Г. Ангелов: Политическа нестабилност заплашва икономиката
Ако нямаме бързо сформирано правителство и стабилно мнозинство, това би било допълнително усложнение пред икономиката, коментира Георги Ангелов, главен икономист "Отворено Общество", в специално интервю за Profit.bg.
Така ще имаме политическа несигурност, която в ситуация на криза, допълнително ще утежни ситуацията. Подобни фактори могат да изпратят икономиката ни в още по-тежка рецесия от тази в момента, което е добре да се избегне, допълни Ангелов.
Трудно е да се каже дали ще има приемственост в политиката на следващото правителство.
И социолози и политолози трудно прогнозират кой ще спечели, дали ще има стабилно мнозинство или ще станем свидетели на разпадане на кабинета и предсрочни избори.
По отношение на финансовата стабилност и валутния борд обаче, имаме единодушие. От тази гледна точка, поне на базово ниво, ще имаме приемственост. От там нататък, в момента е трудно да се каже как тя ще бъде подкрепена от икономическата политика - трябва да се види кои ще са министрите и т.н.
"Напълно съм за валутния борд", заяви Ангелов. Вече имаме 12 години борд и на практика това е най-дългият период в българската история, в който сме имали подобряване на икономическите показатели.
В тази насока, приносът на борда за това левът да е стабилна валута е безспорен. Естествено е да има хора, които печелят повече, когато има нестабилност. За икономиката и обществото обаче, тази нестабилност води до криза, каквато наблюдавахме от края на комунизма до средата на 90-те години.
Най-големите партии твърдят, че няма да допуснат дефицит в бюджета. Намеците за дефицит идват предимно от по-малки партии и дори от тях това вече все по-малко се чува, каза Ангелов.
В официалните програми дефицит не е обещан от нито една партия. Друг е въпросът дали партиите ще могат да спазят това. В криза е трудно да си спазваш обещанията.
Ако правителството не се справи само, то МВФ ще поеме контрола и ще наложи на правителството ни да не допуска увеличаване на дефицита.
Най-добре е, разбира се, да имаме стабилно правителство, което да си контролира разходите. Виждаме в съседните страни как залитане към популизъм води до сериозни дефицити.
От една страна, до момента нямахме нужда от предпазни споразумения, защото за разлика от Латвия и Румъния имаме сериозен буфер срещу дефицит. За първите четири месеца на годината имаме все още излишък в бюджета.
Предпазното споразумение е мярка, която сама по себе си не работи. Или трябва да има пълно споразумение, когато местната политика не работи, или сами да се справяме. МВФ е крайна мярка, която ако се наложи трябва да се предприеме, каза Ангелов.
Трудно е да прогнозираме кога ще приключи кризата. Това е най-спорният въпрос и на Запад. Има два лагера. Единият казва, че тази година всичко ще свърши, а другият, че ще трябва доста дълъг период за излизане.
Не бива и да забравяме, че имаме натрупване на големи държавни дългове, за спасяване на банките, за спасителни пакети, за икономиката.
Това е едно бреме, което ще тежи на световната икономика през следващите години, така че не мисля, че ще се излезе бързо от кризата, допълни той.
Кризата също така е зависима от това, което правят политиците. Ако те вършат реформи по-бързо, ще излезем от нея, в противен случай - няма да е толкова бързо.
Вижте още: