Три четвърти от американците отделят повече средства за своите пълнолетни деца, отколкото за собствените си пенсионни схеми. Това поставя финансовото им бъдеще под заплаха, като в същото време лишава младите от ценни житейски уроци, се казва в проучване на Merrill Lynch, цитирано от електронното издание Moneyish.com.

Оказва се, че 79% от американците, или двама на всеки 10 души, оказват финансова подкрепа под някаква форма на своите вече пораснали деца. 72 на сто от анкетираните признават, че за да отделят тези средства, често са поставяли на втори план своите собствени финансови нужди.

Всяка година родителите харчат средно два пъти повече пари за своите пълнолетни наследници, отколкото за вноски в пенсионните си схеми. Според Merrill Lynch, по първото перо отиват около 500 млрд. долара годишно, докато за второто - едва 250 млрд.

"Това със сигурност е грешен подход, но в същото време е много широко разпространен. Аз непрекъснато съветвам своите клиенти, които се готвят за своето пенсиониране, че най-голямата им отговорност е към самите тях", казва консултантът Кимбърли Фос от Empyrion Wealth Management.

Подобна теза застъпва и Джеймс Кели от PNC Wealth Management. Той споделя пред Moneyish, че с тревога наблюдава как все повече хора жертват собственото си финансово бъдеще заради своите деца, които, от своя страна, отказват да поемат отговорност за себе си.

"По този начин родителите не само че не успяват да научат децата си на финансова независимост и разумно управление на дълговете, но и рискуват да се превърнат във финансово бреме. Отказвайки да спестяват достатъчно, те няма да имат друг избор, освен да разчитат на децата си, когато се пенсионират", обяснява той.

Статистиката потвърждава тези опасения. Средният размер на спестяванията в САЩ достига 70 000 долара на човек, показват данните на TransAmerica Center for Retirement Studies. За хората, които е по-вероятно да имат деца, навършили пълнолетие, тази сума е малко по-висока.

Представителите на поколението Х, родени през 60-те и 70-те години на миналия век, разполагат средно с по 71 000 долара, а т. нар. бейби бумъри (поколението от 50-те и 60-те години) държат средно по 157 000 долара в пенсионните си схеми.

Дори и тези средства обаче могат да се окажат недостатъчни, за да живеят комфортно след пенсия. Актуалните проучвания сочат, че с оглед на увеличаващата се продължителност на живота и нарастващите разходи за здравни грижи, за повечето американци дори и спестявания от порядъка на 1 милион долара може да се окажат недостатъчни.

Финансовата подкрепа за вече порасналите "деца" изпраща и много грешни послания към самите тях. Повечето родители смятат, че по този начин помагат на децата си да посрещнат финансовите трудности в началото на кариерното им развитие, когато все още не разполагат с кой знае колко средства.

"Истината обаче е, че този подход може да има трайни негативни последствия върху способността им да управляват разумно своите финанси в дългосрочен план", казва финансовият съветник Мичъл Хокънбъри от 1440 Financial Partners.

Разбира се, експертите признават, че няма как родителите изцяло да "отрежат" помощите за децата си, но би трябвало това да не става с директни "дотации".

Вместо да плащат наема им, например, те могат просто да ги поканят да живеят заедно с тях, докато си намерят по-добре платена работа. Или вместо да изплащат студентските им заеми, просто да им помогнат с поръчителство да ги рефинансират при по-добри условия.

Специалистите съветват родителите да помогнат на децата си да изготвят планове за своите разходи и управлението на дълговете си.

"Напълно нормално е да подкрепяме децата си, когато са пострадали от обстоятелства извън техния контрол, било то заради здравни проблеми или някакъв природен катаклизъм. Но всяка помощ трябва да е с конкретна цел и да е строго ограничена във времето", казва Кимбърли Фос.

По думите й не е проблем, ако родителите поемат първоначалната вноска на детето си при покупка на жилище, но не би трябвало да поемат ангажимента да изплащат цялата ипотека.

"Най-добрият подарък, който можете да направите на децата си, е да ги научите да бъдат независими. И на второ място - да им гарантирате, че няма да им се налага да се грижат за вас финансово, когато остареете", съветва още Фос.

По думите й това се постига най-лесно, като се поставят ясни граници между отговорността на родителите и тази на вече порасналите им деца.