Застрашени ли са азиатските икономически “тигри”?

564
Застрашени ли са азиатските икономически “тигри”?

© Pixabay

В края на миналия век Южна Корея, Тайван, Сингапур и Хонконг си спечелиха прякора “азиатските тигри”, благодарение на ускореното си икономическо развитие.

Днес то е заложено на карта, а държавите от региона на Югоизточна Азия са изправени пред редица икономически предизвикателства, пише The Economist.

Преди 25 години икономистът Пол Кругман публикува анализ в американското списание Foreign Affairs, озаглавен “Митът за азиатското икономическо чудо”.

В него той защитава тезата, че въпреки вепачтляващите темпове на растеж, които азиатските икономики демонстрират в края на 90-те години на миналия век, те всъщност не са успели да подобрят своята ефективност.

Според него тяхната сила се крепи на мобилизацията на вътрешните ресурси, а не на иновациите и подобряването на ефективността.

“Сингапур, например, прилага толкова безпощадна мобилизация на трудовите и капиталовите си ресурси, че дори и Сталин би се гордял”, пише Кругман.

Този модел на растеж действително има своите ограничения. Заетостта не може да се повишава до безкрайност, а вкарването на допълнителни инвестиции в производството в даден момент започва да носи отрицателна доходност.

По тази причина темповете на растеж на т. нар. “азиатски тигри” неизбежно ще се забавят, прогнозира икономистът.

В това свое предвиждане той безспорно се оказва прав. През последното десетилетие брутният вътрешен продукт на четирите водещи икономики от Югоизточна Азия расте средно с по 3% годишно, което е доста под нивата от началото на 90-те години (над 8%).

Но по отношение на иновациите и икономическата ефективност, тези държави постигнаха значителен напредък от началото на XXI век. В периода от 2000 до 2017 г. производителността на труда в четирите “азиатски тигъра” нараства два пъти по-бързо от тази в САЩ, пише още изданието.

Но всъщност сравнението със сталиновия Съветски съюз не е толкова плашещо за ръководителите на тези държави. Те се притесняват много повече от аналогиите с техния близък съсед Япония и нейната “елегантна” стагнация, продължаваща близо три десетилетия.

По много критерии японците живеят доста по-добре от повечето азиатци. Но Страната на изгряващото слънце постепенно губи икономическото си влияние. През 90-те години на миналия век тя успява да достигне 85% от брутния вътрешен продукт на глава от населението в САЩ. Днес това равнище е около 70 на сто и продължава да пада.

Една от основните причини за тази тенденция е застаряващото население в Япония. Единствената държава, в която средната възраст е по-висока, е малкото независимо княжество Монако.

А в следващите 30 години се очаква населението на Южна Корея, Тайван, Сингапур и Хонконг да застарява с по-бързи темпове дори и от тези в Япония.

В началото на века тези държави взимаха пример от японския икономически модел и се опитваха да го копират. Южна Корея и Тайван са много по-силни в индустриалното производство, отколкото в сферата на услугите.

И четирите “тигъра” разчитат основно на износа, който генерира по-голямата част от търсенето на тяхната продукция.

Идва ли краят на глобалното икономическо забавяне? Напрежението около търговските конфликти отслабва, а повечето централни банки по света разхлабват монетарната си политика

Големият въпрос е дали тези страни ще повторят и провала на японското икономическо чудо по същия начин, по който копираха и неговия успех? Според The Economist техните икономики в много отношения се различават от тази на Япония.

Финансовата им политика, например, е много по-консервативна, в сравнение с тази, водена от Токио непосредствено преди Азиатската дългова криза от края на 90-те години. Техните банки разполагат с достатъчно високи капиталови буфери, а равнището на дъжавния дърлг е сравнително ниско.

Ако те се изправят пред по-сериозни икономически проблеми, това би било заради собствените им грешки, а не толкова заради репликирането на японския модел.

Тайван иска да намали своята зависимост от Китай, но това се оказва трудна задача, с оглед на факта, че Поднебесната империя си остава в центъра на азиатската икономическа “гравитация”.

В Южна Кория концентрацията на богатство и влияние в големите корпорации засилва общественото недоволство и все по-често се чуват искания за по-справедливо разпределение на ресурсите.

В Сингапур внимателно направляваната политическа система е подложена на все по-силен натиск, а антиимиграционните движения показват, че азиатските страни не са “имунизирани” срещу популизма, който набира сила и на други места по света.

Хонконг пък е “тигърът”, който е застрашен в най-голяма степен. Протестите срещу управляващите, обвързани с Китайската комунистическа партия, могат да потопят страната в тежка и продължителна криза.

И в четирите азиатски икономики има много неща, които могат да се обърка,т, пише The Economist. Но в същото време те запазват и много от своите силни страни. Южна Корея продължава да бъде световна технологична суперсила, в която са съсредоточени някои от най-силните марки – от смартфоните до поп идолите.

Тайван, дори и в най-тежките геополитически времена, запазва важната си роля във веригата на доставките за целия азиатски регион, като в същото време разполага със стабилна екосистема за развитието на дребния и средния бизнес.

Хонконг е “артерията”, която свързва Китай със световните финансови пазари, а Сингапур е една от най-диверсифицираните азиатски икономики, в която жизненият стандарт устойчиво се повишава.

“Азиатските тигри” са важни и за останалата част от света. Те заемат водеща роля сред глобалните технологични пионери, а икономиките им се изправят пред същите предизвикателства, които тормозят “богатите” държави от десетилетия – застаряването, защитата и присбособяването на работниците към автоматизацията, съживяването на производителността, политическия баланс между САЩ и Китай, повишаването на стагниращите доходи и задържането на постоянно растящите цени на имотите.

Десетилетия преди да бъдат наречени “азиатските тигри”, тези държави бяха оприличавани на други животни - “летящите гъски”, които следваха плътно лидера на “ятото“ в лицето на Япония. За птиците е много по-лесно да летят зад своя водач, възползвайки се от допълнителната тяга, създавана от крилата му.

Но авторите на това сравнение забравят нещо много важно – лидерите в ятото постоянно се сменят. Южна Корея, Тайван, Сингапур и Хонконг прекараха десетилетия в сянката на по-развитите азиатски икономики. В момента обаче, за добро или зло, вече няма кого да следват.

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg