Събитията, настъпили в Дубай, Гърция, Испания, Италия и Португалия са едва началните дни на серия от кризи със държавните дългове, коментира Скот Мейнърд, инвестиционен директор на инвестиционната фирма Guggenheim Partners, с активи под управление от 100 млрд. долара.

Напоследък, финансовата преса стигна до идеята, че съществува „крайна точка на кейнсианството", или точка в бъдещето, когато правителствата не могат да издават повече дълг, за да стимулират икономиките, или да финансират дефицитите си.

Фактът, поради който тази крайна точка е наречена „кейнсианска" е на британския икономист Джон Мейнард Кейнс, един от бащите на макроикономиката. Точно Кейнс защитава ролята на правителствените харчове като метод за подкрепа на слаби икономики.

Чрез наливането на пари в икономиката държавата може да увеличи съвкупното търсене, да пребори негативните очаквания и да намали безработицата, сочи Кейнс. Неговата теория първо се прокламира по време на Голямата депресия и е доказана при бурното съживяване на американската икономика през 40-те години на миналия век, припомня Скот Мейнърд.

От тогава насам кейнсианството широко се практикува от държавите по света. Както бившият шеф на Министерството на труда на САЩ казва за Кейнс, „Неговата радикална идея, че правителствата трябва да харчат пари които нямат, може би спаси капитализма".

В същността си кейнсианската теория казва, че държавите трябва при нужда да настъпят педала на газта на икономиката. Това работи докато правителствата са способни да заемат пари. Но какво се случва, когато дадена държава не може повече да взема кредити? Днес това е интересен въпрос, особено като сме на път да открием отговора в действителност.

Живеем в свят, в който сумата на дълговете надвишава сумата на спестяванията. Като добавим и слабият икономически ръст по света съотношението дълг/БВП расте опасно бързо.

Например, САЩ ще създаде 1.6 трлн. долара нов дълг тази година, за да финансира бюджетния си дефицит. След като страната не генерира 1.6 трлн. долара спестявания (по вероятно около 500 млрд.) САЩ трябва да „внесе" капитал за тази разлика. По този начин през годините нации по света притежават над 4 трлн. долара щатски държавни облигации. Китай в частност има над 900 млрд. долара.

Крайната точка на кейнсианстовото идва, когато съотношенията дълг/БВП достигнат крайни стойности и държавите не са способни да си заемат пари една на друга. Ако чужда страна не купи дълга ти, към кой може да се обърнеш? Купувачът от последна инстанция е винаги централната банка, в случая със САЩ - Федералният резерв. Точно това се случи по време на кредитната криза през 2008 и 2009 г. Купувайки дълг, който никой друг не искаше, баланса на ФЕД експлодира до 2.3 трлн. долара, почти трикратен ръст за 2 години.

Когато Федералният резерв или която и да е централна банка, продължава да купува още и още дълг, евентуално идва момент, в който светът губи вяра в способността на държавата да си посреща задълженията. Също идва момент, в който валутата й не струва нищо също, основно защото твърде много от нея е създадена от централната банка да купува този дълг.

В този момент, когато е достигнатата крайната точка на кейнсианството, има само две опции - неплатежоспособност и масивно обезценяване на дълг или хиперинфлация. Пример за хиперинфлация е Ваймарската република след първата световна война в Германия. Другата опция на хиперинфлацията е изпадането в неплатежоспособност, на което може да бъдем свидетели скоро в Европа.

Четете Profit.bg и във Facebook