В понеделник парламентът прие на второ четене промените в Закона за здравно осигуряване. Предложението за допълнение е на Мартин Димитров и Ваньо Шарков от Синята коалиция, внесено на 1 септември тази година.

Законопроектът е от един параграф, който гласи, че всички здравни вноски ще се харчат за разходите и трансферите на НЗОК. Така автоматично 2-та процента от вноските, който отиваха в резерва на касата в БНБ, вече ще се харчат текущо.

В принципа „парите за здраве да отиват за здраве" няма нищо нелогично, се казва в коментар, публикуван от Института за пазарна икономика. Трябва да си припомним обаче, че през 2008 г. предишното правителство увеличи здравната вноска от 6 на 8% с идеята 2-та процента повече да не се харчат текущо, а да спомогнат за бъдещото включване на частните здравни фондове. Така за две години резервът стана доста привлекателна сума и касата, болниците и лекарите все по-често взеха да поглеждат към него.

Гражданите пък си получаваха същото здравеопазване, само че за 1/3 повече пари, а в същото време дефицитът в НЗОК растеше с всяка изминала година поради ред причини, като увеличаването на неосигурените, лекарствата, които се поемат от касата, болниците, на които касата няма право да отказва договори, хоспитализациите и лошото управление.

Дори се стигна до там, че председателят на все повече заприличващия на синдикат Български лекарски съюз поиска касата да се закрие и парите да се разпределят от здравното министерството.

Ясно е, че парите за осигуряване на здраве по този начин не стигат, но също така е ясно, че повече пари също няма да оправят проблема. Болници с хронични дефицити, доставчици работещи на загуба, хора, които не се осигуряват ... това са все проблеми на системата. Когато системата поддържа солидарния и монополен принцип и плаща с парите на другите, няма как нещата да се оправят с наливане на още средства.

Дори бюджетът на касата и парите за болниците да се увеличат двойно, болниците пак ще са на дефицит. В момента лекарите и болниците получават пари, когато хората са болни. Увеличаващите се хоспитализации (включително несъществуващите) и нарастващото недоволство на пациентите са доказателство за това и показват, че явно логиката е сгрешена.

Проблемът наистина е в касата. Проблемът е в монопола. Проблемът е в липсата на какъвто и да било избор. Пациентът, този, който плаща и ползва, е изключен изобщо от дебата и неговите претенции и нужди нямат значение. Създаването на конкуренцията и даване на избор и на осигуряващите се, и на болниците, и на лекарите е единственият изход от порочния кръг на постоянните дефицити, увеличаващите се вноски, лошото управление и некачественото здравеопазване в България.

В този смисъл, при положение, че няма да се събира резерв и липсва цялостна стратегия за разбиване на монопола, няма никакво основание за наливането на още пари в касата, защото те нито ще доведат до по-добра услуга за пациентите, нито ще осигурят по-високи заплати за лекарите, нито ще финансират дефицитите в болниците.

Така, вноската за реално осигуряване на здраве може да остане 6%, а 2-та процента за резерва да не се събират изобщо и да останат у хората, което ще изпълни и обещанието на правителството за намаляване на осигурителната тежест. Било то 6 или 8 процента, структурният въпрос стои - къде ще отиват тези пари - в провалилия се държавен монопол или в конкуриращи се здравни каси?

Източник: Институт за пазарна икономика (ИПИ)