Вече няколко дни подред украинската столица Киев е обсадена от руските войски, които се опитват да овладеят града, в който е базирано правителството на страната.

Киев е сърцето на Украйна, макар че не е разположен в нейния идеален географски център, а в северната ѝ част, на около 100 километра от границата с Беларус по поречието на река Днепър.

Градът е с население от близо 3 милиона души и може да се похвали с дълга, богата и бурна история, чието начало се губи в древността. Археологическите находки показват, че първите селища в околността датират от периода на късния палеолит, преди около 20-30 хиляди години.

Още през 3000 г. пр. н. е. на мястото на съвременен Киев са живели неолитни племена, занимаващи се със земеделие и животновъдство.

Годината, в която официално се смята, че е създаден градът, е 482 г. след Новата ера. Според хрониката от 12-и век „Повест за отминалите години“, известна още и като Руската основна хроника, Киев е основан от трима братя Кий, Шчек и Хорив (или Хрив), които са били водачи на Полянското племе на източните славяни.

Всеки основава свое селище на един от хълмовете в околността и тези селища впоследствие образуват град Киев, кръстен на най-големия брат Кий. Въпреки че разказът в хрониката е легендарен, в съчиненията на византийските, германските и арабските историци и географи има редица препратки към реално селище, което е съществувало в района на днешния град Киев.

Викингите, идващи от Скандинавия, които славяните по онова време наричат "варяги", превземат Киев в средата на 9-и век и превръщат града в една от основните си търговски бази. Около 882 г. владетелят на Новгород Олег превзема Киев и го прави своя столица, която става и център на първата източнославянска държава - Киевска Рус.

Градът процъфтява благодарение на активната търговия по река Днепър, която на юг достига до Византийската империя, а на север - до Балтийско море. Търговските връзки на Киевска Рус достигат чак до Каспийско море и Централна Азия.

През 988 г. Киев приема християнството, което повишава значението му като духовен център на Русия. До 12-и век, според хрониките, богатството и религиозното значение на града са засвидетелствани от неговите над 400 църкви.

Градът беше известен и със своето изкуство, изработката на бижута, мозайките и стенописите на църквите. Киев установява дипломатически отношения с Византийската империя, Англия, Франция, Швеция и много други европейски средновековни държави.

BP се отказва от дела си в Роснефт след 30-годишно сътрудничествоПетролният гигант беше подложен на натиск от правителството на Обединеното кралство да прибегне до тази мярка след новината за руското нахлуване

През целия период на своето съществуване обаче, Киевска Рус води поредица от войни срещу номадските племена, населяващи степите по южната ѝ граница - хазарите, печенегите и куманите. Тези конфликти отслабват града, но още по-голяма вреда нанасят постоянните борби между княжествата, на които е разделена държавата.

През 1169 г. княз Андрей Боголюбски от Ростов-Суздал превзема и разграбва Киев. Така до края на 12-и век силата на града е намаляла и през следващия век той не е в състояние да устои на надигащата се и страховита мощ на монголите. През 1238 г. монголската армия, под командването на Бату - внук на Чингис хан, нахлува в Киевска Рус и след като разграбва по-големите градове, през 1240 г. обсажда и щурмува Киев.

Голяма част от града е разрушена и по-голямата част от населението му е избито. Францисканският монах и пътешественик Джовани да Пиан дел Карпини шест години по-късно съобщава за само 200 оцелели къщи в Киев.

През 14-и век това, което е останало от Киев и околностите му, попада под контрола на мощното и разширяващо се Велико херцогство на Литва, което го превзема през 1362 г. Дълго време след това Киев изпълнява функцията на гранична крепост между Литва и степните татари, базирани в Крим. Градът често е атакуван от татарите, като през 1482 г. е превзет и разграбен от кримския хан Менгли Гирай.

През този период обаче Киев запазва ролята си като седалище на Източноправославния митрополит.

През 1516 г. владетелят на полско-литовската държава Жечпосполѝта Сигизмунд I предоставя на Киев харта за автономия, като по този начин стимулира търговията и развитието на града. През 1569 г. Люблинската уния между Литва и Полша дава Киев и украинските земи на Полша. Киев се превръща в един от центровете на православната опозиция срещу разширяването на полското римокатолическо влияние.

Как се стигна до руската инвазия в Украйна?Двете държави са в състояние на конфликт в продължание на осем години

През 17-и век в Киев, както и в други украински градове, е създадено религиозно украинско братство, за да засили тази опозиция и да насърчи украинския национализъм. Богословът Петър Могила, който е и митрополит на Киев от 1633 до 1646 г., основава т. нар. Колегиум като основен православен център за обучение в източнославянския свят.

През 17-и век се засилват и вълненията сред запорожките казаци по течението на Днепър южно от Киев, които се борят за своята независимост с полската корона. Кулминацията на този конфликт е достигната с бунта на Богдан Хмелницки, който, подпомаган от кримските татари, влиза триумфално в Киев с въстаналите казаци през 1649 г.

Той попада под силен натиск от полските сили и през 1654 г. Хмелницки и казаците подписват договора, останал в историята като Мартенските статии. На практика той подчинява Киев на руското царство с център Москва.

В крайна сметка, след още десетилетия на сблъсъци и междуособици, Русия получава контрола върху левия бряг, или частта от Украйна източно от Днепър (както и Киев, който в действителност се намира западно от реката), докато Полша получава Десния бряг, или Западна Украйна.

След това започва и борбата срещу нашествието на турците, като казаците непрекъснато сменят своята принадлежност към различните враждуващи фракции, като в същото време се впускат и в междуособни спорове помежду си. През 1686 г. Договорът за вечен мир между Полша и Русия потвърждава руския контрол над Киев.

През 1793 г. Втората подялба на Полша, под ръководството на руската императрица Екатерина II Велика, включва и Западна Украйна, на десния бряг на р. Днепър, в Руската империя, а Киев, подпомогнат от премахването на тарифните бариери между Русия и украинските земи, започва да увеличава търговското си значение. Управлението на Екатерина премахва старата казашка държавна уредба и разделя Украйна на нови административни провинции, като Киев става център на една от тях.

През първата половина на 19-и век Киев се развива като основен център на украинския национализъм. Неговите идеолози стават обект на преследване от страна на царското правителство и са принудени да преместят фокуса на движението си към западния град Лвов, който се намира в управляваните от Австрия украински региони.

В Киев, както и в останалите украински градове под руско управление, се развива тайна революционна дейност, която завършва с поредица от стачки и демонстрации, довели до Руската революция от 1905 г. Важна роля в това революционно движение играят студентите от Киевския университет, създаден през 1834 г.

През 19-и век нарастващото икономическо значение на Украйна и особено износът на зърно водят до ускореното търговско развитие на Киев. В града се появяват съвременни фабрики, корабостроителници, текстилни предприятия и др.

В края на 60-те години на 19-и век Киев е свързан с железопътен транспорт както с Москва, така и с черноморското пристанище Одеса, което допълнително засилва ролята му на център на индустрията, търговията и администрацията. В началото на Първата световна война градът има население от около 350 000 души.

С избухването на Руската революция от 1917 г., по инициатива на украинските националисти и останалите прогресивно настроени културни и политически сдружения, е създаден революционен парламент, наречен Централна Рада. Неговият състав е избран през април 1917 г. от учредителния Всеукраински национален конгрес. През януари 1918 г. Централната Рада провъзгласява независима украинска държава със столица Киев.

Съветските войски под командването на Михаил Муравев влизат в Киев на 9 февруари 1918 г. и извършват брутални репресии срещу много украинци в града. Договорът от Брест-Литовск от 3 март 1918 г. слага край на военните действия от Първата световна война между новото съветско правителство и централните сили, а Съветският съюз признава независимостта на Украйна.

Германските войски незабавно окупират страната и създават марионетно украинско правителство в Киев, но то се разпада след германската капитулация във войната през ноември 1918 г. и последвалото изтегляне на германските войски.

За пореден път в Киев е обявена независима Украйна под ръководството на Симон Петлюра, но нейната кратка и бурна история пада в жертва на борбите между украинските антиболшевишки настроени националисти (т. нар. "бели") и съветските ("червени") сили. През ноември 1919 г. Киев е превзет за кратко от Бялата армия под командването на ген. Антон Иванович Деникин, преди окончателно да бъде окупирана от Червената армия няколко седмици по-късно.

Най-богатите руснаци изгубиха $39 млрд. за ден след инвазията в УкрайнаНай-големият губещ вчера е председателят на Лукойл Вагит Алекперов

Но дори и след това мирът не настъпва за украинците. Руско-полската война избухва през пролетта на 1920 г., през май 1920 г. поляците превземат Киев, но са прогонени при контраатаката на Червената армия.

Ролята на Киев като център на украинските националисти кара съветското правителство да прехвърли столицата на новата Украинска социалистическа съветска република в Харков. Чак през 1934 г. Киев възобновява статута си на столица.

Междувременно, съветската власт предприема активни мерки за възстановяването на разрушената икономика на града. До началото на Втората световна война се създават нови машиностроителни заводи, електрическа и химическа промишленост. През 1939 г. населението на града достига близо 850 000 души.

Германската инвазия през 1941 г. отново носи тежки страдания и разрушения на града. След ожесточена 80-дневна битка германските сили влизат в Киев на 19 септември 1941 г. Малко след това са избити близо 34 000 евреи, а през следващите две години жертва на хитлеристите стават още десетки хиляди евреи, роми и други украинци. Много от жителите на Киев са депортирани в трудовите и концентрационни лагери на Третия райх.

През 1943 г. настъпващите съветски войски форсират река Днепър и след ожесточени битки превземат Киев на 6 ноември същата година. По време на войната са разрушени над 40% от сградите и около 800 от промишлените предприятия в града.

В годините след войната Киев продължава да расте и да укрепва индустриалната си база. На 26 април 1986 г. атомната електроцентрала в Чернобил, която се намира на 104 километра северно от Киев, претърпява най-тежката катастрофа в историята на ядрената енергетика.

По време на съветския период Киев до голяма степен остава под "сянката" на Москва. Създаването на независима Украйна през 1991 г. връща града на световната политическа сцена.

Киев се превръща в център на идеологическата битка между проевропейския запад на Украйна и нейните русофилски настроени източни реигони. За съжаление, именно заради този конфликт в момента в града вият сирени, а над жилищните сгради летят ракети и снаряди. А надеждите на целия свят са насочени към постигането на мир, гарантиращ на Киев и на Украйна бъдещето, което техните граждани заслужават.