Развиващите се пазари винаги са били "непослушното дете" в света на инвестициите. Те предлагат по-висока възвръщаемост от конвенционалните финансови инструменти, но с поемането на по-висок риск.

Инвеститорите обаче имат достъп до още по-екзотични алтернативи, каквито са т. нар. "периферни пазари" (frontier markets). Сред тях са държави, като Шри Ланка, Казахстан и Нигерия, където капиталовите и валутните пазари все още са в началната си фаза на развитие и са твърде малки, за да бъдат класифицирани като "развиващи се".

За много инвеститори тези страни може би изглеждат твърде рискови и екзотични, но всъщност те могат да изиграят ролята на "актив убежище" в бурни времена, пише Bloomberg. Ето осем интересни факта за този тип инвестиционни "дестинации":

Какво представляват периферните пазари?

В инвестиционната йерархия, възприета от водещите финансови компании, периферните пазари са най-ниския от трите класа след развитите (като САЩ, Великобритания и Германия) и развиващите се (като Китай, Русия и Бразилия).

Дефиницията не зависи чак толкова от богатството и развитието на самата държава, колкото от състоянието на финансовите ѝ пазари. В зависимост от това кой прави класацията, в групата на периферните пазари влизат около 30 държави, основно от Близкия изток, Азия, Африка и Източна Европа.

Как се определят?

Според методологията на MSCI Inc. - най-голямата платформа за изчисление на борсови индекси в света, периферните пазари трябва да изпълняват определени обективни критерии - да са отворени поне частично за чуждестранни инвеститори и да позволяват сравнително лесни входящи и изходящи трансфери на капитал.

Освен това на всеки от тях трябва да има поне две публични компании с пазарна капитализация от над 800 милиона долара (България, например, не изпълнява това условие). В Европа примерите за периферни пазари са държави, като Хърватия, Естония, Литва, Румъния и Словения.

По какво се различават периферните и развиващите се пазари?

Най-вече по мащабите - общата капитализация на всички периферни пазари възлиза на около 715 милиарда щатски долара, докато при развиващите се пазари сумата достига над 20 трилиона.

Обемите на търговия също са много по-малки, както и броят на публичните компании. Делът на чуждестранните инвестиции на тези пазари също е по-малък, а в някои държави съществуват и ограничения за външното участие в капитала на месттните компании.

Кой инвестира на тези пазари и защо?

Основните играчи на периферните пазари са местните индивидуални и институционални инвеститори, като сред последните преобладават активно управляваните фондове. Пасивните инвестиционни схеми, като индексните фондове, заемат едва 10% от чуждестранните инвестиции в тези държави.

Целта на много инвеститори е да влязат на даден пазар преди "тълпата", тъй като това може да им осигури много добра доходност в бъдеще, успоредно с развитието на икономиката и финансовата инфраструктура.

Борсовият индекс на Пакистан, например, растеше с по над 25% годишно в периода от 2009 до 2016 г., когато статутът на страната беше повишен на развиващ се пазар.

Все повече милионери бягат от родните си държавиБлизо 108 000 милионери са се преместили да живеят в друга държава през миналата година, което е с 14% повече, в сравнение с предходната година, и повече от два пъти повече, в сравнение с 2013 г.

Как се представят периферните пазари?

Някои от т. нар. "периферни пазари", или frontier markets, донесоха доста добра възвръщаемост на дългосрочните инвеститори през последните няколко години. Индексът във Виетнам, например, бележи среден годишен ръст от 9.8 а сто в десетилетието до 2018 г. Само за 2017 г. се повиши с близо 50 на сто, но преди това, през 2011 г., отчете спад от 27%.

Това подчертава идиосинкратичната природа на този тип пазари и повишената им чувствителност към местната политическа и икономическа среда. Основният борсов индекс в Шри Ланка загуби 10% от стойността си след политическата криза в страната през есента на миналата година и последвалите смъртоносни терористични атаки през април.

Като цяло групата на периферните пазари не може да се похвали с впечатляващи резултати. За последните четири години средната им възвръщаемост е по-ниска от тази на развиващите се пазари, но през последните 12 месеца започна са де повишава.

Защо могат да се смятат за "активи убежища"?

Ограничената финансова свързаност на периферните пазари с външния свят понижава тяхната корелация с тенденциите при водещите борсови индекси. Географската им "пъстрота" пък означава, че не са толкова зависими един от друг.

Разбира се, всяка държава от тази група е изложена на индивидуални рискове, като хиперинфлация, проблеми с обслужването на външния дълг, валутни кризи, политически сътресения и т.н. Но слабата корелация между тези пазари гарантира по-слаби флуктуации в един диверсифициран портфейл.

Но както и развиващите се пазари, тези страни обикновено понасят по-тежко глобалните разпродажби на финансовите пазари. През 2008 г., например, и двата класа активи загубиха по над 50% от стойността си.

Мечтаят ли периферните пазари да се превърнат в развиващи се?

Оказва се, че това не винаги е така. Повишаването на инвестиционния статус може да привлече свежи чуждестранни инвестиции и да насърчи усилията на държавата да отвори финансовите си пазари. От друга страна, с включването в "групата на големите", периферните пазари могат да се загубят в огромното море от инвестиционни възможности.

Борсата в Пакистан, например, не успя да увеличи значително чуждестранните капиталови потоци след повишването на статута на страната до развиващ се пазар през 2017 г. Книжата на местните компании дори станаха обект на сериозни разпродажби.

Изчезват ли периферните пазари?

Групата на т. нар. frontier markets постепенно се свива, тъй като все повече държави получават статут на развиващи се пазари. През последните пет години това се случи с Катар, Обединените арабски емирства, Пакистан, а от края на месец май тази година - и с Аржентина.

Към момента MSCI преразглежда статута на Кувейт, който също може да получи "ъпгрейд". Новите страни, които заместват тези икономики в групата на периферните пазари, са доста по-малки като мащаб и не могат да ги компенсират, що се отнася до пазарната им капитализация. „

Но въпреки свиването на групата на т. нар. frontier markets, нейните членове печелят от своето присъствие в нея, тъй като глобалните инвеститори са принудени да насочват към тях част от своите портфейли в името на диверсификацията.