Представете си, че след десетилетие сте родител на пеленаче. Повечето аспекти на отглеждането му ще са същите, но други ще са преобразени от навлизането на изкуствения интелект.

Има вероятност AI устройствата да се превърнат в електронни бавачки така, както предишните поколения родители разчитаха телевизията и видеоигрите да ги отменят в част от задълженията.

Възможно е плюшени мечета с изкуствен интелект да реагират персонализирано на гукането на детето ви и да отговарят на въпросите му. Компютърно асистирани бавачки, които никога не се изморяват да четат една и съща книга, биха улеснили приспиването. Усъвършенствани версии на Alexa биха могли да пеят или преподават любими песни, да играят игри и дори да дават обяснение на детския плач.

Досущ като иновациите на предходното поколение, тези инструменти ще впрегнат новите технологии, за да занимават децата и да спестят на родителите време и нерви.

За разлика от досега обаче, имаме основание да се тревожим, че заради умението си да имитират човешкото поведение AI бавачките могат да повлияят на възприятието на децата за заобикалящия ги свят и преживяванията им в него, пише за The Wall Street Journal д-р Дейна Съскинд, директор на Център за ранно учене и обществено здраве и основател на програмата за педиатрични кохлеарни импланти към Университета в Чикаго.

Може ли децата да използват ChatGPT – отговаря психологБил Гейтс прогнозира, че до края на 2024 г. чатботовете ще се превърнат в

Срещата с изкуствен интелект може да промени по неочаквани начини невръстния мозък, който търпи забележителното развитие през първите години от живота ни, предупреждава д-р Съскинд.

Човешките деца се появяват на бял свят малко „недовършени“, посочва тя. Вероятна еволюционна причина за това е, че ако плодът прекарваше повече време в матката, главата му би станала твърде голяма, за да бъде изроден безопасно. Затова природата е направила компромис – децата се раждат на 40-ата седмица, а мозъците им имат още много да растат.

Този растеж протича със забележителна скорост през първите две години от живота ни – около един милион нови невронни връзки се оформят всяка секунда.

До третия рожден ден на детето мозъкът му вече е развит на около 80 процента. Така родителите разполагат с кратък времеви прозорец, през който да подготвят своя наследник за успешен живот, като благоприятстват основополагащото развитие на този сложно устроен орган.

Тук се корени причината хората да сме най-интелигентният, изобретателен и продуктивен животински вид.

Оптимизацията на този ранен етап на бясно развитие изисква двупосочно общуване – когато бебето плаче, гука или жестикулира, възрастният да отвръща с прегръдка, думи или визуален контакт. Този вид комуникация е напълно естествен за родителите и помага на децата им да придобиват когнитивни и емоционални умения.

Навлизането на телевизията породи тревога за ефекта ѝ върху децата, а тя дори нямаше умението на изкуствения интелект да общува, посочва д-р Съскинд.

Досега тази необходима „съставка“ можеше да бъде осигурена единствено от грижовен възрастен. Каквото и да ви разправят маркетинговите експерти, класическата музика, образователните канали и продуктите на Baby Einstein не водят до образуване на нови невронни връзки в детския мозък, тъй като при тях липсва двупосочното общуване.

Какви умения трябва да придобият учениците в свят, задвижван от AIМного преподаватели смятат, че той ще има отрицателно въздействие върху преподаването и ученето

Новите AI инструменти променят всичко това

Те са създадени по наш образ и работят на принципа на човешкия мозък. Състоят се от невронни мрежи от сложни взаимовръзки, изградени от огромни обеми от данни. ChatGPT получава необходимите данни под формата на езикови модели, а децата – на любящо общуване със своите родители. Разликата между двете ще избледнее, когато към тази изграждаща мозъка междучовешка комуникация добавим автоматизирани алтернативи.

Разбираемо е защо много родители биха се възползвали от технологичните иновации, за да се отърват от някои семейни отговорности. Грижите за дете през първите години от живота му е всепоглъщащо занимание. AI помощта може да трансформира живота на един изтощен родител така, както в средата на миналия век пералните машини и други електроуреди преобразиха грижата за дома и дадоха на жените свобода да се присъединят към пазара на труда.

Защо пък AI бавачки да не общуват двупосочно с бебетата?

Ефектът върху тяхното развитие би бил силно положителен, увеличавайки честотата и последователността на изграждащите мозъка моменти, докато той все още е „най-пластичен“ и способен да се пренастройва въз основа на преживяванията в околния свят, пише експертът.


Забравете за AI апокалипсис в бъдещето. Опасността е тук и сега Тезата за бъдеще, изпълнено с рискове от изкуствения интелект, измества фокуса от проблемите, които вече създава

Наложително е да подходим с предпазливост

Новите технологии са способни да оформят „архитектурата“ на нашия мозък. Когато далечните ни предци започнали да създават символи и рисунки, се задействали нови неврони, които позволили на мозъка да използва по съвсем различен начин зрителния кортекс – за четене и писане.

В наши дни, според статия в януарския брой на списание JAMA Pediatrics ежедневното излагане на социални мрежи води до промени в начина, по който подрастващите реагират на социални поощрения.

Все още има много неизвестни за развитието на човешкия мозък в най-ранна възраст, а излагането му на реагиращ AI би могъл да окаже неподозирано влияние върху него. Ако не програмираме изкуствения интелект да реагира или общува правилно, бихме могли да изкривим по всевъзможни начини когнитивното развитие на децата, предупреждава д-р Съскинд.


Бащата на 10 деца Илон Мъск е дарил $10 млн. за проучване на фертилносттаСумата е отпусната още през 2021 г. от фондацията на милиардера на университета в Остин

Могат ли AI и децата да бъдат "на една вълна"?

Да разгледаме едно скорошно откритие в сферата на неврологията.

Учените отдавна знаят, че интензивната комуникация с възрастни благоприятства езиковото развитие на децата. Проучвания от последното десетилетие обаче разкриват жизненоважен механизъм зад тези взаимоотношения – мозъчните вълни на децата и техните гледачи буквално се синхронизират, когато те опитват да общуват или играят заедно. Процесът се наблюдава и при възрастни по време на съвместни занимания като пеене, танци или водене на дискусия лице в лице.

Те преживяват сходна активност в едни и същи области на мозъка и колкото повече вълните съвпадат, толкова по-сполучлив е крайният резултат.

През 2020 г. екип от учени на университета „Принстън“ открива, че при децата и техните гледачи този феномен настъпва в префронталния кортекс - тази област на мозъка помага за планирането на сложни когнитивни поведения, изразяването на личността и вземането на решения. Основната роля на префронталния кортекс е да обединява мислите и действията, за да помогне за постигането на вътрешни цели.

Допълнителни проучвания сред младите сочат, че този „неврален синхрон“ благоприятства придобиването на речников запас, подобряването на социалните умения и тези за решаване на проблеми.

Макар и способен да участва в двупосочно общуване, изкуственият интелект не притежава физическия мозък, необходим за неврален синхрон. Все още не знаем какво означава за един развиващ се мозък да постигне подобно състояние без участието на друг, отбелязва д-р Съскинд.

Устойчивостта, която е също толкова важна, колкото познанието, що се отнася до житейските успехи, е още едно качество, което зависи изцяло от развитието на мозъка в най-ранна възраст. Когато едно малко дете премине през разнообразие от преживявания с помощта на любящ възрастен, то се учи да бъде несломимо и да реагира гъвкаво на предизвикателствата.

Според други изследвания зрелите хора, които имат положителни спомени за първите години от живота си – получавали са много грижи и внимание например – са по-упорити и амбициозни.

Но какво значи за едно дете да расте привързано към машина, на която родителите са отстъпили част от основните си задължения? „Това крие сериозни рискове за неговото социално и емоционално развитие“, пишат Ноел и Аманда Шарки от Университета в Шефийлд за списание „Етика и информационни технологии“ (2021 г.).

Не можем да върнем AI духа в бутилката, нито е необходимо. Ако обаче не го опознаем по-добре, има опасност да прахосаме капацитета за развитие на децата през първите години от живота им, а с него да нарушим и собствената си еволюционна структура.