Според тълковния речник думата „спекула“ означава нечестна търговия за бързо забогатяване, основано на препродажба, разлика в цените, дефицит на стоки и др.

У нас спекулата попада на богата почва: манталитетът на българите и не особено конкурентната среда в много сфери, в които господстват малко на брой компании и има възможност за „скрито договаряне“, или казано с една дума-монопол.

Друго улеснение за спекулата е липсата или слабият контрол на конкурентната среда в страната ни, въпреки че сме член на ЕС.

Трета „хранителна съставка“ за спекулата е корупцията, която позволява тя да се прикрива с „нормални корпоративни практики“ и „пазарна среда“ от тези, които трябва да следят и контролират цените.

Българите отдавна сме свикнали със спекулата, като прословутото ни търпение е почти неизчерпаемо.

Като се почне от тези близо 10 години, когато цените на мобилните разговори у нас бяха сред най-високите в Европа, и се достигне до традиционното поскъпване на агнешкото, яйцата и зеленчуците покрай Великден и Гергьовден.

Всъщност доказването на нечестни търговски практики е изключително трудно, дори и в развитите европейски страни, където са налице редица и добре функциониращи звена.

Там обаче гражданското общество като че ли е на значително по-високо ниво, а корпоративната култура не позволява на компаниите да са прекалено фриволни, защото държат на имиджа си.

И докато спекулата трудно се диагностицира при продукти, минаващи по цяла верига от производители, доставчици и търговци, и особено при услуги, при които трудно се изчислява себестойността, то тя лесно може да се открие при продукти с пазарни цени на стоковите пазари.

Има ли спекула с някои основни суровини? Отговорът определено е „да“.

За спекула можем да говорим в следната ситуация – цените на суровините поскъпват на международните пазари, което напълно логично се отразява и на продуктите, пряко свързани с тях. Производителите излизат и обясняват в медиите, че поскъпването на даден продукт е свързано с повишението в цената на суровината на стоковите пазари.

Когато цените на същите суровини обаче тръгнат надолу, следва „информационно затъмнение“ от страна на производителите, а цените на стоките някак си забравят да се понижат.

Примери в това отношение много.

Например цената на захарта на дребно регистрира съществен ръст преди около година. Тогава това се обясняваше с високата цена на суровината на международните пазари.

От август 2010 до август 2011 година захарта поскъпна с 55% на международните пазари. За същият период цената на продукта захар се е повишила от 1.33 до 2.25 лева за килограм, или повишение от 69%, съгласно данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.

Цената на продукта обаче не тръгна надолу в с темпове, съпоставими с поевтиняването на суровината на стоковите пазари.

За последната една година захарта, търгувана като суровина, е загубила 35% от стойността си на международните пазари, докато цената на едро на продукта се е понижил от 2.25 лева на 2.11 лева, или спад от едва 6.2% отново съгласно статистиката на ДКСБТ.

Подобни аналогии можем да търсим и при цените на една от най-масовите стоки – горивата. Поскъпването на бензина се обяснява от производителя с повишението в цените на петрола на международните пазари.

И тук обаче липсваше понижение, адекватно на поевтиняването на петрола, което по естествен път разширява маржина на печалбата на петролната индустрия, како отбелязвахме неведнъж.

В крайна сметка тази практика доведе до това петролният сектор да добавя по 25 евроцента към цената на литър бензин, или 17.8%, което освен че е един от най-високите проценти за ЕС, е значително повишение в сравнение с 11.9% преди шест месеца, когато секторът е добавял едва 16 евроцента за литър.

Така страната ни е пета по недостъпен бензин в света, при сравнение на цената на горивото и доходите на населението, а средната заплата у нас купува най-малко бензин в ЕС.

За съжаление тези практики са само върхът на айсберга. След като се вдигна много шум покрай цените на горивата и първоначалните реакции на регулаторите за „картел“ между големите производители, в крайна сметка КЗК стигна до решение, че няма такъв.

Нещо повече - бе взето решение за допълнително информационно затъмнение, като не се обявяват цените, на които се продават горивата от най-големия производител у нас. А както всички знаем подобно информационно затъмнение само създава по-благоприятна среда за спекула.

Подобна аналогия може да се търси и при други суровини, като например кафето. От началото на годината цената на суровината е загубила 28% от стойността си, а за последната една година понижението е дори по-осезателно в размер на над 35%.

Още по-фрапиращ е случаят със случващото се при цената на памука, основна суровина за производството на дрехи. В края на март миналата година суровината достигна рекордни стойности при нива от над 220 цента за паунд, а към днешна дата тя е при нива от около 71 цента, или понижение от над 70%.

Разбира се това са само част от най-вероятно хилядите случаи на потенциално спекулиране. Тази порочна практика и схема действа навсякъде, като е трудно проследима, когато липсва официална статистика за добавъчната стойност на всички звена по веригата, идеална предпоставка за спекула.