ЕС е заменил две трети от вноса на руски газ от февруари и е преминал към други доставчици – това обяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен на 19 октомври. Подобен обрат изглеждаше непостижим в началото на годината, когато нахлуването в Украйна превърна Москва от бизнес партньор на ЕС във военна заплаха.

За да постигне автономност от руската енергетика ЕС би могъл да проучи опита на един от своите членове – Литва – страна, която след обявяването на независимостта си от СССР през 1990 г. успя да се адаптира към сложния геополитически контекст и да осигури своята енергийна независимост. Това посочва в статията си за The Conversation Анастасия Шапочкина. Тя е президент на френския мозъчен тръст The Eastern Circles, който се занимава с енергийни въпроси в Източна Европа, и е преподавател в Sciences Po Paris.

Опитът на Литва може да се сведе до три основни урока.

Урок 1: Не се отказвайте от ядрената енергия

Пътят на Литва към енергийна независимост никак не е лесен. Преди присъединяването си към ЕС на 1 май 2004 г. ядрената енергия е основният стълб на енергийния микс, като Вилнюс разчита на нея за 77% от своята електроенергия . Въпреки това страната трябва да затвори два от реакторите на АЕЦ „Игналина” като предварително условие за присъединяване към ЕС, тъй като технологията е като тази на Чернобил.

Впоследствие ядрената енергия е заменена от руски природен газ и нефт. През 2011 г. тези два източника съставляват 75% от националния енергиен микс (останалият дял са въглища, петролни продукти, водна енергия и биомаса). Следователно страната силно зависи от вноса на въглеводороди от Русия.

Изправена пред същата дилема след нахлуването в Украйна, Германия реши през октомври да запази своите три останали атомни електроцентрали в експлоатация поне до 2023 г. Полша и Холандия ще строят съответно три и две нови ядрени централи. Двете страни разполагат и с два ядрени реактора, предназначени изключително за научни изследвания – Maria (30 MW капацитет) и Borssele (482 MW капацитет).

Франция, която в миналото е залагала на атомната енергия, също прегърна идеята за ренесанса на ядрената енергетика, след като президентът Еманюел Макрон прокара законопроект за разхлабване на разпоредбите за изграждането на ядрени мощности през ноември. Сега те генерират 25% от общата електроенергия в Европа и се очаква този дял да намалее до 12-15% до 2050 г., защото много от старите реактори ще излязат от употреба.

Урок 2: Стратегията е важна

Прекратяването на енергийната зависимост от Русия е изрична цел в Националната стратегия за енергийна независимост на Литва (NEIS). Когато Москва блокира износа на газ за ЕС, Вилнюс веднага се отказа от руските доставки, тъй като от години се подготвяше за това.

Всъщност страната бе осъзнала важността от прекъсване на енергийните връзки с Москва още през 1993 г., когато руските доставки на петрол бяха прекъснати поради неплащане, както твърдеше Кремъл.

Тогавашното правителство започна с диверсификация на своите доставчици на петрол, като инерцията се засили особено през 2006 г., когато Русия деактивира разклонението на тръбопровода „Дружба“ през Литва. Миналата година страната продължи да преобразува своя терминал Butinge в терминал за внос на петрол. Това до голяма степен позволи на Вилнюс да диверсифицира вноса на петрол още през 2006 г. и напълно да спре вноса на този от Русия до юни 2022 г. Днес литовският петрол идва от Саудитска Арабия, Казахстан, Обединеното кралство, САЩ и Норвегия .

Вторият важен елемент от литовската енергийна стратегия е уплътняването на междусистемните електрически връзки с Полша и със Скандинавия. Така вносът от Русия и Беларус представляват около половината от вноса на електроенергия в Литва през 2019-а. От 2022 г. страната купува електроенергия от Швеция (70% от вноса) и Латвия (30%).

Третата част от тази стратегия е намаляването на вноса на руски природен газ през последните 10 години чрез изграждането на LNG терминал. Откриването на пристанищния терминал в Клайпеда през 2014 г. спомогна за диверсификацията на доставчиците на газ. Докато през 2011 г. целият природен газ идваше от Русия, този внос спадна с 60% до 2019 г. и падна до нула до май 2022 г., след като правителството инвестира в повече плаващи хранилища и капацитет за внос на LNG, включително от САЩ и Норвегия, за които Литва е най-важната експортна дестинация.

Урок 3: Диверсификация на доставчиците и технологиите

В допълнение към диверсификацията на доставчиците, Литва е инвестирала в диверсификация на технологиите. На практика правителството намали дела на природния газ в енергийния микс на страната, като инвестира във възобновяема енергия и увеличи дела на биомасата в централното отопление .

Такива технологични избори помогнаха на страната да се справи с проблемите на прекъсването на доставките, свързани с вятърна и слънчева енергия. Например, чрез използването на биомаса Литва успя да намали дела на руския газ в отоплителната си система от 80% през 2010 г. до нула до 2022 г.