Неше Генчтюрк има успешна кариера като търговски представител в турска строителна фирма. През миналата година обаче, преди да роди, тя избира да напусне.

„Максималният отпуск по майчинство е 4 месеца”, казва 32-годшната дама, докато се грижи за 1-годишния си син Демир. Нямам доверие на детегледачка, която да се грижи за бебето ми. А дори и да имах, нямаше да остава почти нищо от заплатата ми”, добавя жената.

Историята на Генчтюрк е само един пример за това, с което се сблъскват милиони турски жени, които нямат възможност да работят, след като родят.

В Турция проникването на жените на пазара на труда е изключително ниско – едва 36%. За сравнение, проникването на дами на пазара на труда във Великобритания достига 73%, а в Швеция – 80%.

По този показател Турция е последната в подреждането сред страните-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), пише Financial Times.

Голямата полова пропаст на трудовия пазар пречи на усилията на правителството да върне страната на пътя на икономическия растеж, наблюдаван в Турция през близкото минало, коментират икономисти.

“Турция има огромен неизползван капацитет”, казва Рауф Гоненч, ръководител на бюрото на ОИСР в страната. „Безработните жени могат да навлязат в икономическия живот, да генерират ресурси, да изкарват доходи. Този неизползван потенциал е огромен”, казва той.

Причините, довели до настоящата ситуация на жените в Турция, са разнопосочни. Дамите, които работят, често заемат нископлатени позиции за неквалифициран персонал, като продавачи, хотелски персонал, в текстилната и земеделска индустрии.

Нивото на образование, въпреки че се повишава през последните години, все още остава зад международните стандарти.

Паралелно с това, социалната инфраструктура в страната е проблем за майки, като Неше Гентчтюрк, които искат да се върнат на работа. Детската грижа е силно регулирана, скъпа и крайно недостатъчна.

Най-голямата бариера е тежестта върху жените по отношение на грижите в дома, посочват икономисти. Голям брой турски жени започват живота си на възрастни, заемайки дадена работна позиция. След това обаче те прекъсват професионалния си път, за да станат майки.

По-малко от 1/3 от жените с деца под 14-годишна възраст реално работят в страната. За сравнение, в Швеция, която е на върха по този показател, този дял е цели 83%.

Причината за това не се крие в желанието на мъжете жените им да не работят. Напротив, мнозинството очаква, независимо дали работят или не, жените да продължат да вършат по-голямата част от домакинската работа у дома.

„Голяма част от мъжете са съгласни с твърдението, че е уместно жените да работят”, посочва Асли Мерт, изследовател в Центъра за изследвания на половете към Koc University в Истанбул.

„Подкрепата за това твърдение се увеличава заедно с нивото на образование. Но проблемът е, че мъжете не допринасят за домакинството достатъчно. Те очакват жените да се заемат с домашните задължения”, казва той.

Властите в страната признават, че ниското ниво на женско проникване на трудовия пазар е голям структурен проблем. Жюлиде Саръероглу, новият министър на труда в Турция, идентифицира проблема като един от големите си приоритети.

Но въпреки това има смесени сигнали от управляващата Партия на справедливостта и развитието.

Бившият здравен министър посочва преди 2 години, че кариерата на жените трябва да се фокусира върху това да бъдат майки.

Президентът Реджеп Таип Ердоган даже предупреди жените студенти да не отлагат брака, като постоянно заявява, че трябва да имат най-малко по три деца.

Според Ердоган високата раждаемост е основният фактор, който ще се противопостави на проблемите, произлизащи от застаряването на населението на Турция.

Коефициентът на раждаемост обаче намалява в страната. През миналата година той възлиза на 2.1, което се приема за стабилно равнище на раждаемостта, поддържащо устойчив размер на населението.

Феминистки кампании обвиняват управляващите, чиито корени са свързани с политическия ислям, че търсят начин да накарат жените да си стоят вкъщи.

Санем Октар, президент на Kagider - турска неправителствена организация, която подкрепя жените предприемачи, посочва, че има необходимост от фундаментална промяна на схващането, че отглеждането на деца е женска работа.

„Да бъдеш родител е право, както на майката, така и на бащата”, казва тя. „Грижата за децата и отглеждането им трябва да се поделя поравно между партньорите”, казва Октар.

Все пак в тунела има светлина. Броят на работещите жени удря дъно в периода между 80-те години на миналия век и началото на новия.

Причина за това е масовата миграция от селата към големите градове, което остава много жени без техните работни позиции в сферата на земеделието. В наши дни обаче броят на момичетата, получаващи по-високо образование, се увеличава драстично.

Експертите очакват, че университетското образование ще провокира все повече жени да продължат кариерата си, след като родят.

Негативните мнение обаче все още остават силно надвиснали над икономиката на Турция. Промяната се случва твърде бавно.

„За съжаление, гледната точка, че мястото на жените е у дома и тяхната работа е да гледат децата е все още твърде силна”, завършва Октар.