В тихите води край датския остров Бьорнхолм в Балтийско море се върти сложна игра на котка и мишка. Цяла флотилия от руски кораби бърза да приключи навреме изграждането на Северен поток 2 - газопровод, който трябва да удвои капацитета за доставка на газ от Русия за Германия. Общата дължина на трасето е 1 230 километра, от които остава да бъдат изградени по-малко от 150 километра. В същото време американското правителство налага санкции на компаниите, които участват в проекта.

Сагата навлиза в своята финална фаза, а съдбата на газопровода ще зависи от изхода на тази надпревара, пише The Economist.

Северен поток 2 е обект на критики още от 2015 година, когато руският държавен гигант Газпром и пет европейски енергийни компании сформираха консорциум за полагането на ново газово трасе по дъното на Балтийско море. То преминава успоредно на вече съществуващото, като общата стойност на инвестициите в проекта възлиза на 9.5 милиарда евро.

Според САЩ обаче новата газова тръба увеличава влиянието на Кремъл в Европа. Това мнение се споделя както от републиканците, така и от демократите в американския Конгрес. На подобна позиция са и много от лидерите в Източна Европа, както и Франция. Те се опасяват, че Северен поток 2 ще увеличи лостовете за влияние в ръцете на Русия и ще лиши Украйна от таксите, които получава за преноса на синьото гориво към Европа.

В Брюксел отношението към проекта не е еднозначно, но като цяло настроенията варират от предпазливост до яростна опозиция, пише още изданието.

Германците, които обикновено се вслушват в мнението на своите европейски партньори, недоумяват защо техните политически лидери продължават да подкрепят изгреждането на газопровода под Балтийско море. Но канцлерът Ангела Меркел години наред полага усилия да държи темата настрана от дипломатическите разговори. През последните няколко седмици, в които арестът на руския опозиционер Алексей Навални предизвика остри реакции в Европа, Меркел подчерта, че събитията не са променили възгледите ѝ по отношение на Северен поток 2.

За да избегне американските санкции, германската провинция Мекленбург-Западна Померания, където газопроводът трябва да се свърже със сухопътната инфраструктура, създаде специална фондация, финансирана основно от Газпром, чиято цел е да посредничи в отношенията между Северен поток 2 и компаниите подизпълнители. Предлогът за нейното създаване беше "в защита на мерките срещу климатичните промени", което вбеси представителите на останалите екологични организации в страната.

Тази маневра изглежда обречена, което е едно от доказателствата за това, че мерките, въведени от страна на САЩ, започват да дават резултат. Конгресът във Вашингтон вече подписа два "пакета" от санкции, насочени срещу проекта.

През декември 2019 година, когато те още дори не бяха въведени, а съществуваше единствено заплаха от американска страна, швейцарската компания Allseas реши да изтегли плавателните си съдове от строителните работи. Няколко други международни компании също се "уплашиха" от санкциите и се оттеглиха от участие.

Ще последва ли природният газ съдбата на въглищата?Правителствата по света се опитват да посрещнат климатичните си цели, инвестирайки сериозни средства в развитието на възобновяемите енергийни източници


В същото време руските кораби рестартираха дейността си през декември миналата година, но напрежението продължава да расте. През януари САЩ наложиха санкции на плавателния съд Fortuna, плаващ под руски флаг, който е бил преоборудван за поставяне на тръби под водата. Няколко седмици по-късно Конгресът прие и поправка на предишния пакет от санкции, въведени през 2019 година, с която в техния обхват вече влизат много по-широк кръг от компании - застрахователи, оценители и всички останали обслужващи финансови дейности около проекта.

Според експерти на полската консултантска компания Esperis тази поправка променя изцяло ситуацията. Защото дори руските компании да успеят физически да довършат строителството на газопровода, но последващата сертификация, технически експертизи и всички останали процедури, които са необходими за неговото узаконяване, ще станат проблематични. Защото няма да са много компаниите, които ще се наемат с тях под заплахата от американски санкции.

Какво следва оттук нататък? Агресивните санкции от страна на администрацията на Тръмп стресираха дори и противниците на Северен поток 2 на Стария континент. Новият стопанин на Белия дом Джо Байдън иска да поправи взаимоотношенията си със своите съюзници, но в същото време си остава твърдо против изграждането на новия руски газопровод.

Според оптимистите новият формат на санкциите може да предложи изход от трудната ситуация. Единият вариант е да се гарантира спазването на договорката между Меркел и Путин, сключена през 2019 година, според която украинското трасе за доставка ще бъде запазено. Ако Газпром реши да наруши тази сделка, да бъдат наложени санкции на компанията, но ако споразумението се спазва и енергийната сигурност на Източна Европа бъде гарантирана, в замяна САЩ могат да вдигнат санкциите срещу Северен поток 2.

За целта обаче ще е нужно и партньорството на Германия. Политиците в Берлин от своя страна се опасяват, че "хардлайнерите" в новата администрация на Байдън няма да му позволят да сключи компромисно споразумение. А това означава, че "патовата ситуация" от дипломатическа гледна точка може да продължи още дълго.

Междувременно деликатният "танц" и дебненето във водите на Балтийско море продължава.