надежда за свалянето на дългогодишния премиер на парламентарните избори на 27 октомври, пише Financial Times.

В продължение на десетилетия върховете на израелската политика бяха доминирани от бивши генерали, сред които премиерите Ицхак Рабин, Ехуд Барак и Ариел Шарон. През 2019 г. друг бивш началник на Генералния щаб – Бени Ганц – направи светкавичен преход от политически новак до лидер на анти-Нетаняху опозицията.

Макар пътят му към властта все още да е несигурен, фактът, че Айзенкот – определян от някои анализатори като „анти-Нетаняху“ – се превърна в най-сериозния претендент срещу премиера, изненадва дори хората, които го познават добре.

„Не изглежда като типичния политически лидер. Не притежава смазваща харизма и не е човек, който държи пламенни речи“, казва пред FT военният анализатор на Haaretz Амос Харел, който познава Айзенкот повече от две десетилетия.

През цялата си политическа кариера Нетаняху неизменно се опитва да представя опонентите си като заплаха за сигурността на Израел. Така е и с Айзенкот, когото премиерът се стреми да изкара краен левичар, готов да се съюзи с „арабите“ за сметка на интересите на страната.

Айзенкот категорично отхвърля подобни обвинения и изтъква твърдите си позиции по въпросите на сигурността.

Бившият генерал, който може да прекъсне дългото управление на Нетаняху

Кой е Гади Айзенкот

Роден е в семейство на марокански имигранти в южния град Ейлат. Израства далеч от богатите квартали на Северен Тел Авив или йерусалимския квартал Рехавия, където живее семейство Нетаняху.

Военната му кариера започва в елитната бригада „Голани“, а между 2015 и 2019 г. достига до поста началник на Генералния щаб.

Като висш офицер той разработва противоречива военна доктрина, според която Израел трябва да използва съкрушителна сила срещу враговете си, включително чрез нанасяне на удари по гражданска инфраструктура.

Като началник на Генералния щаб обаче Айзенкот не прилага тази доктрина в пълния ѝ вид, предпочитайки по-прецизна стратегия. Въпреки това мнозина я смятат за предшественик на разрушителната тактика, използвана впоследствие от израелската армия в Газа и Ливан.

Преди изборите през 2022 г. той се присъединява към партията на Бени Ганц, а след нападението на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври 2023 г. влиза в извънредния военновременен кабинет на Нетаняху като министър без портфейл. Това остава единственият му висок държавен пост досега.

Именно личната трагедия по време на войната в Газа променя общественото отношение към него. През декември 2023 г. неговият син Гал, който служи като резервист, загива в бойните действия. Малко след това на фронта загиват и двама негови племенници.

Погребението на Гал, на което присъства целият политически и военен елит на Израел, беше излъчено пряко по националната телевизия. Видимо разтърсен, но запазил самообладание, Айзенкот обеща в прощалното си слово да направи Израел достоен за саможертвата на сина си.

По-късно отношенията му с Нетаняху се влошават заради различията им по воденето на войната, включително по въпроса за сделките за прекратяване на огъня срещу освобождаването на израелските заложници, държани от „Хамас“.

През 2024 г. той напуска военновременния кабинет.

„Направих го с натежало сърце, след като разбрах, че интересите на Нетаняху вече не съвпадат с жизненоважните интереси на националната сигурност“, заяви Айзенкот на конференция по-рано този месец.

Кой дърпа конците? Тръмп и Нетаняху в сблъсък заради разминаващите се цели във войната в Близкия изток

Какво отличава Айзенкот

Според социолога и политически анализатор Далия Шайндлин именно личната му трагедия, съчетана с дългогодишната му военна кариера – в институцията, която продължава да се ползва с най-високо доверие сред израелските евреи – стои зад рязко нарасналата му популярност.

„Той плати най-високата цена в тази война и това го отличава рязко от сегашното правителство“, казва тя пред FT.

В продължение на месеци Нетаняху се опитва да прокара закон, освобождаващ ултраортодоксалните евреи от задължителна военна служба – искане на коалиционните му партньори, което е крайно непопулярно сред обществото. Критиците му припомнят и че двамата му синове не са били мобилизирани като резервисти във войните след 7 октомври.

В редица последни социологически проучвания nовата центристка партия на Айзенкот „Яшар“ („Право напред“), която той създаде миналата година след раздялата си с Бени Ганц и напускането на парламента, вече изпреварва управляващата „Ликуд“ като най-голямата политическа сила в бъдещия Кнесет.

Според проучване на обществената телевизия Kan „Яшар“ би получила 24 места в 120-местния парламент срещу 23 за „Ликуд“. В допитванията кой би бил по-добър министър-председател Айзенкот също последователно изпреварва Нетаняху.

Другите потенциални претенденти засега отстъпват назад, включително бившите премиери Нафтали Бенет и Яир Лапид. Според анализатори решението им да обединят политическите си сили в края на април е отблъснало част от избирателите и е помогнало Айзенкот да се превърне в основното лице на опозицията.

„Лагерът срещу Нетаняху винаги е имал свой „кандидат на момента“ – не защото непременно го обожава, а защото смята, че именно той има най-голям шанс да победи Нетаняху“, казва политическият стратег Рони Римон, ръководил предизборната кампания на Нетаняху през 2009 г.

„Най-интересното при Айзенкот е, че единственият му недостатък всъщност е негово предимство – той няма харизма“, допълва Римон.

След бурните и травматични последни четири години под управлението на силно поляризиращия, но изключително опитен Нетаняху, „точно това търсят израелците. Просто искат човек, на когото могат да вярват“.

Именно това изглежда е основното послание на кампанията на Айзенкот – не мащабни обещания или радикални промени в политиката към Газа или Иран, а ангажимент да „поправи“ щетите, нанесени през годините на управление на Нетаняху, и да „обедини“ дълбоко разделеното израелско общество.

Тръмп говори пред Кнесета за „историческия изгрев на новия Близък изток“

Много израелци гледат с тревога на възможността Нетаняху да получи нов мандат

Неговата крайнодясна коалиция е обвинявана в опити да отслаби съдебната система и другите независими институции, да ограничи свободата на медиите и да избегне политическата отговорност за провалите около атаката на 7 октомври. Премиерът продължава да е подсъдим и по продължаващото дело за корупция.

„Най-големият проблем на Нетаняху е лидерството“, заяви Айзенкот в интервю за Channel 12. „Той не разбира значението на думата „отговорност“ и не вярва в личния пример.“

Сред темите, върху които той поставя най-силен акцент, са задължителната военна служба и за ултраортодоксалните евреи, създаването на държавна комисия за разследване на събитията от 7 октомври и връщането към мамлахтиют – трудно преводимо еврейско понятие, означаващо държавническо поведение, поставящо обществения интерес над партийния.

Според анализаторите тази предпазливост е съзнателна стратегия, насочена към разочарованите привърженици на „Ликуд“ и т.нар. „мек десен“ електорат. Подобно на самия Айзенкот, много от тях са мизрахи – евреи с произход от Северна Африка и арабския свят, а не ашкенази с европейски корени.

Именно този електорат ще реши изхода от изборите, смята Рони Римон.

Тръмп призова Израел да отмени делото за корупция срещу Нетаняху

Въпреки нарастващата му популярност, пътят на Айзенкот към съставяне на следващо правителство остава несигурен.

Социологическите проучвания показват, че сборът от местата на всички еврейски партии, противопоставящи се на Нетаняху, вероятно няма да достигне необходимото абсолютно мнозинство от 61 депутати в Кнесета.

Няколко от лидерите на тези партии вече заявиха, че няма да управляват в коалиция с арабските партии, които се очаква да спечелят общо около десет места.

Самият Айзенкот засега избягва категоричен отговор. Той заявява единствено, че би работил с партии, които признават Израел като еврейска и демократична държава и приемат принципа на задължителната военна или национална служба – условие, което би могло да отвори вратата за сътрудничество с една от арабските политически формации.

Нетаняху се опитва да представи Айзенкот, както и други бивши генерали, като пораженци, настоявали войните да приключат, преди Израел да постигне своите „многобройни победи“ на бойното поле.

Изправен пред подобни атаки и обществените настроения след 7 октомври, Айзенкот внимателно избягва всичко, което би могло да бъде използвано срещу него.

„През всичките си 66 години никога не съм произнасял думите „палестинска държава“, заяви той в интервюто за Channel 12.

В друго интервю същата вечер обаче призова за „разделяне“ между Израел и палестинците, обяви се против анексирането на окупирания Западен бряг и подкрепи поставянето на ограничения върху разширяването на израелските селища.

„Реалност, при която анексираме 2,8 милиона палестинци от Западния бряг към Израел, би представлявала тежка заплаха за ционисткия проект“, предупреди Айзенкот.