Маратонът е едно от най-емблематичните събития на Олимпийските игпи, което се провежда в последния им ден, точно преди церемонията по закриването.

Но днешните състезания са нищо, в сравнение с това от 1904 г., което изправя много атлети на крачка от смъртта. По-малко от половината от тях всъщност завършват тичането. Ето и цялата история, представена от BoredPanda:

Олимпиадата през 1904 г. се провежда в Сейнт Луис, САЩ. Тя се състои само от една трета от събитията, които се провеждат на днешните олимпийски игри. В повечето от тях дори не се допуска участието на жени.

Поради трудности в пътуването и нарастващото напрежение около Руско-японската война, само 62 международни спортисти се състезават, в сравнение с 11 544, които участват на Летните олимпийски игри през 2016 г. в Рио де Жанейро.

По време на маратона няколко от състезателите буквално се изправят пред лицето на смъртта. По някаква причина организаторите решават, че е по-добре състезанието да се проведе в следобедните часове вместо сутринта.

Това означава, че спортистите трябва да бягат при температури над 30 градуса по Целзий. Единствената вода, до която имат достъп, e на около 17 км от старта. Маршрутът се състои изцяло от черни пътища, така че колите и конете, които се движат пред и зад бегачите, вдигат огромни облаци от прах.

Олимпийският хроникьор Чарлз Лукас отбелязва, че "гостуващите спортисти не са свикнали с местната вода и вследствие на това много от тях страдат от чревни разстройства".

Откриват американския бегач Уилям Гарсия да лежи по средата на пистата, страдайки от тежки вътрешни наранявания, получени в резултат от вдишването на прах. Според Лукас, "праховите частици са причинили ерозия на мембраната на стомаха му, в резултат на което той е получил сериозен кръвоизлив, който почти е струвал живота му".

Друг състезател е кубинският пощальон Андарин Карваджал, който вероятно е най-неподготвен за състезанието от всички останали. Той губи всичките си пари в Ню Орлиънс, а в Сейнт Луис отрязва панталоните си, опитвайки се да ги приведе във вид, възможно най-близък до шорти. В началото на маратона той не е ял от 40 часа, така че някъде по време на състезанието спира край овощна градина, за да си набере ябълки.

Те обаче се оказват гнили. Въпреки че страда от тежки стомашни спазми, Карваджал може би има шанса да спечели. Но според Лукас, той спира да разговаря с всички групи от хора, събрани по протежение на трасето. Въпреки всички тези трудности, завършва четвърти.

Първите двама африканци, явили се на Олимпиада, участват в това състезание. Лен Тауниане и Ян Машиани от Южна Африка се очаква да завършат с рекордно време, но това не се случва. Тауниане се класира на девето място, а Машиани, който е подгонен от глутница агресивни кучета, завършва едва 12-и.

Американският бегач Фред Лорц дори не стига до финала. Той припада от дехидратация на около 14 км от старта. После се качва на кола, която обаче се чупи на 17-ия километър. Лорц се присъединява към бегачите в последните 8 км.

Изненадващо, той е приветстван като победител, дори си прави снимка с Алис Рузвелт, дъщерята на президента Рузвелт. Остават само минути до награждаването му, когато се разбира, че е използвал автомобил. Организаторите му забраняват да участва в маратони доживот.

Осем урока от бягането, които трябва да прилагате в животаСтрахът от провала е един от най-големите страхове, който може да ви препречи пътя към успеха

Вярвате или не, гореспоменаните истории не са толкова странни, колкото тази на победителя - американеца с британски произход Томас Хикс. Той е на 16-ия километър от състезанието, когато започна да показва признаци на крайно изтощение. Той обаче продължава да се бори, подкрепян от екип от двама души. Когато спортистът моли за вода, те изливат в устата му топла дестилирана вода.

Около 11 км преди финалната линия, Хикс е на прага на припадък. Вместо това екипът му му дава малка доза стрихнин, който днес е познат като отрова за плъхове. В достатъчно високи количества той може да убие човек, но в онези дни хората го използват като стимулант.

Със стрихнина в кръвта му, Хикс е блед и безмълвен. Въпреки това, след като чува за дисквалификацията на Лорц, той се изправя на крака. Треньорите му обаче не вярват, че може да се справи, затова му дават нова доза стрихнин с белтъчини и малко алкохол.

През последните 3 км от трасето, казва Чарлз Лукас, той се движи механично, като добре смазана машина. Хикс започва да халюцинизира, вярвайки, че финалът е на още 32 км. През последния километър той моли за нещо за ядене. После иска да си легне. След като се подкрепя с глътка бренди и две яйца, той влиза в стадиона, но изведнъж се опитва да избяга и започва да тича хаотично наоколо.

Треньорите му го носят през финалната линия, държейки го за ръцете, докато краката му се движат напред и назад, и той е обявен за победител. Необходими са четирима лекари и един час, за да може Хикс да напусне терена.

Хикс и Лорц се състезават отново един срещу друг на Бостънския маратон през следващата година. Лорц го завършва с време 2:38:25, спечелвайки го без помощта на нищо друго, освен краката си.