Един час северно от Финикс се издига град в пустинята. Неговото население е 80 души. Заселването му започва през 1970 г., като в момента са запълнени едва 5% от капацитета му. Градът, проектиран от покойния италиански архитект Паоло Солери, се нарича Аркосанти. Разположен сред иглолистните дървета, неговите оребрени куполи, кръгли форми и заоблени криви изглеждат като част от научната фантастика. Насочените на юг структури осигуряват светлина и топлина, но няма пътища.

Солери е замисли Аркосанти в съответствие с Аркологията - архитектурна концепция, отчитаща екологични фактори при проектирането на жилищната среда на хората. В по-тесен смисъл под аркология се разбира концепцията чрез изграждането на големи, самоосигуряващи се, добре планирани, сложни и на много нива конструкции (хиперструктури), в които живее населението на един цял град, да се намали максимално отрицателното въздействие върху околната среда.

"Тук си представяме, че градовете са най-новото нещо, което съществува", казва Джеф Щайн, съпредседател на Аркосанти. Градовете се появяват преди около 7000 години, но не сме имали време да ги проектираме правилно за човешката еволюция". Неговото жилище е проектирано така, че да се топли и да има енергия въз основа на слънцегреенето.

Градът е построен и изключително ефективно. За да стигне до работа, Щайн има 30 секунди път. Излиза на балкона си, пуска стълба и отива в първия си кабинет. Сградата на Щайн има двор със смокинови дървета. Дворът е едно от многобройните места за срещи в откритите пространства на града.

Всяка година 50 000 души от цял свят посещават града. Студентите идват тук, за да изучават дизайн и устойчивост. В амфитеатъра се провеждат концерти и фестивали. Някои посетители дори наемат стаи за гости и остават за нощувка. Строителството на Аркосанти е замразено, градът няма да бъде построен никога, но принципите на аркологията са приложени нагледно върху него.