Психолог: Ето как най-успелите хора се справят с провалите
Всички обичаме средна оценка шестица в училище, само победи през сезона или безупречна оценка за представянето ни в края на годината.
Съвършенството ни кара да се чувстваме комфортно и безопасно.
Психологът Джени Уанг казва, че като подрастваща в семейството й не се обсъждали ползите от провалите. Всичко било формулирано около избягването на провала на всяка цена, което с времето се отразява негативно на психичното й здраве.
Като психолог тя вижда същия модел у много от пациентите си днес – никой не ни приканва да се проваляме като път към успеха.
Защо е толкова важно човек да се проваля?
В последните години известни психолози, като Карол Дуек и Анджела Дъкуърт, ни молят да се запитаме как размишляваме за провала, особено когато става въпрос за лидерството, преподаването и психическото здраве.
Настоящи проучвания предполагат, че можем да подхождаме към провала с различна нагласа и по-конкретно - “нагласа за израстване” или “фиксирана нагласа ”:
При фиксираната нагласа човек смята, че всички ние притежаваме конкретни имения и таланти и без значение от това колко усилия полагаме, не можем да променим този потенциал. При фиксираната нагласа всяко затруднение или неуспех се приписват на неспособността на човек да израства.
При нагласата за израстване човек смята, че всички ние разполагаме с неограничен потенциал за растеж и еволюция. Това стои зад полагането на достатъчно усилия, за да придвижваме нещата напред. Провалът е просто временна спирка, където зареждате гориво и пренасочвате подхода си.
Начинът, по който интерпретирате провала, определя дали продължавате да се появявате и да вършите работата или се затваряте в себе си и се отказвате.
Той също така влияе на рисковете, които поемаме и възможностите, от които се възползваме, за да постигнем успех. Ако смятате, че за вас няма достатъчно възможности или ресурси, тогава поемането на риск или допускането на грешка може да представлява голямо разочарование, пише CNBC.
Как да преоформяме провала?
Най-успелите хора преоформят провала, като се изправят пред срама си, осъзнават как той действа в базираната на страха фиксирана нагласа и работят за това да развиват нагласа за израстване.
Опитайте сами: помислете за настояща ситуация, в която смятате, че сте се провалили, след това следвайте четирите стъпки по-долу:
1. Понесете срама си
Задайте си въпроса как този провал е вплел срамни истории във вашата идентичност. Потвърждава ли негативното убеждение, което имате за себе си?
Ако не сте казвали на никого за това срамно изживяване, обмислете да разговаряте с някого, на когото имате доверие и ви кара да се чувствате в безопасност.
Ако вече сте споделили историята си със състрадателен слушател, припомнете си какво е било усещането да говорите на глас за срама си, помислете от какъв срам или смущение ви е избавил този разговор.
2. Преоформете провала
Задайте си следните въпроси:
3. Отбележете красотата на това човек да опитва
Разделете целта си на малки, постижими и осезаеми стъпки. Забелязахте ли искра във вашата цел — любопитство, въодушевление или интерес, който може да ви движи, вместо да бъдете движени от страха от провал? Назовете тази искра.
Когато се впускате в действия, за да преминете през провала, какъв вид енергия ви мотивира?
Отделете време, за да оцените какво се е случило, след като сте предприели първото осезаемо действие. Каква обратна връзка сте получили? Приемайте обратната връзка като подарък, а не като критика.
4. Повтаряйте
Използвайте това упражнение, когато трябва да преминете през процес на неуспех или временна пречка. Колкото повече го правите, толкова по-плавни ще са срещите ви с провала.
Не забравяйте, провалът може да бъде инструмент, с който да усъвършенстване вашите умения, да разбирате какви са вашите препятствия и да осъзнавате, че имате в себе силата да се изправите отново и да не се отказвате.