До 2040 година в световен мащаб ще бъдат изхвърлени 1.3 милиарда тона пластмасови отпадъци, ако темповете, с които това се случва в момента, не се променят. Това се посочва в анализ на учени от няколко престижни университета, цитиран от BBC.

Според Костас Велис от университета в Лийдс количествата изглеждат стряскащи, но в същото време той е уверен, че човечеството вече разполага с технологии и възможности да обърне тенденцията.

"Това е първата подробна оценка за това как ще изглежда картината на пластмасовите отпадъци след 20 години. Трудно е да се опише как би изглеждало подобно количество в сравнителен план, но ако си представите цялата тази пластмаса, поставена върху една плоска повърхност, тя ще покрие територия около 1.5 пъти по-голяма от Великобритания", казва още Велис.

По думите му дългосрочните прогнози за пластмасовите отпадъци са сложни, защото те се срещат навсякъде, но в различните части на света се използват и третират по различен начин. Моделът, използван в проучването, обаче се опитва да опрости тази реалност доколкото е възможно и да излезе с точни числа.

Изчисленията на академиците се базират на данни за производството, използването и изхвърлянето на пластмасови изделия по целия свят. Тази статистика след това се вкарва в математически модел, който прогнозира различни сценарии за бъдещето.

Единият от тях се придържа към настоящите темпове и допуска, че в следващите две десетилетия няма да има съществени изменения в начина, по който пластмасата се използва и рециклира.

Останалите възможности включват различни интервенции и се опитват да калкулират тяхното влияние върху общата картина. Сред възможните действия са увеличаване на рециклираните обеми и замяна на пластмасата с други материали в производството.

Но дори да се вземат всички възможни мерки, до 2040 година човечеството пак би генерирало 710 милиона тона допълнителни пластмасови отпадъци.

Според Костас Велис няма "универсално лекарство" за справяне с проблема на замърсяването, но има някои ключови аспекти от него, които от години са подценявани. Един от тях е фактът, че в Южното полукълбо има над 2 милиарда души, които нямат достъп до никакви системи за управление на отпадъците.

"Единственият начин да се отърват от боклука е просто да го изхвърлят", обяснява той.

Шест стъпки да спрем замърсяването с пластмасаМалките стъпки, които можем да направим


В тези държави има и около 11 милиона души, които се занимават със сортиране на отпадъци и събиране на ценните материали от тях, които стават за рециклиране. Тяхната работа обаче е изключително тежка, обикновено е в сивия сектор, като в същото време тези хора нямат достъп до никаква правна или професионална защита.

"Това са непризнатите герои на рециклирането. Без тях количеството на пластмасовите отпадъци, които попадат в околната среда и водите, щеше да е значително по-голямо", казва още Велис, който е сред авторите на прогнозата. По думите му в бъдеще тези хора трябва да получат много по-сериозна подкрепа за своята дейност и да им бъдат осигурени безопасни условия на труд, защото те биха могли да играят ключова роля за решаването на част от проблема.

Иън Кейн от университета в Манчестър, който е част от екип, изследващ количеството на пластмасовите микрогранули на дъното на Световния океан, описва прогнозите като "ужасяващи".

"Авторите на анализа са категорични, че данните няма как да бъдат точни на 100% и че в прогнозите има и голяма доза несигурност, но въпреки това е напълно ясно, че ръстът на пластмасовата продукция в опит да се посрещне световното търсене ще доведе до мрачни последствия за околната среда", обяснява Кейн.

Сред стъпките, които академичните представители препоръчват, е намаляване на производството и употребата на пластмасови изделия; заменянето ѝ с биоразградими материали; разработване на нов дизайн на продуктите и опаковките, който да е по-подходящ за рециклиране; разширяване на капацитета за рециклиране в бедните и развиващите се държави и свиване на износа на пластмасови отпадъци.

Според проф. Джейми Уудуърд от университета в Манчестър има известна ирония в това, че сценариите за ръста на пластмасовите отпадъци се публикуват по време на пандемията от COVID-19.

"Пластмасата и произведените от нея предпазни средства успяха да защитят медиците и останалите служители, борещи се с коронавируса на първа линия. Но през следващото десетилетие точно тези пластмасови изделия могат да доведат до екологична катастрофа", казва той.

По думите му може да се направи и паралел с климатичните промени - ако човечеството не направи нищо, за да се опита да промени тенденцията, ще бъде изправено пред катастрофа.

"Същото важи и за пластмасата - ще трябва драстично да променим поведението си", смята професорът.