Случвало ли ви се е някога да срещнете на улицата дете, което никога не сте виждали, но въпреки това познавате много добре? Случвало ли ви се е така да го зяпнете, че чак да го стреснете и то, уплашено, да побегне? Това е съвсем реална случка и е възможна поради факта, че малкото човече е израснало пред очите ви благодарение на социалните мрежи и неговата майка, хвалеща се с отрочето си по три пъти на ден.

Да, това е малкият, за чието съществуване вие сте разбрали още когато е бил точка в корема на майка си, понеже тя е публикувала снимка от видеозона.

След това почти сте присъствали на раждането му, наясно сте с първия и всички следващи зъби, любимите му играчки и храни, ежедневните постижения, болести, изобщо всичко, което е възможно да знаете. А никога не сте го виждали. Майката дори не ви е толкова близка, но въпреки това знаете всичко за детето ѝ.

Без да звучи апокалиптично или прекалено консервативно, това е светът, в който живеем. И най-вероятно този бебешки ексхибиционизъм ще стане още по-масов.

След още петнайсетина години хората, които ще станат родители, ще са прекарали целия си съзнателен живот със смартфон в ръка. Днешните млади майки и татковци все пак помнят времената, когато телефоните имаха копчета и правеха снимки, на които почти не се различаваше кое е човек и кое – не. И въпреки това снимането и споделянето са се превърнали в рефлекс.

В западния свят вече имат и дума за това явление – sharenting вместо parenting

Може ли всичко това да е полезно? Разбира се, има си и добрите страни, пише The Independent. През последните три години общуването с хора извън тесния семеен кръг се превърна в ключово най-вече заради ковид пандемията.


Как създаденият от любов уиджет Locket стигна до App Store Awards 2022От стартирането си в самото начало на 2022 г., Locket има над 30 милиона регистрации
Споделянето на бебешки снимки е форма на общуване – публикуваш нещо, получаваш реакция, завръзва се разговор. Младите майки по принцип са доста ограничени. А само си представете как се чувства човек, който току-що е станал родител, притеснен и объркан е, даже не може да излезе от дома си, защото има коронавирус. Предпоставките за полудяване са налице. В този смисъл споделянето на бебешки или каквито и да снимки е дори терапевтично. Но ползите от него не са чак толкова много.

Да проверяваш трескаво колко лайка е събрал последният кадър с детето ти си е абсолютна лудост. Навикът да го снимаш постоянно също не е съвсем ок. Така полека изключението се превръща в норма.

„Забелязахме, че каквото и да правят децата, непрекъснато искат от нас да ги снимаме. Правим го, а те просто чакат камерата“, казва ръководителка на център за деца в Саутхямптън.

Тук очевидно става дума за усвоен модел на пвоедение, но има и друго – за каква детска спонтанност говорим, ако хлапакът стои оплезе или хвърлят лиса във въздуха, чакайки мама да извади телефона?

Картинката става още по-грозна, когато осъзнаеш, че един детето ще е голям човек, но социалните мрежи ще запазят снимката с голото му дупе може би завинаги. Дали на порасналото дете това би му харесало?

Затова, колкото и киселяшко да звучи, трябва да се мисли преди да се публикуват снимки на деца. Това не са колата, очилата, кучето, морето, ските или бургерът ви.