Миналата седмица индийският премиер Нарендра Моди заяви пред американския президент Джо Байдън, че Индия е готова да доставя храна на останалата част от света след настъпилите проблеми с предлагането и нарастващите цени заради войната в Украйна.

Според Мoди Индия разполага с "достатъчно храна" за своето население от 1.4 милиарда души и е "готова да доставя хранителни продукти на света от утре", ако Световната търговска организация позволи.

Цените на суровините вече бяха достигнали 10-годишни върхове преди началото на войната в Украйна заради проблеми с реколтите. Те скочиха с още след началото на войната и вече са на най-високите си нива от 1990 г., според Организацията по прехрана и земеделие на ООН (UNFAO).

Войната в Украйна е „катастрофална за храните в световен мащаб“

Русия и Украйна са две от страните основни износителки на пшеница и допринасят с около една трета от годишните продажби на пшеница в световен мащаб. Двете страни също така стоят зад 55% от годишния износ на слънчоглед в света и 17% от износа на царевица и ечемик. Заедно двете държави се очакваше да изнесат 14 млн. тона пшеница и над 16 млн. тона царевица тази година, според UNFAO.

"Нарушенията в предлагането и заплахата от ембарго, пред която е изправена Русия, означават, че този износ трябва да бъде изваден от уравнението. Индия би могла да се намеси и да изнася повече, особено след като има достатъчно запаси от пшеница," казва пред BBC Упали Галкети Арачилаге, икономист на UNFAO.

Индия е вторият най-голям производител на ориз и пшеница в света. Към началото на април страната има 74 млн. тона запаси от двете култури. От тези количества 21 млн. тона се пазят като стратегически резерви и за Системата за обществено разпределение, която предоставя на над 700 милиона бедни хора достъп до евтина храна.

Индия също така е един от най-евтините световни доставчици на пшеница и ориз. Страната вече изнася ориз за 150 държави по света и пшеница до 68. Индия е изнесла около 7 милиона тона пшеница през 2020-2021 г.

Вследствие на нарасналото търсене на международните пазари, трейдъри вече са сключили договори за износа на над 3 млн. тона пшеница в периода април - юли. Селскостопанският износ надхвърля рекордните 50 млрд. долара през 2021-22 г.

Индия има капацитет да изнесе 22 млн. тона ориз и 16 млн. тона пшеница през настоящата финансова година, според Ашок Гулати, преподавател по селскостопански науки в Индийския съвет за изследване на международните икономически отношения.

"Ако Световната търговска организация позволи износ на държавни запаси, количеството може да бъде още по-голямо. Това ще помогне за „охлаждането“ на цените в световен мащаб и ще намали тежестта за страните вносителки по света," казва той.

Има и някои резерви. "Разполагаме с достатъчно запаси в момента. Има и някои опасения и не трябва се въодушевяваме, че ще изхранваме света," казва Хариш Дамодаран от Центъра за политически изследвания - базиран в Делхи мозъчен тръст.

Украйна прехвърля износа си от кораби на влакове. Възможно ли е това?Около 1100 железопътни вагона, превозващи зърно, са блокирани в Западна Украйна, близо до главния железопътен граничен пункт с Полша, неспособни да транспортират своите товари

Първо, има опасения, че реколтата ще е по-слаба от очакваната. Сезонът на пшеницата в Индия вече тече, а официалните очаквания са, че реколтата ще достигне рекордните 111 млн. тона пшеница, което би било шестото поредно увеличение.

Експерти, като Дамодаран, обаче не са убедени в това. Той смята, че добивът ще много по-нисък заради недостига на изкуствени торове и капризите на времето – обилни валежи и ранни летни жеги. "Надценяваме добива," казва той. "Ще разберем след около 10 дни."

Експерти казват, че друга въпросителна е свързана с изкуствените торове, които са основен селскостопански компонент. Запасите на Индия намаляха след началото на войната. Страната внася диамониев фосфат и торове, които съдържат азот, фосфат, сяра и поташ.

Русия и Беларус стоят зад 40% от износа на поташ в света. Цените на изкуствените торове в световен мащаб вече са високи заради поскъпналия природен газ.

Недостиг на изкуствени торове би могъл лесно да засегне следващата реколта. Дамодаран твърди, че един от начините това да бъде избегнато е Индия да проучва сделки "пшеница срещу торове" със страни, като Египет и Африка.

Също така, ако войната се проточи, Индия може да се сблъска с логистични пречки във връзка с увеличението на износа. "Износът на огромни количества зърнени култури изисква сериозна инфраструктура, като транспорт, съхранение, кораби. Както и капацитета да се започне транспортирането на големи количества," казва Арачилаге. Тук се стига и до въпроса с по-високите транспортни разходи.

На последно място, има притеснения относно нарастващите цени на хранителните продукти в Индия – инфлацията при храните в страната достигна 16-месечен връх от 7.68% през март. Това се дължи предимно на повишението в цените на хранителните масла, зеленчуците, зърнените храни, млякото, месото и рибата.

Централната банка на Идния предупреди за "натиска за повишение на цените в световен мащаб на ключови хранителни продукти", което води до "голяма несигурност" по отношение на инфлацията.

Руската инвазия вероятно ще има "сериозни последствия" за глобалната продоволствена сигурност според мозъчния тръст IFPRI. От UNFAO изчисляват, че продължително нарушение на износа на пшеница, изкуствени торове и други суровини от Русия и Украйна би могло да увеличи броя на хората по света, които страдат от недохранване, от 8 на 13 милиона.

От правителството на Индия признават, че над 3 милиона деца в страната страдат от недохранване, въпреки обилната реколта и богатите хранителни запаси. Броят на недохранените деца е третият най-голям в родния щат на премиера Моди - Гуджарат.

"Не можете да се държите кавалерски по отношение на продоволствената сигурност. Не можете да си играете с храна, предназначена за субсидираната хранителна система," казва Дамодаран.

Ако има нещо, което индийските политици знаят, то е, че храната, или нейната липса, определя тяхната съдба - в миналото е имало случаи на падане на местни и федерални правителства заради повишаваща се цена на лука.