Около 5.4 млрд. евро ще бъдат изплатени под формата на директни плащания за земеделските производители през целия период 2014-2020 г., стана ясно от думите на Десислава Кърчанова, началник на отдел в дирекция "Директни плащания и пазарна подкрепа" в Министерство на земеделието и храните.

Кърчанова участва в кръгла маса "Българското земеделие в Европа на прага на новия програмен период на ОСП 2014-2020", организирана от Българска асоциация "Земеделие и храни", съобщи БГНЕС.

По новата Обща селскостопанска политика в края на юни беше постигнато политическо споразумение на ниво Съвет на министрите на земеделие, а в края на ноември в пленарна зала на ЕП ще бъдат гласувани всички регламенти, свързани със земеделието и развитието на селските райони.

През декември регламентите трябва да бъдат гласувани на Съвета на министрите. Законодателните предложения ще бъдат публикувани до края на годината в Официалния вестник на ЕС, обясни Кърчанова.

Постигна се гарантиране на едно много добро финансиране за българските земеделски производители, в настоящия програмен период то е 2.5 милиарда евро, за следващия програмен период финансирането ще бъде в размер около 5.4 милиарда евро, съобщи тя.

От 2012 г. при нас постепенно започна да се въвежда кръстосаното съответствие и при установено несъответствие се намалява директното плащане за фермерите, защото те не са спазили изискванията за по-голяма екологичност или задължителните ветеринарни правила, напомни тя.

Кърчанова подчерта, че схемата за единно плащане на площ може да продължи най-късно до 2020 г., вероятно след това ще започне да се прилага схема с право на плащане.

Един от най-съществените резултати в реформата на ОСП е възможността за обвързаното с производството подпомагане. Именно поради това, че някои от секторите в страната са специфични, голяма част от фермерите разполагат с малко хектари земеделска земя и по схемата за единно плащане на площ получават по-малко от зърнопроизводителите, коментира тя.

Това, което искахме, е обвързаната подкрепа да бъде по-висока от това, което предложи ЕК. ЕК предложи 10% за схеми за икономически уязвимо производство, основно овощарство, зеленчукопроизводство, животновъдство, искахме около 20%, но тъй като има група от държави, предимно северни държави, които са против обвързаната подкрепа, компромисът, който се постигна, е 13% за обвързана подкрепа и 2% за протеинови култури, добави тя.

Подпомагането ще бъде насочено единствено към активни европейски стопани, при нас бяха установени лица, които кандидатстват, поддържат пасища и получават подпомагане, имаше такова общинско предприятие, коментира още експертът.

По време на кръглата маса заместник-председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Радослав Христов започна сериозна дискусия във връзка с изискването на ЕК за 30% зелени плащания. 30% зелени плащания е убийствено за сектора - или ще трябва да се лъжем, или тези 30% трябва да ги оставим под угар, за да направя тази угар, аз трябва да направя 10 лева разход на декар, ще падне и добивът, коментира Христов.

"Това да има зелени плащания и те да са 30%, беше основното искане на ЕК. Сега регламентът предвижда много възможности и всяка страна може да направи своя избор, така че фермерите да не трябва да оставят земя под угар, много е сложно", заяви от своя страна Десислава Кърчанова.

30% от плащането ще зависи от способността да се изпълни изискването за минимум 3 култури и това ще важи за стопанства над 300 декара, основната от трите култури трябва да заема не повече от 75 % от обработваемата площ, за получаване на тези пари трябва да се изпълни и изискването да поддържа приоритетно екологична площ от най-малко 5% от обработваемата площ (например земя под угар-бел.ред), подчерта тя.

Според един от основателите на Българска асоциация Земеделие и храни Мирослав Найденов въпросът е много сложен и България трябва да поиска експерти на ЕК да дойдат в страната и да направят разяснения около зелените плащания. Той коментира и проблемите на животновъдите и плащанията към тях. Според него, за да могат да бъдат изплатени своевременно агроекологичните плащания, Държавен фонд "Земеделие" трябва да започне работа на три смени.