Представете си петък вечер.

Млада жена се прибира уморена в апартамента си след дълъг работен ден. Влиза в безупречно чистата кухня, изважда торбата с храна и разопакова замразена пица, преди да я сложи във фурната.

Следва рутинна вечеря, която в своята баналност граничи с медитация: запалва свещ и за миг поглежда към пейзажа навън, сервира готова салата от магазина заедно с пицата и се настанява на дивана, за да хапне пред телевизора.

Слоганът, който съпътства сцената, гласи:

От твоята гледна точка – ти си момиче, което няма приятели и живее само, ето как прекарваш петъчната си вечер.

В центъра на видеото, събрало 7 милиона преглеждания в TikTok, е Лана Иса, мениджър по продажби на софтуер на около 20 години, живееща в Торонто.

Освен че документира вечерните си ритуали за грижа за себе си, тя отвежда своите почти 400 000 последователи в TikTok и Instagram на нощни пътувания за бърза храна, сесии за четене, приседнала на камък край езеро, и дори разказва как е останала заключена извън апартамента си посред нощ.

Иса е част от нарастваща, макар и нишова част от социалните мрежи, където създателите на съдържание, много от които жени, споделят ежедневните си ритуали на самостоятелен живот, даващ приоритет на спокойствието и уединението – антитеза на пищната и богата на събития „реалност“ във виртуалното пространство.

За Иса разкриването на аспекта „без приятели“ в живота ѝ не е толкова слоган, колкото „реалност“, в която живее от няколко години, разказва BBC.

Сама, но не самотна

След като сменя няколко гимназии, преживява изолация заради Covid-19 по време на студентските си години и се мести в другия край на страната след първото любовно разочарование, Иса е принудена да свикне с живота сама, без близки приятели.

Хората не говорят често, че нямат приятели... Това все още се счита за нещо срамно или табу.

Когато започва да споделя в социалните медии, че се намира в ситуация, в която няма приятели, аудиторията започна да се свързва с нея. Първоначалните ѝ около 2 000 последователи в TikTok нарастват до над 175 000 за осем месеца.

„Да видиш други хора, които преживяват същата ситуация, в която съм аз… и да почувствам, че мога да се идентифицирам тях за първи път от доста време насам, ми подейства като отваряне на очите“.

Секцията с коментари на Иса е пълна с хора, които се сближават благодарение на своите сходни преживявания – да живеят сами или да нямат приятели, и намираха утеха в „чувството, че са забелязани“.

Както при повечето онлайн тенденции, любопитството бързо се превръща в негативна реакция.

Иса и подобни създатели на съдържание са наречени „инфлуенсъри на самотата“, като някои ги представят като част от нова демографска група тъжни, самотни, бездетни жени в криза.

Но техните видеа рисуват начин на живот, с който може би повече хора биха се идентифицирали, отколкото биха искали да признаят. Те си организират самостоятелни срещи, тръгват на спонтанни пътувания с кола и дори преодоляват неудобството да ходят сами на партита.

Gen Z инвестира в себе си, за да е идеално пред другите – и това рязко забавя личния му живот

Изтриване на стигмата около самотата

За Дейвън Норинг, инфлуенсър на пълно работно време и самопровъзгласе интроверт от Финикс, Аризона, е било „разочароващо“ да види как уикендите, прекарани сама у дома в готвене и отдих с кучето ѝ, се свеждат до симптом на женска самота.

Мразя стигмата, че да си сам означава да си самотен.

Макар да има близка група приятели, докато пораства, тя винаги се е чувствала „срамежлива“ от това, че е тихото момиче със социална тревожност. Едва след като споделя своите несигурности онлайн, открива последователи и сред други интроверти, които се идентифицират с нейните трудности.

„Когато съм сама, се чувствам най-свободна и най-близка до себе си. Така си възстановявам енергията и се гордея много, че съм независима и правя нещата сама. Мисля, че това е нещо, което трябва да се празнува“.

Level up на душата: Защо видеоигрите са по-полезни за здравето, отколкото си мислите

Някои изследователи в здравеопазването работят за „дестигматизиране на самотата“, с разграничение между хроничната самота, наложена от обстоятелствата, и хората, които имат свободата да изберат да живеят и да прекарват времето си сами.

„Всеки се чувства самотен в даден момент, но на някои им е трудно да го признаят“, казва професор Мелъди Дийн, изследваща социалните връзки и самотата в Университета в Сидни. „Това може да създаде погрешното очакване, че човек трябва да е социално щастлив и обвързан с другите през цялото време“, допълва ученият.

Тя обаче предупреждава, че макар инфлуенсърите да представят самотата като „наистина привлекателна“, хората все пак се нуждаят от социални връзки и затъването в цикъл на интензивна изолация може да бъде вредно за психическото и физическото благосъстояние.

Ние сме социален вид. Оцеляваме по-добре в компания, когато има хора около нас.

Тя признава, че социалните нужди на хората варират в различните етапи от живота, но надеждата за онези, които са загубили връзките си, е, че в крайна сметка ще могат да „отместят на заден план“ липсата на приятели в живота си и да създадат нови социални връзки.

„Важно е да имаме хора в живота си и е важно тези връзки да са положителни и да го обогатяват живота ни“, допълва Дийн.

В епохата на AI, когато приятелството е продукт, а самотата – бизнес модел: Защо празниците ни връщат към истинската близост?

„Искаме да намерим хора, с които да се разбираме“

Дори в моментите, когато се чувстват самотни, тези жени казват, че самотата не определя живота им, нито пък се стремят да останат завинаги без приятели.

„Никога не се описваме като самотни“, казва С. Дж. Хоудли от Великобритания, която започна да документира собствения си живот, след като открива видеоклиповете на Иса. „Мисля, че понякога липсата на приятели притеснява повече хората около мен, отколкото мен самата“.

След като напуска седемгодишна връзка, белязана от насилие, тя се премества в нов район, където не познава никого, и се сблъсква с необходимостта да изгради живота си наново. Въпреки първоначалния „шок“, започва „да се наслаждава и да приема тази независимост“, като казва, „че се чувства комфортно в собствената си компания“.

География на самотата – как се превръщаме в част от тихата пандемия

В екосистемата на социалните медии, която процъфтява, като залива фийдовете ни с идеализиран начин на живот и постоянно състояние на FOMO (страх да не пропуснем нещо), възходът на инфлуенсърите, които популяризират самостоятелния живот, може да е утвърждаващ за онези, които се разпознават в него, казва д-р Ан Оелдорф-Хърш от Университета на Кънектикът, специалист по онлайн общности.

„Отдавна се наблюдава нарастваща реакция срещу идеята, че виждаме перфектния живот на всички, най-добрите моменти от него“, допълва тя.

Според нея съдържанието, посветено на уединението, задоволява социална нужда както на инфлуенсърите, така и на тяхната аудитория, като осигурява „баланс“ спрямо доминиращата култура, която е прекалено идеализирана.

Алгоритмите превзеха социалните мрежи. Създателите търсят нови начини да стигнат до аудиторията си

Тенденцията е да се ориентираме към инфлуенсъри, които са по-автентични и живеят истинския си живот. Просто искаме да намерим хора, с които да се идентифицираме.

Хоудли се надява на бъдеще, в което ще намери „малка група приятелки“. Норинг иска един ден да организира среща в реалния свят с виртуалната си общност, а Иса споделя, че подкрепата й е дала „тласъка“, от който се е нуждаела, за да започне отново да мисли за приятелства.

„Посланието на цялото това съдържание е: намери своя път. Не е нужно да бъде този универсален модел, който непрекъснато ни натрапват в социалните медии“, допълва Хоудли.