Родителите на издръжливи и уверени деца правят тези 5 неща, когато е трудно
Всички искаме да отглеждаме издръжливи, уверени и социално интелигентни деца. Като психолог, който се специализира в развитието на подрастващи, Рони Коен-Сандлър установява, че от ключово значение за това е родителите да осигуряват увереност на децата си от ранна възраст, пише тя в статия за CNBC.
Децата, особено тийнейджърите и тези на възраст между 8 и 12 години, понякога имат нужда от потвърждение, че това, което мислят и чувстват, е нормално и окей. Всъщност, психолози смятат, че потвърждаването е един от най-силните инструменти на родителите, но въпреки това то често не е включено в традиционни поведенчески програми за подготовка на родители.
Потвърждаването на чувствата на вашето дете не означава непременно да одобряване или да се съгласявате с действията, които то предприема. Това просто означава да показвате, че ги чувате, разбирате и ги приемате. Това може да им помогне ефективно да определят собствените си емоции и да бъдат по-съобразени със социалната си среда, което, от своя страна, увеличава емоционалния им интелект.
Ето как успелите родители предават тези послания в трудни моменти:
1. Те нормализират изживяванията
Приятелствата помагат на децата да развиват важни умения в живота, като това да се разбират с други хора и да разрешават конфликти. Няма идеално приятелство обаче.
Напомняйте на детето си, че всички приятелства минават през възходи и падения. При дългосрочните отношения близки приятели неизбежно разочароват, дразнят или оплескват нещата от време на време.
Ако детето ви е възприемчиво, разказвайте му за сходни проблеми в общуването, които неговият брат/сестра, братовчед или вие сте преживявали на неговата възраст. Тези истории са неоспоримо доказателство, че детето не е само и не трябва да се срамува.
2. Те осигуряват физически комфорт
Освен ако детето ви не се отдръпва при докосване, физическият комфорт може да бъде по-незабавен и въздействащ от всяко устно уверение.
Няколко проучвания откриват ползи на междуличностното докосване. Например, прегръдката може да понижи кръвното налягане и да внесе усещане за грижа и безопасност.
Да кажем, че детето ви е разстроено от нещо. Преди да кажете каквото и да било, може да разтриете гърба му, да го прегърнете или да подържите ръката му. Коен-Сандлър дава за пример петокласничка, която казва на майка си: “Когато съм тъжна, просто имам нужда да ме прегърнеш силно и да кажеш, ‘Да, скапана работа. Ужасно е’”
Ако не започвате разговор веднага, това дава на детето ви време да се подготви да говори за своя проблем.
3. Те учат, че качеството превъзхожда количеството
Децата на възраст между 8 и 12 години често оценяват собствената си стойност по това колко приятели имат. Те не осъзнават още, че качеството на приятелствата е по-важно. Проучване сочи, че тийнейджърите, които са имали много, но по-повърхностни училищни приятелства, изпитват по-голяма тревожност като млади възрасни.
Освен това, противно на това, което повечето деца мислят, да си популярен не облекчава самотата. Популярността по своята същност е нестабилна и по тази причина е и трудна за поддържане.
Уверявайте детето си, че няма нужда от стотици приятели в социалните медии или в реалния живот. Няколко ще са достатъчни, стига те да са предани, надеждни и подкрепящи.
4. Те се фокусират върху положителните неща
Коен-Сандлър казва, че децата често гледат повече на една обида или на някакво разочарование като на нещо, което в този момент е по-голямо и по-належащо от всички положителни неща в живота им.
Докато показвате съпричастност към страданията на вашето дете, пренасочването на енергията му към постигнатите наскоро успехи и удоволствия му позволява да оценява по-голямата и по-светлата картина.
5. Те предоставят надежда
Казвайте на детето си, че въпреки че в момента преминава през тежък период, това няма да продължава вечно. Нещата ще се подобрят. Това не е баналност. Социалните ситуации ще се променят, защото децата ще се променят.
Децата просто трябва да бъдат търпеливи, докато те и връстниците им узряват. Ако опитат да направят промени в приятелствата си, например, напомняйте им, че промените отнемат време. Засега обаче това, което могат да контролират, е как се държат в социално предизвикателни ситуации.
Проучвания сред гимназисти показват стойността на социалната надежда. В едно проучване осмокласници били помолени да прочетат кратка научна статия за мозъка относно това как личността може да се променя. След това те прочели анекдоти, написани от по-големи ученици за това как, в крайна сметка, са се научили да се справят с конфликти със свои връстници.
Накрая учениците били помолени да напишат окуражаващи съвети към по-малките ученици.
След стресиращи разговори представителите на тази група имали с 10% по-ниски нива на кортизол, в сравнение с контролната група, което е индикация, че учениците, които са чели вдъхновяваща информация, са се справяли по-добре.
В края на учебната година вероятността тези осмокласници да бъдат депресирани била с 40% по-малка, като те също така имали по-добри оценки от учениците от контролната група.