Нощният експрес, който свързва София и Истанбул (505 км), започна да пътува през 2017 г., но само след три години бе спрян, заради пандемията.

Когато стартира отново, той беше избран от Lonely Planet за едно от най-добрите пътувания в света за 2023 г.

Ето всичко, което трябва да знаете за него.

В първите години композицията удобно спираше на старата централна гара „Сиркеджи” в Еминюню в сърцето на Златния рог, подобно на прочутия си предшественик Orient Express.

Сега обаче крайната спирка е „Халкали” – невзрачна малка гара в покрайнините на Истанбул, от която има бърз и лесен обществен транспорт до центъра на града, отдалечен на 25 километра. Най-лесното придвижване е с крайградската мотриса „Мармарай” – тя отвежда до старата железопътна гара „Сиркеджи”.

Тези крайградски влакове се движат на всеки 15 минути с цена на билета под 2 евро, а пътуването е 35 минути.

Добре е да знаете: Влакът потегля от София в 21: ч. и пристига в Истанбул в 07:49 ч. Обратната връзка е 21:40 ч. от гара „Халкали” и пристигане в 08:40 ч. на Централна гара София. Препоръчваме и в двете посоки да изберете вагоните на Турските железници (TCDD).

Имате няколко варианта за пътуване в първа и втора класа – в спален вагон с едно легло и индивидуална баня, в спален вагон с две легла и индивидуална баня и кушет вагони с 4 или 6 места. Най-ниската цена на билет втора класа е 19 евро плюс 10 евро добавка за кушетка в купе с четири легла или +15 евро за спален вагон с две легла. Първа класа е 28 евро за билет + 35 евро за самостоятелно купе и баня.

Билетът София-Истанбул се купува на гишетата „Международни пътувания” на Централна гара. Онлайн продажби няма. Ако предварително не сте купили обратния билет Истанбул-София, може да го направите на гише 4 на гара „Сиркеджи”.

Около 03:00 ч. влакът наближава Капъкуле. Шафнерът ви събужда с почукване по вратата на купето и вик „Контроол”. Граничният контрол отнема около час, след което имате около 3 часа да дремнете преди влакът да спре в покрайнините на мегаполиса.

Възможностите за настаняване в Истанбул са хиляди, но обърнете внимание на хотел Legacy Ottoman на две пресечки от старата гара.


Източник: Unsplash

Освен близостта до „Сиркеджи” и всички важни туристически места, привлича ни и историческата сграда от 1911 г. – едно от последните архитектурни произведения на Османската империя, и изумителната гледка към Босфора, Пера и Златния рог, която се открива от панорамния ресторант на последния етаж. Ще познаете хотела по куполите, издигащи се от двете му страни, които напомнят този на джамията Масджид ал-Акса на Храмовия хълм в Йерусалим.

Истанбул е изумителен град – и заради разположението си, и заради културните влияния на гърци, римляни, ромеи, латини и отоманци

Хилядолетната му съдба рязко се променя през ноември 324 г., когато лично Константин I набелязал очертанията на бъдещата столица на Източната Римска империя. Новият Рим е замислен като езическа столица с многообразие от култове към различни божества. Статут на християнска столица градът придобива към края на 5 в. по времето на император Теодосий II. По това време Константинопол е най-големият град в света с около половин милион население.

Наричали го „Царствения град”, откъдето идва и словосъчетанието на славяните „Царевград”. Английски пътешественик от 12 в. казва, че той е събрал „една трета от богатствата на земята”. Следите от величието на този град все още могат да се видят в съвременния Истанбул.

На Златния рог няма нищо по-величествено от храма на 1490 години „Света София – Божията Премъдрост”. Превърнатата днес в джамия православна базилика е служила като такава в продължение на 936 години.

Докато чакате отвън, обърнете внимание на разхвърляните мраморни парчета – някои от тях са били постаменти на статуи. Сред тях е и цокъл от колона от порфир, върху която някога е греела сребърната статуя на императрица Евдокия. Вляво от входа на храма се вижда и портала на старата базилика от 415 г., построена от император Теодосий. Тя е изгорена по време на въстанието Ника от януари 532 г.


Разшифровани са викингските графити от храма „Света София” в ИстанбулВ продължение на години изследователят Селчук Ерачун проучва надписа и открива, че до него има викингски кораб с глава на дракон

„Света София” е най-високата сграда в света в продължение на 6 века до построяването на Линкълнската катедрала през 1311 г. и е ненадмината 900 години по размер на вътрешното пространство до построяването на „Санта Мария дел Фиоре” във Флоренция през 1436 г. И действително – за пристъпите ли в главния кораб, усещането е неповторимо. Неслучайно византийците са вярвали, че в храма нощем струи неземна светлина и пеят небесни хорове.

Днес богомолци и туристи влизат през западните врати храма, които са били отваряни само по големи празници. Обичайният вход е бил през югозападния вестибюл, който днес се използва за изход. Посетителите виждат Императорската порта, която според преданието била направена от останките от Ноевия ковчег със сребърен обков и е имала лечебни свойства. Тя обаче е плячкосана от рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. Съвременната конструкция е направена през 1847-49 г.

Една колона на първия етаж от храма е считана за важна религиозна реликва и за християни, и мюсюлмани. Те вярват в чудодейната ѝ сила, поставят пръста си в нея и си пожелават късмет. Легенда разказва, че сълзите на Дева Мария, проляти след смъртта на Исус, пробили колоната, която по-късно е донесена и поставена в свещения храм. Друга – че в нея пророкът Хидр пъхнал пръста си и обърнал църквата по посока на Кааба в Свещената джамия в Мека. Всъщност това е колоната на св. Григорий Богослов. Византийците вярвали, че в нея е зазидан самият светец и затова има лечебна сила.

Вторият етаж също крие тайни – мраморният парапет е изписан от горе до долу с графити на викинги, служили като телохранители на византийските императори, и мореплаватели, които отправяли молитви за спасение.

След като преминете Вратата на Рая и Ада ще се изправите пред изумителната мозайка дейсис (моление) от времето на Палеологовия ренесанс. На нея са изобразени Христос Вседържител и скръстилата молитвено ръце Богородица и Йоан Предтеча. Точно срещу стенописа на пода е поставена плоча от бял мрамор, която бележи мястото, където е погребан Енрико Дандоло – венецианският дож, който драматично променя съдбата на Константинопол, като насочва рицарите от Четвъртия кръстоносен поход срещу християнския град.


23 места, които да посетите през 2023 г.Светът е голям и екскурзия дебне отвсякъде

За съжаление малцина екскурзоводи посочват територията, която са заемали Големият Юстинианов дворец и Магнаурската школа, в която са учили българският цар Симеон и двамата братя Кирил и Методий.

Всъщност това е бил голям дворцов комплекс – с галерии, градини, езера, павилиони и балкони, нещо като Забранения град в Пекин – който е граничил с хиподрума, морето и със „Света София”, посредством един коридор. Днес тази огромна територия е хаотично застроена с малки дървени къщи, пресечена е от релсите на железницата.

Най-старата част от комплекса е т.нар. Константинов дворец, част от който е бил Магнаура, който се намира на мястото на днешния хотел Four Seasons. За да добиете представа за размера на тази грандиозна структура, ви препоръчваме да изпиете чаша чай или кафе на панорамната тераса на хотела и да се насладите на прекрасната гледка към „Света София” и Синята джамия – от едната страна, и Босфора – от другата.

Зад всяка истанбулска врата се крие мистерия

На 150 м югозападно от православния храм зад невзрачен вход се крие истинско съкровище – Цистерна базилика (Йеребатан сарнъджъ). Някои с право наричат водния резервоар Потъналият дворец. Той доскоро беше затворен за посетители заради реставрация.

Източник: Pixabay

Построена през 542 г. от император Юстиниан на мястото на древна църква (откъдето идва и името ѝ), цистерната е част от акведукт и други обществени съоръжения, построени от римляните, поддържан от византийците и изоставен от османците.

Тя е снабдявала с вода Големия дворец, палатите, манастирите и църквите на Първия хълм. Френски учен и пътешественик на име Петрус Гилиус открива през 1545 г. резервоара, който е събирам 78 000 куб. м вода – един от 60-те, които снабдявали Константинопол с вода.

Впечатляващата конструкция е поддържана от 336 мраморни колони, подредени в 12 редици от 28 дорийски и коринтски колони, всяка с височина от 9 метра. Две от тях изобразяват Главата на Медуза.

Който търси останките от Византийския Константинопол, непременно трябва да посети Манастира Хора (Кахрие джамия или бившата византийска църква „Богородица в Хора”).

Превръщането на този храм, а и на „Света София”, в музей дължим на американския бизнесмен Томас Уитмор, който убедил Мустафа Кемал Ататюрк, че двете православни църкви са с изключителна историческа и художествена стойност. Запазените византийски мозайки подсказват за миналото великолепие на „Света София”.

Всеки, който прекрачи прага на църквата, се спира първо пред образа на Христос Пантократор (Вседържател) над централния проход, а срещу него е Богородица (Въплъщение) с образа на Младенеца в утробата ѝ. Отправяйки се към нартекса ви посреща още един образ на Христос и Теодор Метохит – най-влиятелният човек в империята, възстановил храма през 1315 г. – който му поднася негов умален модел.

В квартал Бейоглу извисява снага кулата „Галата”. Построена като Кулата на Христос от генуезци през 1348 г. тя се виждала от всички точки на Константинопол.


Източник: Unsplash

През 1267 г. император Михаил VIII Палеолог им дарява територията на север от Златния рог, която те укрепили с крепостни стени, част от които е кулата.

Когато вражески набези грозели града от нея се спускала гигантска верига, която препречвала пътя навътре в залива. Другият ѝ край бил в несъществуващата вече кула „Кентинарий”. Днес останки от тежката верига могат да се видят в Археологическия музей и Yeralti Camii.

Днес генуезката Пера е застроена със стари италиански къщи, византийски църкви, превърнати в джамии, уютни кафенета и ресторанти, художествени галерии и музикални магазини. Тук е най-известната улица в Истанбул - Istiklal Caddesi (Авеню на независимостта), която отвежда до площад Таксим.

Garden 1897 Restaurant е отлично място да завършите обиколката на Истанбул – отлична кухня, страхотно обслужване, вечеря на свещи и дискретна музика. Какво по-хубаво!

Светлана Тодорова-Ваташка