Германският стартъп Helsing представи платформа за военно разузнаване и определяне на цели, която трябва да се превърне в европейска алтернатива на софтуера на Palantir. Разработката идва в момент, когато европейските държави се стремят да намалят зависимостта си от ключови американски технологии.

Новата платформа Clarity използва изкуствен интелект и е замислена като конкурент на Maven Smart System на Palantir. Системата за избор на военни цели, разработена от американския технологичен гигант, вече играе ключова роля в операциите на армията на САЩ.

Все повече европейски държави обаче се въздържат от използването ѝ заради недоверие към Palantir и нарастващото напрежение в трансатлантическите отношения.

В разговор с Financial Times преди представянето на платформата в техноклуб в Берлин съоснователят на Helsing Гундберт Шерф казва, че Европа трябва да разполага със собствен военен софтуер като част от усилията си за превъоръжаване след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.

„Можем да положим всички възможни усилия за възпиране – да разполагаме с отлични сензорни системи и модерни оръжия. Но в крайна сметка, ако нямаш собствен капацитет за разузнаване, определяне на цели и избор на оръжия, възпирането ти просто не е убедително“, обяснява той.

Helsing е най-скъпият европейски стартъп в областта на отбранителните технологии. При последния кръг на финансиране по-рано тази година компанията беше оценена на 18 млрд. долара.

Базираната в Мюнхен група е известна най-вече със своя ударен дрон HX-2, но според Шерф Clarity е била в самия център на дейността ѝ още от основаването през 2021 г.

Helsing разработва Clarity в тайна почти от основаването си през 2021 г. По думите на Шерф компанията е вложила деветцифрена сума в проекта, а общият труд на инженерите се равнява на стотици години работа.

„Отне ни всички тези години, за да стигнем дотук“, посочва той.

Високопоставен представител на германските въоръжени сили коментира пред FT, че Helsing и базираната в Берлин Orcrist са сред трите или четирите европейски технологични компании, които през следващите седмици ще получат първоначални договори за изпитване на системите си от германската армия.

Maven Smart System (MSS) на Palantir е разработена в края на 2010-те и началото на 2020-те години в тясно сътрудничество с Пентагона. По това време американските военни се опитват да обработват огромните количества информация, събирана от дронове над Афганистан и Ирак.

Постепенно MSS се превръща в система, която използва изкуствен интелект, за да обединява данни от сателити, радари и други източници. На тази основа тя предлага потенциални цели – хора, превозни средства, военни бази или инфраструктура – и определя кои дронове или ракети биха могли да бъдат използвани срещу тях.

Софтуерът значително ускорява способността на американската армия да открива и поразява цели. През първите 24 часа от военната кампания на Доналд Тръмп срещу Иран американските сили са поразили над 1000 цели.

Според Bloomberg обаче системата е участвала и в процеса на определяне на целта, довел до смъртоносен американски удар срещу училище в Иран през февруари. Palantir заяви, че причината е човешка грешка, а не изкуственият интелект.

Експерти предупреждават, че ускоряването на процеса по избор и поразяване на военни цели, както и перспективата за напълно автономни оръжия, които действат без човешко решение, създават риск от конфликти, които могат да излязат извън човешкия контрол.

Въпреки това много представители на западните правителства смятат, че въвеждането на подобни системи е неизбежно, особено след като Русия и Китай също разработват собствени технологии за определяне на военни цели с помощта на AI.

Миналата година НАТО придоби Maven Smart System за нуждите на своите въоръжени сили и вече я използва в съюзнически учения. Palantir предоставя услуги за обработка на данни и изкуствен интелект и на британското Министерство на отбраната.

Във Франция и Германия обаче представители на властите се противопоставят на използването на платформата на национално равнище. Дания и Нидерландия също проучват алтернативи.

Palantir подчертава, че софтуерът на компанията вече е доказал възможностите си.

„Този софтуер гарантира суверенитет по самата си същност, защото е изграден така, че никой, включително самата Palantir, не може да получи достъп до данните на клиента без неговото съдействие.“

Някои анализатори обаче са скептични към усилията на Европа да намали зависимостта си от американските оръжия и военни технологии.

Грегъри Алън, бивш представител на Пентагона, работил по въпросите на военния изкуствен интелект, а днес ръководител на собствена изследователска компания, коментира, че европейските отбранителни производители „обещават чудеса“.

Той предупрецава, че правителствата могат да се окажат с продукти, които „струват цяло състояние, а са посредствени“.

Шерф обаче смята, че значителният напредък при големите езикови модели и автономните AI агенти през последните 12–18 месеца дава възможност на новия софтуер да изпревари вече утвърдените конкуренти.

Разработването на Clarity е ръководено от Роберт Финк, бивш софтуерен инженер в Palantir, който е написал „първия ред код“ за водещата платформа на компанията Foundry.

Впоследствие Foundry намира широко приложение сред компании и правителства, които я използват за обработка на данни и дигитализация на работните процеси. Именно тази технология по-късно става основа на Maven Smart System.

Финк и екипът му са обучили и разработили Clarity с комбинация от публично достъпни търговски данни, информация от отворени източници и данни, събрани по време на учения с европейски въоръжени сили.

Софтуерът е бил тестван и в Украйна.

Според Финк платформата е проектирана така, че да позволява лесно взаимодействие между различни армии и интеграция с множество оръжейни системи, като същевременно осигурява строга защита на класифицираната информация.

Helsing отказа да назове потенциалните си клиенти, но отговаря, че вече води разговори с „много“ въоръжени сили.

Шерф признава, че все по-широкото използване на изкуствен интелект във войната повдига сериозни етични въпроси.

Според него обаче, когато военните трябва да обработват огромни количества разузнавателна информация, платформи като Clarity могат да им помогнат да съсредоточат ограничения човешки ресурс върху най-важните задачи.

„Изкуственият интелект е като всеки друг инструмент – сам по себе си не е добър или лош. Всичко зависи от начина, по който го използваш“, твърди Шерф.