ББР може да се превърне в център за инвестиционно банкиране

4607
ББР може да се превърне в център за инвестиционно банкиране

© ББР

Само преди дни стана ясно, че Българската и Китайската банки за развитие подписаха споразумение за 1.5 млрд. евро.

Екипът ни потърси за повече подробности Стоян Мавродиев, който е председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на ББР.

Стоян Мавродиев е магистър по право от СУ „Св. Климент Охридски“ и магистър по финанси от УНСС. Преминал е през поредица курсове в Международната данъчна академия в Амстердам, обучавал се е и в Международната програма за лидери към Държавния департамент на САЩ. 

Кариерата му започва като правен, данъчен и бизнес консултант в PriceWaterhouse Co. В периода 1996-2006 г. работи като финансов и правен консултант в управляваната от него United Consulting. От 2009 до 2010 г. е зам.-председател на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм и член на Комисията по бюджет и финанси в 41-ото НС. 

В продължение на 6 години (2010-2016) е председател на Комисията за финансов надзор (КФН), осъществяваща надзора и регулацията на финансовата система и небанковия финансов сектор в България. От 2010 до 2016 г. е член на Консултативния съвет по финансова стабилност (КСФС). В този период членува и в редица международни организации, сред които ESMA, EIOPA, ESRB, IOSCO, IАIS и IOPS.

Ето какво заяви той пред Profit.bg: 

1. Г-н Мавродиев, Българска банка за развитие беше домакин на първата среща на Междубанковата асоциация на Китай и Централна и Източна Европа. Какво представлява тази асоциация и каква роля играят банките, членуващи в нея за развитието на държавите участници в инициативата?

Междубанковата асоциация на страните от ЦИЕ и Китай беше учредена в края на миналата година по време на Шестата годишна среща на високо равнище от формата „16+1“ в Будапеща. Тя включва банки за развитие от 14 държави – Китай, Чехия, Хърватска, Словения, Словакия, Черна гора, Латвия, Литва, Македония, Босна и Херцеговина, Унгария, Румъния, Сърбия и България и основната й цел е задълбочаване на търговското и икономическо сътрудничество между тези държави.

У нас малко се знае за мисията и ролята на банките за развитие по света и се радвам, че домакинството на ББР на тази среща позволи да бъде фокусирано вниманието към техните функции. Общото между банките за развитие на различните държави е, че те работят в подкрепа на правителствените стратегии и запълват пазарни липси. Профилите им са изключително разнообразни спрямо спецификата на различните държавни и икономически приоритети в тях. В Междубанковата асоциация Китай – ЦИЕ има както банки подпомагащи микро- и стартиращи предприятия, така и финансови институции, подкрепящи огромни инфраструктурни проекти. Едни насърчават експорта, други младежкото и женското предприемачество. Много от банките за развитие се фокусират върху социалния ефект от дейността си – финансират проекти за изграждане на домове за възрастни хора и детски градини, подпомагат семейства с деца при закупуването на жилища, инвестират в социални предприятия, в културни проекти и нифраструктура. Други поставят акцент върху екологията и енергийната ефективност. 

2. Какво договориха Българската и Китайската банки за развитие в рамките на събитието в София и означава ли това, че страната ни реално става част от китайската инициатива „Един път, един пояс”?

Най-големият успех на срещите във формата 16+1 е подписването на рамково Споразумение между Българската и Китайската банки за развитие за 1,5 млрд. евро. Тези средства ще се използват за двустранни заеми от КБР към ББР, съвместно кредитиране, проектно финансиране, сътрудничество по фондове за дялово финансиране, синдикирани заеми, проекти от взаимен интерес и други проекти, включително по инициативата „Един пояс, един път“.

Горд съм, че това е най-големият проект от финансовата инициатива на Китайската банка за развитие в рамките на Междубанковата асоциация Китай-ЦИЕ. Китай ще предостави 2 млрд. евро на държавите от Централна и Източна Европа, които са част от формата "16+1", като близо 75% от тези средства са предвидени за България. Това споразумение е продължение на изключително успешното партньорство между Българската и Китайската банки за развитие, което датира от 2009 г. и резултат от огромните усилия, които положи екипът на ББР. След продължителна подготовка и няколкомесечни преговори успяме да договорим изключително добри условия, по-ниски лихви, което е много изгодно за българските предприятия, да спестим 30 млн. евро от разходи по транзакцията. Друг успех на нашия екип по преговорите е това, че ББР е свободна да прецени приоритетите и проектите, в които ще се инвестира.



 

Благодарение на успешното сътрудничество с китайските финансови институции, Българската банка за развитие може да се превърне в център за инвестиционно банкиране, да даде шанс на много добри проекти, досега спирани или отлагани заради липса на финансиране.

Има възможност те да бъдат реализирани и със синдикирани заеми, в които ББР да бъде само един от участниците. Проектите могат да включват подпомагане на стартиращи, малки и средни предприятия, енергетика, комуникации, нови технологии, транспорт, селско стопанство и т.н.

3. Възможно ли е китайската инвестиционна политика в региона да бъде реализирана, въпреки регулаторните несъответствия и явното нежелание на евроатлантическите партньори на България да допуснат навлизане на китайско влияние на Балканите?

Диалогът „Китай-ЦИЕ“ притеснява Западна Европа заради възможността Китай да получи значително икономическо влияние в страните-членки, присъединили се през последните години, както и заради неспазването на определени европейски регулации при осъществяване на проекти. Данните на „Блумбърг“ показват, че за последните 10 г. инвеститорите от Китай и Хонконг в Европа са участвали в трансакции за около 140 млрд. евро и са придобили 360 европейски компании. Равносметката обаче показва, че в този период от групата „16+1“ единствено Унгария има сключени сделки с Китай на стойност над 1 млрд. евро. По стойност на сключените сделки напр. Великобритания е на челно място с 61 милиарда, Италия е с 27 милиарда, Германия – със 17 милиарда. Заради тези инвестиции лидерите на Германия и Франция настояват за обща стратегия и процес на наблюдение на китайските сделки в Европа.

При посещението си в България миналата седмица обаче министър-председателят Ли Къцян изрично подчерта, че Китай е готов да инвестира в региона при спазване на закона и правилата на свободната търговия на Европейския съюз. Европа е важна за глобалния просперитет и без Европа не може да има глобално развитие – каза той. Смятам, че от срещата с лидерите от Източна Европа в София, Китай изпраща това послание към ЕС и това е доста важно в навечерието на срещата на върха на ЕС – Китай в Пекин. Българският премиер Бойко Борисов по време на срещата в София също заяви, че форматът „16+1“ нe e геополитически съюз и не е насочен към разделяне на ЕС. Целта е засилване двустранния обмен между държавите, което ще даде възможност нашите страни от ЦИЕ да повишат брутния вътрешен продукт и доходите на хората.

И не на последно място: по мнението на независими анализатори в крайна сметка Китай има положителна роля за развитието на европейските икономики и благосъстоянието на гражданите, и не може да бъде съществена причина за задълбочаване на проблемите на Европейския съюз.

4. Какви източници за финансиране използва Българска банка за развитие за подкрепа на бизнеса у нас?

Българската банка за развитие е най-добре позиционираната банка в страната за привличане на средства от международни партньори. Като публична финансова институция мисията ни е да подпомагаме растежа и развитието на бизнеса, да мобилизираме публичен и частен ресурс за инвестиции в приоритетни за страната отрасли. Благодарение на ползотворните ни отношения с водещи международни финансови институции, през миналата година банката е привлякла два пъти повече ресурс за финансиране на български компании в сравнение с 2016 г. В момента имаме 14 активни договора с 9 международни институции като Банката за развитие към Съвета на Европа, Европейската инвестиционна банка, Немската банка за развитие Кредитанщалт фюр Видерауфбау (KfW), Китайската банка за развитие и др.

Българска банка за развитие е и основен партньор за България по плана „Юнкер“, като предлага програма за 300 млн. евро за подкрепа на микро-, малки, средни и междинни предприятия с персонал до 3 000 души. Финансирането на схемата е осигурено съвместно от ББР и ЕИФ в рамките на „Плана за инвестиции за Европа“. По програмата ще работим с пет търговски банки, като съвсем скоро предстои подписването на договорите с тях.

5. Каква е стратегията на Българска банка за развитие за подкрепа на малките и средните предприятия у нас?

ББР има приета от правителството стратегия за периода 2017-2021г., в която са включени основните й приоритети: директно и индиректно да подпомага малките и средни предприятия, да насочва финансов ресурс за растеж на българската икономика, да финансира модернизация на активите на българските компании, да подпомага икономически сектори и региони, които остават недофинансирани. По този начин ББР е основен инструмент на държавата за провеждане на икономическата й политика в целеви сфери, региони, отрасли и социални групи. Както вече споменах, ББР е партньор на Европейската инвестиционна банка по Плана „Юнкер“ със схема за индиректно финансиране на МСП чрез търговските банки. Кредитните улеснения, които ББР дава, покривайки до 100% от кредитния риск, са основният фактор за големия интерес към програмата.

Подкрепата за малките и средните предприятия е приоритет за ББР. Над 75% от отпуснатите директни кредити от банката са именно за МСП сектора. Извън това чрез он-лендинг програмите си ББР е подкрепила над 7 300 микро-, малки и средни предприятия в партньорство с 28 търговски банки, а мобилизираните инвестиции са в размер над 650 млн. евро.

Дъщерните дружества на Българската банка за развитие – Микрофинансиращата институция „ДЖОБС“ и Националният гаранционен фонд също имат съществен принос за развитието на малкия и средния бизнес. ДЖОБС работи с тесен фокус върху микро- и малки компании и старъпи, като всяка пета фирма, подкрепена от тях, е стартираща. НГФ издава гаранции, които облекчават условията по кредитите в МСП сектора. До момента те са подпомогнали над 7 000 малки и средни фирми, в които работят повече от 120 000 души.

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg