В последната седвиза на февруари финансовите пазари изпаднаха в паника заради разпространението на коронавируса във все повече държави.

В първата седмица на март правителствата и централните банки по света взеха драстични мерки за ограничаване на последствията от епидемията.

Големият въпрос обаче е дали тези действия ще бъдат достатъчни, за да помогнат на световната икономика да избегне рецесията, пише The Economist.

По всяка вероятност глобалният вътрешен продукт ще намалее през първата половина на годината, а рискът от финансова паника и свиване на кредитирането накара централните банкери да предприемат понижения на лихвените проценти с най-силните темпове от финансовата криза насам.

На трети март Федералният резерв намали основния си лихвен процент с половин процентен пункта. Австралия, Канада и Индонезия също намалиха лихвите, а анализаторите очакват Европейската централна банка и Bank of England да направят същото.

Глобалният лихвен бенчмарк, изчисляван от Morgan Stanley, по всяка вероятност ще се понижи до 0.73% през юни, прогнозират от инвестиционната банка. В началото на тази година той беше около 1%, а в началото на 2019 г. - 2%.

Има обаче и икономисти, които смятат, че разхлабването на монетарната политика не е подходящо решение на настоящия проблем. Един от аргументите е, че те, така или иначе, вече са на рекордно ниски нива.

“Златното правило” на антикризисните мерки гласи, че за да са ефективни, регулаторите винаги трябва да разполагат с още “патрони в пълнителя”. В периода от 2008 до 2010 г., например, средното равнище на основните лихвени проценти по света падна с цели 3 процентни пункта.

Днес, с изключение на САЩ, в повечето развити икономики лихвите са близки до нулата, а в някои държави дори са отрицателни, което означава, че вече няма кой знае каква възможност за действие в тази посока.

Проблемът се усложнява и от факта, че настоящият икономически шок влияе и на търсенето, и на предлагането, и на доверието на бизнеса и потребителите. Продължителността му ще зависи от скоростта на разпространение на епидемията и мерките, които здравните системи в отделните държави ще предприемат.

При тези обстоятелства правителствата и финансовите регулатори са наясно, че понижението на лихвите е една от опциите, но тя няма как да сработи, без да има допълнителни фискални и финансови мерки за стимулиране на гражданите и фирмите, които да им помогнат да устоят на временните затруднения.

Коронавирусът нанася вреди на икономиката, прекъсвайки достъпа до работна ръка, стоки и услуги. Хората се разболяват и не ходят на работа, родителите си стоят вкъщи, защото училищата и детските градини са затворени, цели офиси и заводи остават под карантина.

В същото време страда и потреблението – болните хора не пазаруват и не излизат по заведения. Всичко това ще прилючи, чак след като епидемията отшуми.

Но дори и след нейния край част от негативните ефекти ще продължат да оказват влияние. И компаниите, и домакинствата ще трябва да закърпват дупките в своите бюджети. Ако приходите на даден бизнес прекъснат за няколко месеца, това не означава, че той не трябва да покрива фиксираните си разходи за наеми, заплати и поддръжка на оборудването.

Според анализите на Банката за международни разплащания обаче над 12% от компаниите в развитите държави в момента не генерират достатъчно приходи, за да покриват лихвените си плащания.

Потребителите също не разполагат с кой знае колко силни финансови буфери. Много от тях са изправени пред риска да загубят работата и доходите си, като в същото време ще трябва да продължат да изплащат своите ипотечни заеми и да купуват стоки от първа необходимост.

Социологическите проучвания, цитирани от The Economist, показват, че един от всеки десетима американци няма възможност да посрещне непредвиден разход от 400 долара.

Как да печелим по време на кризата с коронавирусa?С разпространяването на коронавируса дойдоха и корекциите на пазарите

Прогнозирането на крайния ефект от разпространението на епидемията от коронавируса е трудна задача. Китай дава някои насоки в това отношение, тъй като е с един месец “напред” спрямо останалия свят по отношение на справянето със заразата.

През февруари PMI индексът, който се базира на проучване сред корпоративните мениджъри по поръчките на материали, падна до най-ниските си нива от 2004 г. насам. А очакванията са за свиване на китайския БВП през първото тримесечие. Това би бил първият подобен случай от смъртта на комунистическия лидер Мао Дзедун през 1976 г.

Не само китайската икономика обаче ще претърпи сериозни щети. Анализаторите на американската банка Goldman Sachs прогнозират свиване на глобалния БВП с 2.5% през първото тримесечие на годината.

Това е и причината, поради която централните банкери и финансовите министри търсят начин за прилагане на по-целенасочени интервенции. Те се групират в три основни категории – политики, които да гарантират достъп до кредити и финансиране през банковата система; осигуряване на стимули за компаниите, с които да успеят да покрият фиксираните си разходи; и не на последно място - подкрепа за домакинствата чрез директно субсидиране на доходите.

По отношение на първата група от мерки, централните банки по света вече предприеха действия, за да гарантират, че кредитните пазари няма да “замръзнат”. В Китай дори се отпускат преференциални целеви кредити на фирмите от най-засегнатите сектори.

Някои правителства също се притекоха в помощ на бизнеса. Южна Корея, например, осигурява парични средства за компаниите, които изпитват затруднения с изплащането на заплатите на своите служители. Сингапур обяви серия от данъчни облекчения и субсидии за наемите на търговски площи. Италия също ще облекчи данъците на фирмите, които регистрират спад на приходите от над 25%.

В Китай правителството оказа натиск върху собствениците на недвижими имоти да свалят наемите на своите клиенти и да прояват търпение при плащането на вноските.

Китай, Япония и Сингапур обявиха и серия от стимули за служителите, които са принудени да си стоят вкъщи заради епидемията, както и за тези, които работят в засегнатите от епидемията компании.

Всички тези мерки засега се обявяват инцидентно, а реалното им прилагане все още е под въпрос. “Лечението” на глобалната икономика вероятно ще изисква нови монетарни стимули, комбинирани с “коктейл” от фискални и парични субсидии, пише още The Economist.