Европейската комисия подобри икономическата си прогноза за България.

Брюксел очаква ръстът на БВП през тази година да бъде 1,4% при по-ранна прогноза от 1,1 на сто.

Публикуваните днес данни сочат, че БВП през 2022 г. ще запише ръст от 3,9% - той е по-висок спрямо очаквания от 3,1 на сто.

„Въпреки високата инфлация икономическата активност продължи да се разширява през 2022 г., подкрепена от стабилен растеж на износа и от увеличения на заплатите и социалните трансфери, които компенсираха нарастващите потребителски цени. Все пак растежът на частното потребление се забави през първата половина на годината, тъй като инфлацията набра скорост. Въпреки това се предполага, че потребителското търсене се е засилило през втората половина на 2022 г. поради продължаващия растеж на разполагаемия доход, съчетан с известно забавяне на динамиката на месечната инфлация”, пише в доклада на ЕК, огласен днес.

Анализаторите очакват, че икономиката на ЕС ще избегне рецесията, но насрещните ветрове продължават. Конкретно за България тяхната прогноза е, че реалният БВП ще нарасне с 1,4% през 2023 г. и с 2,5% - през 2024 г., но това до голяма степен ще зависи от взаимодействието между развитието на заплатите и цените.

„Краткосрочните показатели и данните за инфлацията предполагат, че инфлацията ще намалява постепенно. В условията на свит пазар на труда се очаква заплатите да продължат да растат и да поддържат потреблението на домакинствата”, отбелязват авторите на изследването.

Бързото нарастване на износа през 2022 г. е подкрепено от възможността за задоволяване на недостига на доставки на продукти от храни, метали и други материали, причинени, наред с другото, от войната в Украйна. Прогнозите са, че експортът ще се забави значително през 2023 г., като се има предвид, че факторите за по-нататъшно увеличаване на пазарния дял бяха до голяма степен изчерпани през 2022 г., правят уточнение изследователите. Те очакват възстановяването да настъпи през 2024 г., стимулирано от външното търсене.

От коя по-точно криза иска да ни спасява правителството?За пореден път частният сектор, който работи на отворени и конкурентни пазари, се адаптира изключително успешно след пандемия, война и енергиен шок

Брюксел счита, че повишеното усвояване на средства от ЕС ще подкрепи инвестициите през тази и следващата година.

Хармонизирани индекси на потребителските цени (ХИПЦ) достигнаха 13% на годишна база през 2022 г., като приносът е основно на цените на енергията и храните. Динамиката в цените на услугите е доминирана от транспортните и ресторантьорските услуги, които разчитат на енергия и/или храна като директни суровини.

Към края на годината инфлацията се разпространи и върху други услуги в съответствие с нарастващите разходи за труд на единица продукция. „Като цяло инфлацията по ХИПЦ се очаква да намалее от 13% през 2022 г. до 7,8% през 2023 г. поради по-ниските цени на енергията. През 2024 г. общата инфлация се очаква да се забави допълнително до 4%, тъй като динамиката на цените на храните отслабва”, заключават авторите да проучването.