Когато група инвестиционни банкери се съгласиха през януари тази година да осигурят изкупуването чрез ливъридж на софтуерната компания Citrix, софтуерна компания, възвръщаемостта на сигурните активи като държавните облигации беше незначителна. Инвеститорите, жадни за доходност, отчаяно искаха да се сдобият с някаква смислена възвръщаемост, каквато обещаваше сделката с Citrix за 16.5 милиарда долара. Кредиторите, включително Bank of America, Credit Suisse и Goldman Sachs, бяха щастливи да отделят 15 милиарда долара за финансиране на сделката.

По онова време централните банкери настояваха, че инфлацията е временна, Русия все още не беше нахлула в Украйна, енергийните пазари бяха спокойни и световните икономики растяха.

Девет месеца по-късно банките се опитаха да разтоварят натрупания дълг на финансовите пазари, но те вече бяха обхванати не от алчност, а от страх, предизвикан от упоритата инфлация, войната и рецесията. Борейки се да намерят купувачи, те продадоха корпоративни облигации за 8.6 милиарда долара с отстъпка, понасяйки загуба от 600 милиона долара. И все още държат останалите 6,4 милиарда долара в балансите си.

Фиаското на Citrix е особено впечатляващ пример за мащабната промяна, която настъпва на корпоративните дългови пазари, пише The Economist.

След като преоткриха принципите на Пол Волкър, западните централни банки планират да увеличат лихвените проценти до нива, невиждани от 15 години насам и да свият балансите си. Тези, които купуваха корпоративни облигации по време на пандемията, за да предотвратят вълна от фалити, ги продават или вече са го направили. Всичко това източва ликвидност от пазара, тъй като инвеститорите изоставят по-рисковите активи като корпоративния дълг в полза на сигурните държавни облигации. Резултатът е рязък спад в цените на корпоративните облигации, особено тези на по-малко кредитоспособните предприятия. Тяхната доходност скочи до 9.1% в САЩ и 7.5% в Европа, спрямо съответно 4.4% и 2.8% през януари.

Всичко това повдига неудобни въпроси за това какво ще се случи с планината от дългове, които компаниите натрупаха през последните години. От 2000 година насам нефинансовият корпоративен дълг е нараснал от 64% от БВП до 81% в САЩ и от 73% до 110% в еврозоната. Във Великобритания той възлиза на скромните 68%, или приблизително колкото беше през 2000 г., което е известтно облекчение за британската икономика, която иначе страда от редица други проблеми. Като цяло американските, британските и европейските публични компании сега дължат на кредиторите почти 19 трилиона долара, с допълнителни 17 трилиона, дължими от непублични фирми.

Светът навлиза в нова ера: Държавата, която спасява всичкиБюджетните разходи за социална подкрепа по целия свят нарастват лавинообразно

Според повечето експерти, потенциалната кредитна криза няма да засегне еднакво всички кредитополучатели. Наистина, погледнат в съвкупност, корпоративният дългов товар на Запада изглежда управляем. Според изчисленията на The Economist, печалбите на американските публични компании преди лихви и данъци надвишават 6.7 пъти дължимите лихви по техните дългове, спрямо 3.6 пъти през 2000 г. В еврозоната това съотношение на лихвено покритие се е повишило от 4.4 на 7 за същия период от време. Освен това някои по-рискови кредитополучатели са натрупали дългове при ниски лихви по време на пандемията. Само 16% от рисковите облигации в ниския сегмент в еврозоната по стойност падежират преди края на 2024 г. В Америка техният дял е 8%.

И все пак нарастването на разходите по заемите вероятно ще доведе до напрежение в поне три сектора. Първият включва фирми, които разчитат на нековненционални източници на кредитиране, които често са с най-лоши перспективи. Изключителната стойност на заемите с ливъридж в Америка, обикновено предоставяни от синдикати на банки и небанкови кредитори, сега съвпада с тази на рисковите облигации и расте бързо и в Европа. Такава е и стойността на частния кредит, предлаган от частни мениджъри на активи като Apollo и Blackstone. Такива заеми са склонни да толерират по-висок ливъридж в замяна на високи и, което е по-тревожно в момента, плаващи лихвени проценти. По този начин кредитополучателите са много по-уязвими на повишаване на лихвите. И тъй като този вид дълг често идва с по-малко обвързващи условия, заемодателите имат ограничена способност да ускорят изплащането, след като се появят признаци на бедствие.

Втората област на уязвимост включва така наречените фирми-зомбита - неконкурентоспособни предприятия, поддържани живи единствено от евтиния дълг и на държавните стимули по време на пандемията. За щастие ,корпоративните "зомбита" са сравнително редки и обикновено малки. Това са фирми на поне десет години с коефициент на покритие на лихвите 1 или по-малко в продължение на поне три последователни години. Това не включва бързоразвиващи се, но губещи технологични фирми, холдинги или сектори като биотехнологиите, където минават години преди продуктите да стигнат до пазара, и холдингови компании с по-малко приходи.

Vanguard: Вероятността САЩ да изпаднат в рецесия е 65%Експертите на Vanguard не са единствените, които прогнозират подобен сценарий


Според това определение, анализът на The Economist идентифицира 443 активни "зомби" компании в САЩ, Великобритания и еврозоната. Това е увеличение от 155 през 2000 г., но представлява само 5.6% от всички регистрирани фирми, отговорни за 1.9% от общия дълг и 1.4% от общите продажби. Тяхната гибел може всъщност да се окаже позитивна за икономиката, тъй като лошо управляваните фирми с ниска производителност ще бъдат принудени да затворят. Но за техните служители и собственици това едва ли ще е кой знае какво успокоение.

Третата и най-голяма област на безпокойство включва фирмите, които все още не са попаднали в групата на "зомбитата", но изпитват затруднения. Това са бизнеси с коефициент на покритие на лихвата по-малък от два пъти. Те са емитирали една пета от общия дълг на регистрираните американски и европейски компании на стойност около 4 трилиона долара. Тези облигации са с рейтинг малко над т. нар. "junk". Около 58% от пазара на нефинансови корпоративни облигации с инвестиционен клас сега е с рейтинг bbb, според Fitch. Средната доходност на тези облигации се е удвоила в САЩ през последните 12 месеца до 5.6%. За разлика от високодоходните облигации, падежите на много от тях идват скоро и ще трябва да бъдат рефинансирани при много по-високи лихви

От глобалната финансова криза насам много зрели компании с бавен ръст на продажбите се възползваха от евтините кредити, за да натрупат дългове, с които да финансират изплащанията на дивиденти за акционерите. Тъй като печалбите са подложени на натиск и лихвените разходи нарастват, те са изправени пред свиване, което може да ги накара да намалят заетостта и инвестициите. И ако печалбите спаднат рязко, което някои анализатори започват да прогнозират, тъй като страховете от рецесия нарастват, тази финансова стратегия може да тласне тези бизнеси през ръба в територията на "junk" облигациите. Инвестиционните мениджъри предпочитат сигурни активи и може да бъдат принудени да започнат разпродажби, предизвиквайки срив в цените и още по-голям скок в разходите по корпоративните заеми.