Десетте най-големи общини ще имат достъп до над 1 млрд. лв. за подобряване на средата на живот по новата програма Развитие на регионите 2021 – 2027 г. Средствата са заделени в Приоритет 1 „Интегрирано градско развитие“ и са планирани за следващите 7 години, съобщават от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

От общото финансиране 850 млн. лв. са осигурени от Европейския фонд за регионално развитие, а 199 млн. лв. е националното съфинансиране.

Десетте големи общини, определени за основни центрове на растеж, са Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Столична община и Благоевград. Те са обединени в 4 градски клъстера, а общото финансиране е разпределено между тях.

Разпределението на ресурса ще става на състезателен принцип, като бенефициенти от по-активната община ще могат да усвоят и по-голям дял от определения за клъстера бюджет. Освен това градовете могат да обединяват усилията си при кандидатстването и изпълнението на проектите, за да постигнат по-значими резултати и силен ефект за съответната територия.

Две са задължителните условия, с които трябва да се съобразят местните власти, за да получат финансиране на проектите.

Първото е мерките, които искат да приложат, да бъдат предвидени в плановете за интегрирано развитие на общините, които са разработени от общинските власти при спазване на подхода „отдолу-нагоре“ при предлагането на проектите.

Второто условие е проектите, с които общините ще кандидатстват за финансиране за пътна инфраструктура, образование, здравеопазване, социална политика и култура, да съответстват на картите за нуждите в сектора, изготвени от съответните държавни органи и те да се отразени в плановете за интегрирано развитие.

40 общини ще се състезават за 2.5 млрд. лв. регионални инвестицииСредствата ще финансират реализирането на интегрирани териториални инвестиции по новата Оперативна програма за регионално развитие


Кандидатите от всяка от общините сами решават за какви проекти да кандидатстват. Ресурсът във всеки от клъстерите е достатъчен да покрие редица дейности, насочени към подобряване на градското развитие. Важно условие е всяко предложение да получи и подкрепата на гражданите, тоест да бъде обсъдено и прието с местното население.

Проектите могат да са за инвестиции за насърчаване на икономическата активност в съответния регион в седните направления - инфраструктура за бизнес и предприемачество, вкл. изграждане на сгради, бизнес и индустриални паркове, инфраструктура за иновации и развитие на малки и средни предприятия (МСП), съобщават от МРРБ.

Допустими за финансиране остават мерките, свързани със стратегията за саниране на сградния фонд с хоризонт до 2050 г. По линия на енергийната ефективност на жилищни и обществени сгради може да се изграждат системи за отопление и климатизация, интегрирани инсталации за възобновяема енергия на място, оборудване за съхранение на енергията, конструктивно укрепване на имоти, където е необходимо. Изграждането на зарядни станции за електромобили също е допустима дейност.

Пътищата от I, II и III клас от републиканската пътна мрежа на територията на 10-те градски общини, извън TEN-T мрежата, също могат да бъдат рехабилитирани или ремонтирани, както и да бъдат приложени мерки за пътна безопасност. Условие за получаване на финансиране за тази мярка е да се докаже нуждата от социално включване и икономическо развитие на общината.

Влагат 60 млн. лв. в зарядна инфраструктура за електромобилиПо оперативна програма ще се финансират мерки за устойчива мобилност, включително зарядна инфраструктура за чисти превозни средства и въвеждане на интелигентни транспортни системи


Допустими и през новия програмен период ще са проектите за изграждане на зелена градска инфраструктура и повишаване на сигурността в обществените пространства. Това са обществени зони за отдих и зелени площи, зелена инфраструктура за сгради и междублокови пространства, повишаване на сигурността, подобряване на готовността на институциите да реагират в случай на инциденти, обновяване на квартали или специфични територии с неблагоприятни социално-икономически характеристики. Благодарение на тази мярка голяма част от населените места вече промениха своя облик със средства от досегашните оперативни програми за развитие на регионите.

Инвестициите в образователна инфраструктура за предучилищно, училищно и висше образование, включително изграждане на детски градини, също ще са допустими.

В новата Програма „Развитие на регионите“ запазено място има и продължаващата подкрепа за здравна и социална инфраструктура. Проектите за оборудване за предоставяне на интегрирани здравно-социални и социални услуги в общността за уязвими групи, възрастни хора, хора с увреждания или деца, вкл. детски ясли, остават допустими дейности.

Приоритетно ще се подпомагат мерки с пряк принос към прилагането на дейности от Плана за действие за изпълнението на Стратегията на ЕС за Дунавския регион. Те трябва да са насочени към подобряване на регионалната трансгранична инфраструктура и достъпа до селските райони чрез изграждане и подобряване на II и III клас пътища; насърчаване на туризма в Дунавския регион, развитие на „Интелигентна дестинация „Дунав“; насърчаване на културното наследство в Дунавския регион, утвърждаване на концепцията за зелена инфраструктура на ЕС в Дунавския регион.