От 1 септември влязоха в сила новите мита, наложени от Съединените американски щати върху вноса на нов кръг от китайски стоки на обща стойност 110 млрд. долара.

Новата тарифа от 15% засяга широка гама от продукти - от електроника до облекла и обувки, събощава The Wall Street Journal.

Китай не се забави с ответните мерки и обяви, че въвежда нови митнически тарифи върху американски стоки на стойност 75 млрд. долара.

Продуктите, обложени с по-високи мита от Пекин, удрят най-чувствителните сектори на американската икономика - фабриките и земеделските стопани от южните и централните щати, които вече изпитват негативите от забавянето на икономическия растеж в резултат на търговските конфликти.

Китайският отговор включва повишаване на митото върху вноса на свинско, телешко и пилешко месо от САЩ до 10%, а вносът на соя ще се облага с допълнителни 5% в добавка към настоящите 25%. От месец декември ще бъдат въведени и мита от 10% върху вноса на пшеница, сорго и памук.

От септември Китай ще облага с 5% и вноса на американски петрол, а от декември ще се въведе и тарифа от 25% за автомобилите.

Поредната ескалация на търговския конфликт заплашва не само двете водещи световни икономики, но и глобалния растеж.

Международният валутен фонд понижи прогнозата си за ръста на световния брутен вътрешен продукт до най-ниските нива от началото на финансовата криза, посочвайки като аргумент именно несигурността за глобалната търговия в резултат на новите рестрикции.

В същото време шансовете за постигане на споразумение между Вашингтон и Пекин изглеждат все по-малки. От май насам преговорите на практика са в застой, тъй като САЩ обвиняват Китай, че не изпълнява обещанията си за реформи и приемане на нови закони в защита интелектуалната собственост.

Пекин, от своя страна, поставя пълното премахване на митническите бариери като условие за по-нататъшния ход на преговорите.

"Всичко, което правим, си струва категорично. Не желаем да бъдем слуги на китайците", написа американският президент Доналд Тръмп в своя профил в социалната мрежа Twitter в неделя. Той добави, че митата са "символ на американската свобода".

Търговската война обаче се отразява на доходите на американците, като по данни на Федералния резерв на Ню Йорк до този момент (без да се взимат предвид последните увеличения на митническите тарифи), конфликтът коства по 831 долара на година на всяко американско домакинство.

Според анализаторите на JPMorgan Chase & Co., цитирани от Bloomberg, новите мита ще повишат годишния "данък" за търговската война до над 1000 долара на домакинство.

До този момент САЩ въведоха мита от 25% върху китайски стоки на стойност 250 млрд. долара, които обаче бяха основно продукти, компоненти и суровини, използвани от бизнеса. Очаква се те да бъдат повишени до 30% в срок до един месец.

Новите тарифи обаче засягат все повече потребителски стоки. Освен това Тръмп заплаши, че ако няма подписано споразумение до края на годината, от 15 декември ще бъдат въведени мита от 15% върху нова група от артикули - смартфони, лаптопи, детски играчки и др.

Според изчисленията на бюждетната комисия на Конгреса в САЩ търговската война и митата на Тръмп ще понижат БВП с 0.3% и ще доведат до спад в средния доход на домакинствата с около 580 долара годишно.

Печелят ли банките от ескалацията на търговските конфликти?Общите постъпления на най-големите банкови институции от търговски операции достигат 5.8 млрд. долара за 2018 г.

Как започна всичко?

Началото на търговския конфликт между САЩ и Китай беше поставено през 2018 г., след като американският президент Доналд Тръмп повиши митата върху вноса на соларни панели и перални в опит да защити американските производители.

Впоследствие той обяви и нови по-високи мита върху вноса на стомана и алуминий, които засегнаха редица държави, включително и Китай.

Но повишаването на митническите тарифи конкретно за китайските продукти стартира през юли 2018 г. и беше последвано от моментална реакция от страна на Пекин.

През декември миналата година бе обявено своеобразно "примирие" и дори започнаха преговори на експертно равнище между Вашингтон и Пекин, които обаче забуксуваха през лятото на 2019 г.

Списък с въведените до този момент и планираните митнически тарифи от страна на САЩ и Китай. Източник: Bloomberg

Работи ли стратегията на Тръмп и кой плаща сметката?

От формална гледна точка митническите такси се плащат от компаниите, които внасят съответните продукти на територията на САЩ. Вносителят има две опции - да поеме този разход за сметка на собствената си печалба или да го прехвърли върху следващия търговец по веригата на доставки.

Той, от своя страна, може да прехвърли разхода върху магазините за продажба на дребно, а те да повишат крайната цена за потребителите. В този случай американските домакинства са тези, които, в крайна сметка, плащат цената на търговската война.

От друга страна, китайските производители, които влизат в кръга на засегнатите от по-високите мита, могат да намалят цените си, за да неутрализират ефекта от тарифите или пък да прехвърлят продукцията си в друга държава. И в двата случая икономическите негативи се поемат от китайската икономика.

Една от целите на Тръмп е да върне част от производството на американските компании обратно в Съединените щати. Той на няколко пъти отправи подобни призиви в социалните мрежи, но статистиката показва, че до този момент бизнесът не откликва с кой знае какъв ентусиазъм.

Нещо повече - през 2018 г. търговският дефицит на САЩ се повиши до 10-годишен връх от 621 млрд. долара. Според икономистите, цитирани от Bloomberg, търговските войни не само, че не са довели до свиването му, но по-скоро са го увеличили, допринасяйки за забавянето на икономиките на Европа и Китай, които са ключови търговски партньори за САЩ.

Американските фермери страдат най-много заради ответните мерки и загубата на важни пазари за тяхната продукция.

Има ли все още шанс за постигане на споразумение?

Според икономическия съветник на Белия дом Лари Къдлоу все още има възможност за продължаване на преговорите през септември. От друга страна, тактиката на Тръмп да притиска Мексико по въпросите за граничния контрол и да заплашва с нови мита, въпреки подписаното по-рано тази година споразумение за свободна търговия, поставя под въпрос тежестта на всяка договорка с негово участие.

Освен това американският президент беше категоричен, че митата ще останат в сила, докато не е абсолютно сигурно, че Китай се придържа към своите ангажименти. А това може да означава и години. Със сигурност подобен сценарий не е приемлив за управляващите в Пекин.

Така че, към настоящия момент, възможността за сделка изглежда по-скоро като пожелание, отколкото като реална възможност.