Кредитният рейтинг на страната, лихвените проценти, инвестиционната активност, фискалният резерв, валутният борд, разколебано доверие към фискалната дисциплина на страната ни са част от променливите, които могат да претърпят негативно развитие от новината за по-високия бюджетен дефицит за 2009 г. и препратките към Бюджет 2010.

Нека да припомним, че точно преди седмица стана ясно, че след ревизиране на Бюджет 2009 „бюджетната дупка" на начислена основа скочи почти двойно - от 1.9% от БВП (както е посочено в Конвергентната програма на България 2009 - 2012, представена пред Комитета по икономически и финансови въпроси към ЕК преди няколко месеца и приета благосклонно от еврочиновниците) на 3.7% - процент, който надхвърля установеният 3% допустим праг, според Пакта за стабилност.

Обяснението на финансовия министър Симеон Дянков, цитиран от в. Дневник, за тази разлика е, че в данните за Конвергентната програма са влезли ангажименти, известни на кабинета към 30 септември 2009 г., а за въпросните 150 договора и анексите към тях („виновници" за по-големия дефицит) се е разбрало едва миналия месец.

Дали това отговаря на истината, или просто правителството реши да свали картите, предвид отложеното и без това намерение за кандидатстване за членство във ВМ II, остава тайна. Каквато и да е истината обаче едва ли можеше да име по-неподходящ момент за разкриване на подобни скрити данни, на фона на скандала с Гърция.

Новината от понеделник, че ЕК не е уведомена официално за проблема с бюджетния ни дефицит внесе известно успокоение, засега. В нея се посочи още, че всички страни-членки трябваше до 1 април тази година да представят в статистическата служба на ЕС, Евростат, данните за дълга и дефицита си през 2009-а. На 21 април се очаква Евростат да оповести тези данни и оценката си за тях и от ЕК предпочитат да изчакат тази дата.

Новината за ревизирания бюджетен дефицит е много неприятна и според Георги Ангелов, старши икономист в Отворено общество, и според Кирил Гарчев, главен дилър в Булброкърс, като само за броени дни образът на България се преобрази от „бюджетния отличник" в ЕС до „втората Гърция", или пък „новия евро-тарикат", а защо не пък и в „скорошен клошар"?

„Стегнатата фискална политика е била винаги аргумент на България, а сега изтъкването на този аргумент ще става по-трудно", коментира за Profit.bg Георги Ангелов. От ситуацията, според експерта, могат да произтекат сериозни, негативни последици за страната, ако не се реагира навременно. „Като ефекти могат да се очакват понижаване на кредитния рейтинг, по-високи лихви, по-малко инвестиции и кредитиране", добави икономистът.

Освен посочените по-горе последици от новината за дефицита, икономистът изтъкна и още няколко. На първо място Конвергентната ни програма може да не бъде одобрена. Второ - да влезем в процедура по свръхдефицит. Трето - Европа може да ни наложи и глоби поради надхвърлянето на границите за бюджетен дефицит.

Тази вероятност, смята Георги Ангелов, не е за изключване, защото България не е Гърция и ако ЕК реши да се прояви като безкомпромисна и иска да даде пример за това, България може да се окаже подходящата страна, подобно на спрените ни по-рано средства по предприсъединителни програми.

Няма да закъснее и наказанието от пазара, посочи страши икономистът на Отворено общество.

Kирил Гарчев също не гледа положително на случващото се, като смята, че сигналът, който се изпраща към инвестиционната общност и външнополитическите партньори е еднакво негативен, независимо каква е причината - като резултат на добре прикрити анекси към договори, поради неспособността на новото правителство бързо да се ориентира в дълбочината на проблемите, или просто разлики в методологията за оценка. Той също споделя и мнението, че в бъдеще "чувстителността" към новините от България също ще се засилва.

„За съжаление от началото на годината новините, които излизат във връзка с фискалната позиция на страната са единствено негативни", коментира за Profit.bg главният дилър на Булброкърс. „Разбира се, кулминацията на събитията дойде през изминалата седмица (поне на първо време), когато стана ясно, че дефицитът за предходните две години и особено за 2009 ще бъде ревизиран, като за последната надхвърля дори максимално допустимия праг от 3.0% според Пакта за стабилност".

Според експерта асоциацията, която изниква незабавно на преден план, особено в сегашната обстановка, е с потенциалната втора Гърция.

„Добре знаем, че чуждестранните инвеститори не се колебаят дълго със задълбочен анализ на данните, преди да „поставят етикет", както се видя и този път - поне според излязлото в Reuters", сподели дилърът. „Несигурността и загубата на доверие имат пряко отражение върху риска, а той от своя страна влияе комплексно върху инвестиционната активност".

Известна доза успокоение обаче можем да потърсим в коментара по темата, който направиха икономистите от УниКредит Груп, заявявайки, че България е в добра фискална позиция за излизане от кризата.

Според анализа им положителна роля за бъдещото възстановяване на икономиката на страната ни ще играят по-ниското равнище на държавен дълг и значителен излишък в публичните финанси, в сравнение с много други пазари в Европа и региона на ЦИЕ.

„Това позволи на страната да използва фискалната политика по-агресивно и за по-дълъг период от време, без да подлага под съмнение фискалната устойчивост", коментираха за Profit.bg експертите от банката. „Нещо повече, докато другите страни ще трябва агресивно да затягат фискалната си позиция от тази година, България все още има известна възможност за отпускане на фискалната политика".

Като се спомена думата оптимизъм Георги Ангелов смята, че все още има минимален шанс да се поправи ситуацията и Бюджет 2010 да е по-стабилен, без да се надскача допустимата граница за дефицит.

„Това, което трябва да следим през следващите седмици е как правителството ще убеди европейците, че ще наложи контрол над ситуацията", посочи още той. „То трябва да ги убеди да приемат Конвергентната ни програма".

Ако това не се случи и повярва ли веднъж пазарът, че не можем да се придържаме към стегната фискална политика, според Георги Ангелов има реалната опасност да попаднем в негативна спирала, от която се излиза много трудно.

Кирил Гарчев също е на мнение, че занапред ще се засилва „чувствителността" към новините от България.

„Към момента пазарите са заели изчаквателна позиция - нямаше съществена реакция нито при котировките на държавния дълг, нито при CDS, но в бъдеще "чувстителността" към новините ще се засилва", смята дилърът. „И само, за да споменем богатия набор от потенциални последици - кредитният рейтинг на страната, лихвените проценти, инвестиционната активност, фискалният резерв, валутният борд, които макар и извън непосредствена опасност са променливите, които ще търпят негативи".

За да не се стигне обаче до всичко това старши икономистът на Отворено общество Георги Ангелова бе кратък с формулировката си за главната задача пред правителството - „Изходът от ситуацията е един - бързи мерки за стабилизиране на Бюджет 2010". В противен случай правителството може да се провали със стратегическата си цел по пътя към еврозоната.