Когато бивши комунистически държави се присъединиха към Европейския съюз през 2004 и 2007 г., като цяло имаше еуфория. След като бяха изкуствено откъснати от Европа от ръката на държавния социализъм, България, Румъния, Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Латвия, Естония и Литва си върнаха полагащото им се място на световната карта и направиха голяма крачка встрани от съветската, а след това и от руската доминация, пише Forbes.

Цялата тази еуфория беше логична. В крайна сметка, през 2004 г. ЕС изглеждаше доста надежден. Да, много от членовете му отчитаха по-слаб икономически растеж, в сравнение с преди това, но съюзът представляваше огромен, стабилен и разрастващ се пазар и беше институция, която беше способна да подпомага икономически, законодателни и политически реформи в бъдещите членове по-ефективно, отколкото и най-големите оптимисти са си представяли.

Инфлацията беше покорена, беше създадена демокрация, Европейската централна банка бе разрешила загадката как да ръководи икономиката и всичко, което оставаше, бе новите страни членки да се присъединят към клуба и да пожънат плодовете от неизбежното “сближаване” с по-богатите им съседи.

От тогава нещата обаче не се развиха точно по план. Новите страни членки на ЕС бяха не само някои от най-сериозно засегнатите от кризата, но са и сред тези, които най-трудно се възстановяват след това.

Няколко страни, и особено Унгария, са на път никога да не достигнат пиковите нива на БВП отпреди кризата, а при други, като България, възстановяването бе засегнато от увеличаването на сметките за комунални услуги. Други държави пък се борят с политическа нестабилност и масова безработица в резултат на сериозните рецесии и трудното възстановяване.

Ето и какво се случва с номиналния БВП на страните от Централна и Източна Европа. Полша се представя доста по-добре от съседите си.

Това се дължи до голяма степен на факта, че вместо да прилага предпочитаната от европейския елит политика на икономии, страната приложи изключително успешни фискални и монетарни мерки. Шокиращо, това направи полската икономика по-устойчива от икономиките на страните, които приложиха мерки за икономии.

Разликата в представянето между Полша и близките й съседи, които, като посткомунистически държави, са изправени пред същите икономически предизвикателства, не е в резултат на “структурни” фактори, които са извън контрол. Нито пък е в резултат на природни ресурси.

По-скоро тази огромна разлика е пряк резултат от вземаните целенасочени решения. Няколко страни, като Словакия, България и прибалтийските държави, избраха или да приемат еврото, или да обвържат валутите си с него, което прави техните валути изкуствено скъпи, а вследствие на това и стоките им по-неконкурентни на световните пазари.

Други страни, като Чехия, си поставиха за приоритет намаляването на бюджетния дефицит и балансирания бюджет, въпреки че състоянието на икономиката им остава слабо. Нито един от тези избори не е бил “предопределен:” няма железен закон, че Полша трябва да облекчена парична политика и големи бюджетни дефицити, точно както няма закон Чехия да налага мерки за икономии, които да навредят на крехкото икономическо възстановяване на страната.

Всъщност, Полша трябваше да обвърже валутата си с еврото като предварително условие за влизане в ЕС, нещо, което страната (много разумно) се въздържа да направи.

Основният извод е политическите решения са от значение и че по-голяма част от проблемите, които виждаме в посткомунистическа Източна Европа, където безработицата все още е много висока, а икономическият растеж все още e незначителен, са напълно излишни.

Новите членове на ЕС могат да използват добра доза монетарни и фискални стимули, тъй като това ще им помогне да постигнат впечатляващото представяне на Полша след кризата.

Вместо това те ще получат още по-сериозно фискално затягане на коланите и дори още по-силно ще прегърнат монетарната политика на високи лихви на ЕЦБ, което ще удължи катастрофата от последните пет години.

Предвид това, което се случи в Унгария, където може да се види, че устоите на демокрацията са подкопани, трябва да бъдем ужасени от перспективата за безкрайна икономическа стагнация сред най-новите страни членки на ЕС, тъй като подобни икономически проблеми, рано или късно, ще доведат до изключително вредни политически последствия.