В края на юли Конгресът на САЩ одобри закон, налагащ санкции на Русия заради намеса в американските президентски избори през 2016 г., анексирането на Крим и военните операции в Източна Украйна.

Конгресът имаше категоричната подкрепа както на републиканците, така и на демократите, така че президентът Доналд Тръмп, който се противопоставяше на тези мерки, нямаше друг избор, освен да ги одобри.

Отговорът на Москва последва бързо. 755 американски функционери бяха изгонени от Русия, а правителството затвори и два имота на американската дипломатическа мисия в страната.

Това развитие илюстрира нарастващото напрежение в отношенията между Вашингтон и Москва, които десетилетия след края на Студената война продължават да са на противоположни оси по голям брой геополитически теми – от Сирия до Украйна, преминавайки през Иран, разширяването на НАТО, контрола върху въоръженията и кризата във Венецуела.

Но докато на Земята напрежението продължава да расте, Вашингтон и Москва имат планове да работят заедно по изследването на Космоса.

Преди две седмици руската космическа агенция Роскосмос обяви подписването на споразумение с американския си партньор НАСА, за да работят заедно по програма, чиято цел е създаването на Портал към дълбокия Космос.

През 2012 г. НАСА разкри намерението си да създаде обитаема космическа станция, която ще се намира между Луната и Земята и ще служи като първа стъпка за постигане на напредък в изследването на Слънчевата система и по-конкретно на Марс.

“Съдружниците имат намерение да развият международните технически стандарти, които ще бъдат използвани след това, преди всичко за създаването на космическа станция в орбитата на Луната“, съобщи Роскосмос в комюнике.

Това няма да е първият път, в който двете страни си сътрудничат по въпроси, надхвърлящи земната орбита, тъй като повече от две десетилетия те работят заедно по Международната космическа станция (МКС) - проект, в който участват още Канада, Япония и 11 страни членки на ЕС.

Но защо Русия и САЩ, които от десетилетия са геополитически съперници, могат да работят заедно по изследването на Космоса?

Космическа надпревара

Антон Федяшин, преподавател по история на Русия в Американския университет във Вашингтон, отбелязва, че т. нар. космическа надпревара – съревнованието, което по време на Студената война противопостави САЩ и бившия СССР за постигане на надмощие в изследването на Космоса, е поставила основите за случващото се днес.

“Основната причина за сътрудничеството между Русия и САЩ в Космоса е, че това са най-напредналите страни в изследването му с опит от близо шест десетилетия. Това са два гиганта от гледна точка на тази технология“, казва Федяшин пред ВВС.

Той допълва, че напредъкът на други страни, като Китай, също може да допринесе за желанието на Вашингтон и Москва да си сътрудничат с цел запазване на надмощието в тази област.

Взаимна зависимост

Първият голям момент в сътрудничеството в този сектор между Вашингтон и Москва се случи през 1975 г., по време на Проекта за изпитания Аполо-Союз, когато американската капсула Аполо и съветската Союз осъществиха първото космическо обединение между кораби на две отделни държави.

Истинското сътрудничество обаче започна една през 90-те години на миналия век. „САЩ и Русия сляха програмите си за живот в Космоса през 1994 г. с решението да поканят Русия да се присъедини към Международната космическа станция.

Това направи невъзможно някоя от двете страни да постигне нещо сама във връзка с поддържането на човешки живот в Космоса, с много малки изключения в последните 23 години“, казва пред ВВС Джон Логсдън, основател и бивш директор на Института по космическа политика към университета „Джордж Вашингтон“.

Федяшин изтъква, че това сътрудничество има много прагматичен аспект, тъй като след спирането на програмата за космически кораби от САЩ единственият начин астронавтите да стигат до Космоса е като използват руски ракети.

“Поради това, въпреки желанието на някои сенатори във Вашингтон да прекратят сътрудничеството, от стриктно практическа гледна точка, това не може да стане и ако се наложи това ограничение, ще се намали значително достъпът на САЩ до Космоса“, отбелязва той.

Логсдън определя руската космическа индустрия като „много способна“ и изтъква големия й опит в космическите полети с дълга продължителност.

Извън научните и технологичните елементи, има друг основен фактор, заради който сътрудничеството е добро за двете страни – високите разходи по тези проекти. „Руснаците имат нужда от САЩ заради парите. САЩ плащат за транспортирането на космонавтите и техните материали в Космоса, което Русия не може да направи сама“, отбелязва Федяшин.

Сътрудничеството е от полза и за НАСА, която сега разполага с доста по-малък бюджет, отколкото в миналото. Той представлява една десета от разгара на проекта „Аполо“, от гледна точка на тежестта му в общите публични разходи на САЩ.

Мрежата от отношения в научните среди на САЩ и Русия открива възможност за нови съвместни проекти. „Изследването на Космоса е област, в която може да се постига напредък чрез сътрудничество, въпреки напрежението в други аспекти от двустранните отношения.

И двете страни виждат ползата от съвместната си работа в това поле и от изграждането на стена около това сътрудничество, за да не бъде засегнато от политическото напрежение“, отбелязва Логсдън.

Федяшин смятан, че постигнатото от участниците в космическите програми на двете страни е пример за това какво може да се направи чрез сътрудничество, основано на взаимно уважение и полза и за двете страни.

“Когато виждате как си говорят астронавтите помежду си, това е напълно различен свят. Те са съдружници, приятели, сътрудничат си. Това е нещо изключително. Те постигат напредък по проектите си, съсредоточавайки се върху важността на изследването на Космоса за човечеството като цяло“, отбелязва Логсдън.

Затъмнена Луна

Въпреки постигнатия напредък до момента, не са малко сенките върху възможностите двете страни да продължат да работят заедно в Космоса. Павел Лузин, доктор по международни отношения и директор на консултантската компания за геополитически рискове Under Mad Trends, казва, че въпреки съвместната работа в Международната космическа станция от средата на миналото десетилетие, сътрудничеството между Русия и САЩ преживява упадък.

„Каква е причината за това? Русия губи възможността за технологично и индустриално развитие. Космическият й сектор е неефективен и Москва не може да предлага и осъществява напредничави проекти в Космоса“, казва Лузин.

Експертът предупреждава, че взаимната зависимост в технологичния сектор ще изчезне в бъдеще. „В идните години САЩ ще разполагат с поне две нови космически совалки и ще стане независима от Русия. Тази възможност е истински кошмар за Кремъл“, допълва той.

Според Лузин полетите до МКС ще съставляват над 50% от гражданската програма за космическо изследване на Русия. В същото време Логсдън отбелязва, че бъдещото сътрудничество в Портала към дълбокия Космос също не е гарантирано.

“Това съобщение беше доста зле интерпретирано. Това е много начален етап на планиране на следващата стъпка в Космоса. Това е споразумение да се мисли за съвместна работа, ако този космически портал продължи да се развива. Той все още не е одобрен от САЩ и няма бюджет. В този момент това е просто концепция“, казва Логсдън.

Така че, въпреки дългите години на съвместна работа между НАСА и Роскосмос, бъдещето на сътрудничеството между двете агенции засега изглежда не се намира в Космоса, а просто е увиснало във въздуха.