Китай, САЩ и Русия са част от геополитическия "любовен триъгълник", в който след Втората световна война партньорите на няколко пъти се смениха.

Сривът в съветско-китайските взаимоотношения е последван от визитата на американския президент Ричард Никсън в Китай през 1972 г. и затоплянето на взаимоотношенията между Москва и Пекин в края на 80-те години на миналия век.

Днешното партньорство между Владимир Путин и Си Дзинпин беше "бетонирано" през 2014 г., след руската анексия на Крим. Историята показва, че тази държава от триъгълника, която остава "самотна", обикновено плаща висока цена, тъй като трябва да отделя огромни средства за отбрана и дипломация.

В случая обаче не е точно така, защото Америка е оставена "на студа", но въпреки това Русия е тази, която е поставена под най-сериозен натиск, пише The Economist.

Китай доминира във всички аспекти на връзката между двете държави. Икономиката на Поднебесната империя е шест пъти по-голяма от руската и продължава да расте.

Преди пет години сближаването с Пекин изглеждаше като брилянтен ход от страна на Путин, с който той успя да намали своята зависимост от Запада и да увеличи международното си влияние.

Тази "сделка" обаче все повече прилича на капан, от който няма излизане. Вместо равноправен партньор, Русия започва да се превръща в геополитически "васал" на Китай, пише изданието.

Това може и да звучи като крайна оценка, тъй като Русия е ядрена сила и има постоянно място в Съвета за сигурност на ООН. Тя модернизира своята армия и, както се видя в Сирия, не се страхува да я използва.

Миналата седмица Русия и Китай извършиха съвместен въздушен патрул, а Южна Корея се оплака, че руските самолети са навлезли във въздушното ѝ пространство.

Но в същото време е очевидно, че зависимостта на Москва от нейния мощен източен съсед нараства изключително бързо. Китай е ключов пазар за руските суровини. Руският държавен петролен гигант Роснефт разчита на китайските инвестиции и пренасочва голяма част от продукцията си към Поднебесната империя.

В опита си да се освободи от "хегемонията" на щатския долар, Русия увеличи драстично дела на китайския юан във валутните си резерви. През 2018 г. доларовите ѝ резерви намаляха наполовина до ниво от 23%, докато тези в юани се увеличиха от 3 на 14%.

Освен това Китай доставя важни технологични компоненти за отбранителните системи на Русия. Мрежовите технологии и системите за киберсигурност, които Кремъл използва в пропагандната си машина, също идват от Китай.

Преди месец Русия сключи сделка с китайския технологичен гигант Huawei (който също е изолиран от американския пазар) за изграждането на 5G мрежа.

Всичко това носи само ползи за Китай. Пекин се нуждае от приятелството на Москва, най-малкото за да подсигури северната си граница. Освен това Русия е ценен съюзник и в идеологическата борба със Запада и неговите универсални идеали за защита на човешките права и демокрацията.

И Китай, и Русия виждат в тях единствено заплаха за своите политически режими.

Kакво ще стане с 5G в Европа, ако EС забрани бизнеса с Huawei?Евентуална забрана за закупуване на телекомуникационно оборудване от китайски компании може да оскъпи изграждането на 5G мрежата в Европа с около 55 млрд. евро

Путин може да посочи няколко аргумента в полза на сътрудничеството с Пекин, които не са свързани с враждебността към либерализма. Единият от тях със сигурност е целесъобразността.

Икономическите санкции след анексията на Крим, обвиненията в намеса в американските президентски избори и аферата с предполагаемото отравяне на двойния агент Сергей Скрипал не оставят на Кремъл много алтернативи. Си Дзинпин осигури подкрепа на Москва и за намесата в Сирия.

За разлика от XVII век, когато руският император Петър Велики признава, че Европа е люлката на прогреса, днес Путин по-скоро вярва, че бъдещето принадлежи на Китай и неговата система на "държавен капитализъм". Но е много вероятно руският президент да греши, пише The Economist.

На първо място, руската версия на "държавния капитализъм" обслужва най-вече олигархичните кръгове, близки до президента, което е и една от основните причини за липсата на мащабни китайски инвестиции в страната. Освен това твърденията на Путин, че се опитва да възроди величието на Русия противоречат на реалната картина, в която все по-ясно личи подчинената роля на страната спрямо Китай.

Това създава и известно напрежение между двете суперсили в Централна Азия. Стабилността в региона е важна за националната сигурност на Китай, а Пекин иска да държи под контрол ислямските фундаменталисти. Китайската армия поддържа свои бази в Таджикистан и дори провежда учения, без да се консултира с Русия, а това никак не се харесва на Кремъл.

В много отношения дългосрочните цели на Москва и Пекин се разминават, затова не е ясно как ще се развият взаимоотношенията им в дългосрочен план. Една от неизвестните е свързана с изтичащия президентски мандат на Путин през 2024 г., когато, според конституцията, той трябва да освободи поста.

Възможно е неговият наследник да се опита да "промени курса" и да протегне ръка към Европа, обръщайки гръб на Китай. Тогава ще стане ясно колко силно е китайското политическо влияние в страната и дали Пекин ще направи опит да запази Москва в своята орбита.

Колкото до политиката на западните държави, към момента изглежда, че те не са особено разтревожени от задълбочаването на руско-китайските взаимоотношения.

Според The Economist Западът може единствено да наблюдава нарастващата зависимост на Русия от Китай и да изчаква. Ако някога опозицията - в лицето на Алексей Навални (или някой друг), поеме юздите на Кремъл, тя със сигурност ще се нуждае от помощта на САЩ и Европа.

И тогава човекът, който управлява Белия дом, ще трябва да постъпи като Никсън през 1972 г. - но вместо посещение в Пекин, ще направи визита в Москва.