Когато двама учени тръгват да търсят изкопаеми горива под земята в Североизточна Франция, не очакват да открият нещо, което може да даде тласък в усилията за справяне с климатичната криза.

Жак Пироньон и Филип дьо Донато, директори на изследователския отдел в Националния център за научни изследвания, оценяват количеството метан в земните недра на Лотарингския минен басейн с помощта на първата по рода си специализирана сонда, която може да анализира газовете, разтворени във водата на скалните образувания дълбоко под земята.

На няколкостотин метра дълбочина сондата открива ниски концентрации на водород.

"Това не беше изненада за нас", признава Пироньон пред CNN; обичайно е да се откриват малки количества близо до повърхността на сондажа. Но с навлизането на сондата по-надълбоко концентрацията се покачва. На 1100 метра тя е 14%, а на 1250 метра - 20%.

Това вече е изненада, допълва Пироньон.

Учените правят изчисления и преценяват, че находището може да съдържа между 6 и 250 милиона метрични тона водород. Това би могло да го превърне в едно от най-големите находища на "бял водород", откривани някога и разпалва още повече трескавия интерес към този газ.

Белият водород – наричан още "природен", "златен" или "геоложки", се произвежда по естествен начин или се съдържа в земната кора и се е превърнал в нещо като климатичен свещен граал.

При изгарянето му се отделя само вода, което го прави много привлекателен като потенциален източник на чиста енергия за индустрии като авиацията, корабоплаването и производството на стомана, които се нуждаят от толкова много енергия, че е почти невъзможно да бъде осигурена чрез възобновяеми източници като слънцето и вятъра.

От Бил Гейтс до папата – улавянето на CO2 от въздуха поляризира мнениятаДиректното улавяне на въглероден диоксид има своите привърженици, но предизвиква разногласия и е поставяна под съмнение от редица организации

Но макар че водородът е най-разпространеният елемент във Вселената, той обикновено съществува в комбинация с други молекули. Понастоящем водородът за търговски цели се произвежда в енергоемък процес, почти изцяло захранван с изкопаеми горива.

Цветовете на дъгата се използват като съкращение за различните видове водород. "Сивият" се произвежда от метан, а "кафявият" - от въглища. "Синият" е същият като "сивия", но замърсяването, което нагрява планетата, се улавя, преди да попадне в атмосферата.

Най-обещаващ от гледна точка на климата е "зеленият" водород, който се произвежда с помощта на възобновяема енергия за разделяне на водата. Въпреки това производството му е все още маломащабно и скъпо.

Ето защо през последните години интересът към белия водород – потенциално изобилен и неизползван източник на чиста енергия, се засилва.

Не сме търсили на правилните места

"Ако ме бяхте попитали преди четири години какво мисля за естествения водород, щях да кажа "той не съществува", казва Джефри Елис, геохимик от Геологическата служба на САЩ. "Водородът е там, знаем, че е наоколо", казва той, но учените са смятали, че големи натрупвания не са възможни.

Тогава той научава за Мали. Вероятно катализаторът на сегашния интерес към белия водород може да се проследи до тази западноафриканска страна. През 1987 г. в село Буракебугу сондьор остава с тежки изгаряния, след като неочаквано се взривява воден кладенец, когато се навежда над ръба му, докато пуши цигара.

Сондажът бързо е запушен и изоставен до 2011 г., когато е отцепен от петролна и газова компания и според съобщенията е установено, че от него се добива газ с 98% съдържание на водород. Той е използван за захранване на селото и повече от десетилетие по-късно все още се произвежда.

САЩ полагат основа за национална мрежа за чист водород със 7 млрд. долараИнвестициите целят бързото разрастване на производството и употребата на чист водород

Когато през 2018 г. излиза проучване за кладенеца, то привлича вниманието на научната общност, включително на Елис. Първоначалната му реакция била, че трябва да има нещо нередно в изследването, "защото просто знаем, че това не може да се случи".

След това настъпила пандемията и той имал свободно време, за да започне да копае. Колкото повече четял, толкова повече осъзнавал, че "просто не сме го търсили, не сме търсили на правилните места".

Последните открития са вълнуващи за Елис, който работи като петролен геохимик от 80-те години на миналия век. Той е свидетел на бързото развитие на индустрията за добив на шистов газ в САЩ, което предизвика революция на енергийния пазар. "Сега, казва той, "се намираме в период, който според мен вероятно е втора революция."

Белият водород е "много обещаващ", съгласява се Изабел Морети, научен изследовател в Университета в Пау и Пай дьо л'Адур и Университета в Сорбоната и експерт по бял водород. "Сега въпросът вече не е за ресурса... а къде да се намерят големи икономически резерви", казва тя пред CNN.

Разцвет на стартъпи

Десетки процеси генерират бял водород, но все още има несигурност относно начина, по който се образуват големите природни находища. Геолозите са склонни да се фокусират върху "серпентинизацията", при която водата реагира с богати на желязо скали, за да произведе водород, и "радиолиза" – разграждане на водни молекули, предизвикано от радиация.

Находища на бял водород са открити по целия свят, включително в САЩ, Източна Европа, Русия, Австралия, Оман, както и във Франция и Мали.

Някои от тях случайно, а други - чрез търсене на улики, като например особености в ландшафта, наричани понякога "приказни кръгове" – елипсовидни вдлъбнатини, които могат да пропускат водород.

Мисия „възобновяема енергия“: Как Югоизточна Азия търси енергийна свободаПреходът към слънчева и вятърна енергия върви с пълна пара от Малайзия до Индонезия

Елис смята, че в световен мащаб може да има десетки милиарди тонове бял водород. Това би било значително повече от 100-те милиона тона водород годишно, които се произвеждат в момента и от 500-те милиона, които се предвижда да се произвеждат годишно до 2050 г., казва той.

"По-голямата част от това количество почти сигурно ще бъде в малки натрупвания или много далеч от брега, или просто твърде дълбоко, за да бъде икономически изгодно да се добива", казва той. Но ако само 1% бъдат открити и добити, те ще осигурят 500 милиона тона водород за 200 години, добави той.

Това е примамлива перспектива за множество стартъпи.

Базираният в Австралия Gold Hydrogen извършва сондажи на полуостров Йорк в Южна Австралия. Компанията се насочва към това място, след като преглежда архивите на щата и открива, че през 20-те години на миналия век там са направени сондажи с много висока концентрация на водород. Проучвателите, които се интересували само от изкопаеми горива, ги изоставили.

"Много сме развълнувани от това, което виждаме", казва управляващият директор Нийл Макдоналд. Предстоят още тестове и сондажи, но компанията може да започне ранно производство вероятно в края на 2024 г., каза той пред CNN.

При някои стартъпи се наблюдават главозамайващи инвестиции. Koloma, базирано в Денвър, си е осигурил 91 млн. долара от инвеститори, включително основаната от Бил Гейтс Breakthrough Energy Ventures, въпреки че компанията оставя в тайна къде прави сондажи и кога цели комерсиализация.

Друга компания, базирана в Денвър, Natural Hydrogen Energy, основана от геохимика Вячеслав Згонник, е завършила проучвателен сондаж за водород в Небраска през 2019 г. и има планове за нови сондажи. Светът е "много близо до първите комерсиални проекти", казва Згонник пред CNN.

От еуфория към реалност

Предизвикателството за тези компании и за учените е превръщането на хипотетичните обещания в търговска реалност.

"Възможно е да минат десетилетия, през които ще има много опити и грешки и фалстартове", казва Елис. Но бързината е жизненоважна. "Ако ни отнеме 200 години да разработим ресурса, това няма да е от голяма полза."

Aramco и Siemens ще улавят CO2 от атмосферата, учените са скептичниМного компании, особено технологични гиганти, влагат инвестиции в разработването на технологията

Но много от стартъпите са оптимисти. Някои предвиждат години, а не десетилетия до комерсиализацията. "Разполагаме с всички необходими технологии, от които се нуждаем, с някои леки модификации", казва Згонник.

Предизвикателствата остават.

В някои страни пречка са нормативните актове. Разходите също трябва да бъдат уточнени. Според изчисленията, базирани на сондажа в Мали, производството на бял водород може да струва около 1 долар на килограм - в сравнение с около 6 долара за зеления водород. Но белият може бързо да стане по-скъп, ако големите находища изискват по-дълбоки сондажи.

В Лотарингския басейн следващите стъпки на Пироньон и Дьо Донато са да направят сондаж на дълбочина до 3000 метра, за да получат ясна представа колко точно е количеството на белия водород. Предстои дълъг път, но би било ирония, ако този регион, някога бил основен производител на въглища в Западна Европа, се превърне в епицентър на нова индустрия за бял водород, допълва CNN.