В годината преди COVID-19 САЩ се превърна в нетен износител на енергийни продукти за първи път от 1952 г., изпращайки силно послание към останалата част от света – страната няма да бъде задължена на чуждестранни производители на петрол.

На фона на нарасналото търсене с отслабването на пандемията обаче, това изглежда вече не е така.

OPEC+, в която влизат страните от ОПЕК, плюс съюзници като Русия, отново показва мускули. Отказът на организацията да се огъне пред призивите на американския президент Джо Байдън за повишаване на производството - ход, който щеше да облекчи възходящия натиск върху цените на горивата, ускори решението на САЩ и други държави, които са големи консуматори на петрол, да прибегнат към стратегическите си петролни резерви.

Този епизод очерта пазарната сила на ОПЕК+, въпреки че енергийният преход набира сила. Търсенето на петрол може скоро да достигне своя пик, ако страните постигнат таргетите си за нетни нулеви емисии, но страните производителки от ОПЕК и Русия побързаха да отбележат, че то няма да изчезне напълно. Съгласно климатичните ангажименти от началото на октомври светът все още се очаква да има нужда от 75 милиона барела дневно до 2050 г., според данни на Международната агенция по енергетика (МАЕ).

"Това определено е период, в който ОПЕК и ОПЕК+ открива, че имат голямо влияние върху петролните пазари," казва пред CNN Business Ричард Бронз от консултантската компания Energy Aspects.

Когато става въпрос за динамиката на цените на петрола, е трудно да се прогнозира бъдещето. Политически или климатични събития могат да предизвикат бум или да подсилят сериозен спад. Пандемията засилва несигурността, особено докато учените бързат да оценят варианта Омикрон на COVID-19. Наскоро само за няколко дни цената на петрола падна с над 20%, а фючърсите на щатския лек суров петрол се върнаха на нивата от август.

Пиковият момент в добива на петрол наближава, но това няма да спаси светаПромяната в посока чиста енергия води до упадък на петролната индустрия. Светът обаче се нуждае от много по-амбициозен план за спасяването на климата и постигането на нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г.

Омикрон може да постави ОПЕК и Русия в отбрана отново. Анализатори смятат, че тяхното влияние може да намалее още през следващата година, тъй като производителите в САЩ възстановяват позициите си. С времето обаче тяхната сила може и да нарасне, особено, ако климатичната криза накара други производители да ограничат добива си, или поради натиск от страна на финансови поддръжници или поради очакван спад в търсенето.

Вчера OPEC+ имаше поредната възможност да демонстрира своето влияние при обявяване на поредното си решение относно производството. От организацията решиха да подходят предпазливо, придържайки се към дългосрочния си план за постепенно увеличение на производството, което бе ограничено в началото на пандемията.

Групата ще продължи с увеличение на добива с 400 000 барела на ден през януари, въпреки че Омикрон подхранва страхове относно свръхпредлагане.

Фючърсите на Брента и на щатския лек суров петрол поевтиняха след изявлението. След рязкото поскъпване по-рано през годината цените на петрола отстъпват с по над 20% от края на октомври.

Решението на Судитска Арабия, Русия и другите държави бе следено отблизо отчасти защото добивът на петрол в САЩ все още не се е възстановил до нивата отпреди пандемията.

През по-голямата част от последното десетилетие, когато цените на петрола нарастваха, щатските производители с втурваха да увеличават добива, трупайки задължвния, за да изпомпват колкото се може повече суров петрол. Това не се случва този път, тъй като на този етап за петролните компании е по-важно да връщат средства на акционерите и да следят финансовите си резултати.

"Този капитал, който бе наличен преди три, четири или пет години за сондажи и разрастване, сега го няма," казва Аниш Кападия от Palissy Advisors.

Това дава на ОПЕК по-голямо влияние върху цените. Организацията има нужда те да останат високи, но да не се повишат толкова, че щатските производители да нямат друг избор освен да увеличат отново производството.

Контролът на организацията върху предлагането и търсенето се ограничава дотук. Ако вариантът Омикрон се отрази сериозно на икономическата активност, цените може да паднат без значение какво прави ОПЕК.

Докато производството в САЩ се възстанови, политиката на ОПЕК ще остане основна сила, която движи пазарите. Засега групата изглежда се придържа повече към предпазливостта, вместо да рискува на страните членки, които зависят oт прихoдите от петрол да и се налага да продава на пренаситен пазар.

Трайно влияние?

Производството на САЩ се очаква да нарасне отново през следващата година. Необичайното забавяне обаче поражда въпроси за това дали не е налице една дълбока и по-постоянна промяна.

Натискът върху петролните и газови компании в Европа и САЩ за преосмислянето на техните стратегии във връзка с климатичната криза също оказва ефект. В доклад, който бе публикуван по-рано през годината, МАЕ посочи, че големи петролни и газови компании запазват разходите си без промяна през 2021 г. Делът им в индустрията по отношение на проучването и производството сега възлиза на 25%, в сравнение с близо 40% в средата на миналото десетилетие.

По данни на Американския институт по петрола, индустрията е похарчила едва 37.4 млрд. долара за капиталови проекти през второто тримесечие на 2021 г., в сравнение с 68.7 млрд. долара за същия период на 2019 г. Това са най-ниските разходи за което и да било тримесечие от 2008 г.

Пазарни играчи като Saudi Aramco междувременно работят по повишаването на производствения си капацитет с намерението да доставят петрол на пазарите докато има търсене.

По данни на МАЕ делът на ОПЕК и Русия от производството на петрол може да нарасне от 47% през 2020 г. до 49% през 2030 г., ако страните изпълнят изцяло ангажиментите си по отношение на климата. До 2050 г. делът на ОПЕК и Русия се добива на петрол се очаква да достигне 58%.

Както винаги обаче влиянието на групата зависи от политиката. Много неща може да се случат по отношение на това дали членовете й ще родължат да се разбират и да се придържат към обща план. Разрив в отношенията между Саудитска Арабия и Русия през март 2020 доведе до срив на цените.

"OPEC+ трябва да действа заедно," казва Бронз. "В момента, в които се стигне до разделение или разногласия, те могат да подкопаят способността на групата да работи и да се придържа към взетите решения."