На около 65 километра югозападно от Маями, Флорида, в множество водни резервоари плуват пет милиона риби, които се намират много далеч от дома.

Въпросните риби са от вида атлантическа сьомга, който обикновено се намира в студените води на норвежките фиорди или шотландските езера.

Тъй като Флорида не е естествената среда на този вид и той няма да може да се справи с тропическата жега там, водните резервоари се поддържат добре охладени и се намират в огромна климатизирана и силно изолирана сграда, приличаща на склад.

Съоръжението, което носи името Bluehouse, отваря през миналата година, а плановете са то да се превърне в най-голямата ферма за риби на сушата в света.

Собственикът Atlantic Sapphire се цели в първоначално производство от 9 500 метрични тона риба годишно, което да бъде увеличено до 222 000 тона до 2031 г. Това би било достатъчно за задоволяването на 41% от настоящата годишна консумация на сьомга в САЩ.

Компанията оглавява едно течение в Европа, Азия и САЩ, насочено към аквакултурите на суша и на закрито.

Какво обаче би означавало това за базираните в морето ферми за сьомга и по-важно - за благосъстоянието на рибата?

"Когато започнахме да проучваме тази концепция преди 10 години, хората ни смятаха за напълно луди," казва пред BBC Йохан Андреасен, главен изпълнителен директор на Atlantic Sapphire, която има норвежки собственици.

Снимка: Atlantic Sapphire

"Никой не смяташе, че отглеждането на сьомга на сушата може да бъде финансово оправдано или че дори е възможно. След това съществуващата индустрия започна да се съмнява все повече. Нейните представители обаче изчакваха, за да видят как ще се развие технологията.

С Atlantic Sapphire ние доказахме, че е възможно. Сега въпросът е колко конкурентно може да бъде това и до какви мащаби може да се разрасне."

Технологията, която прави възможна дейността на Bluehouse, не е нова, но използването й в търговски мащаби стана възможно едва в последните години.

Тя се нарича "рециркулационна аквакултурна система", или RAS, и контролира всичко - от температурата, солеността и pH на водата, до нивата на кислород, изкуствените течения, циклите на осветление и премахването на въглеродния диоксид и отпадъците. Последните се филтрират, а пречистената вода се използва отново.

Тъй като това е затворена система, сьомгата не е изложена на морски болести и паразити, така че - за разлика от базираните в морето ферми, от Atlantic Sapphire твърдят, че техните риби няма нужда да бъдат третирани с антибиотици или пестициди.

"Като цяло, в сравнение с базираните в морето ферми, ние имаме най-малко инциденти със заболявания и най-ниски нива на смъртност," казва Недер Снир, главен технологичен директор на израелската компания AquaMaof. Неговата компания вече е проектирала технология за 10 такива RAS ферми за риби по света.

"Важно е да се отбележи, че това се случва без използването на антитела или ваксинация," добавя Снир. "Това се дължи на факта, че сме изолирани и отглеждането на рибите се случва в контролирана среда."

Насекомите са все по-близо до чиниите на европейцитеЕвропейският орган по безопасност на храните (ЕОБХ) обяви днес, че жълтият брашнен червей - ларвната форма на брашнения бръмбар, е безопасен за човешка консумация както в цялостната си форма, така и като добавка на прах

Atlantic Sapphire вече е инвестирала 400 млн. долара в своето американско съоръжение и планира да похарчи общо 2 млрд. долара. До 2031 г. компанията възнамерява да разполага с 372 000 кв. метра резервоари на обект с площ от 65 хектара.

Защо обаче норвежка компания решава да построи огромна ферма за сьомга във Флорида?

Първо, за да може да доставя на щатския пазар без да транспортира рибата от Европа и второ - заради уникалното естество на геологията на южния американски щат.

Простичко казано, Флорида е разположен върху два отделни водоносни хоризонта – сладководен в близост до земната повърхност и соленоводен на по-голяма дълбочина.

Сьомгата има нужда от прясна вода, когато е млада, както и от солена вода на по-късен етап, а Bluehouse разполага с наличности и от двете. Малко спорно след това компанията може да инжектира отпадъчните води, които създава, в празен слой в скалата още по-надолу.

От компанията твърдят, че този скален слой е напълно запечатан и по тази причина не може да замърси водоснабдяването. От компанията казват, че само "минимални количества преработени отпадъчни води се изпускат съгласно стриктните местни регулации".

Когато става въпрос за съкращаването на веригите за доставки, Андреасен казва, че пандемията от коронавирус в насочила вниманието на хората към този въпрос.

Снимка: Atlantic Sapphire

"Хората искат по-къси и опростени вериги с все по-голяма проследяемост, където по-малко хора имат допир с храната ви, преди да я ядете."

Не всичко в проекта на Bluehouse обаче се случва безпроблемно. През юли миналата година проблем с качеството на водата поставя компания в ситуация, в която "тя била изправена пред високи нива на смъртност на сьомгата", според Андреасен.

За да избегнат подобно развитие, от компанията решават "спешно да отгледат" 200 000 риби, преди да са достигнали своята пълна 20-месечна зрялост.

Друг проблем от март тази година води до още смъртност сред рибите. А по-рано този месец трима служители в Bluehouse трябваше да постъпят за лечение в болница заради изпускането на неизвестен газ.

Не е изненадващо, че от организацията Хора за етично отношение към животните (PETA) заклеймиха Bluehouse и другите около 40 подобни ферми по света, които отглеждат риба на сушата.

"Отглеждането на риба по този начин е ужасно жестоко и определено ненужно", казва Доун Кар от PETA.

Въпреки всичките тези опасения, сьомгата на Atlantic Sapphire, отгледана във Флорида, вече е доста популярна сред американските потребители. Миналата година филе от сьомга от Bluehouse се продаваше на цена от 12 долара за килограм, или над два пъти повече от цената на норвежкия внос.

Трябва ли отглеждащите сьомга в традиционни ферми в Норвегия и Шотландия да се притесняват?

Рагнар Тветерас, преподавател по Бизнес науки в Университета в Ставангер, Норвегия, и експерт в тази индустрия, казва, че въпросите относно рентабилността на фермите на сушата остават.

"Смятам, че има структурно предизвикателство по отношение на енергийната употреба, а оттам и по отношение на емисиите на въглероден диоксид," казва той.

"Все още очаквам по-добри данни за това каква ще бъде ефективността на разходите. Не се притеснявам за търсенето за тяхната сьомга, а за това какви ще са цените и какво ще означава това за възвръщаемостта на тези ферми на сушата. Опасявам се, че за някои от тях дейността няма да е рентабилна."