Представете си, че за времето, което ви е нужно да изпиете чаша кафе, неговата цена се е удвоила. Това изглежда екстремно, но такава е реалността при хиперинфлацията, където цените се променят толкова бързо, че продуктите за всекидневна употреба поскъпват значително, а парите стават безполезни в рамките на 24 часа или дори в рамките на работния ден.

Хиперинфлацията по принцип съвпада с войни или поредици от лоши решения по отношение на фискалната политика, но основно тя е резултат от бързото нарастване на паричното предлагане, което не е подкрепено от ръст на икономиката.

Първата хиперинфлация в света е отчетена по време на Френската революция, когато месечната инфлация достига връх от 143%, но след това подобен род неконтролируема инфлация се случва отново чак през 20 век.

През 2008 г., Стив Ханке, професор в университета Джон Хопкинс, който също така работи и към института CATO, изучава хиперинфлацията в Зимбабве и я сравнява с предишни подобни случаи в историята.

В доклада му, цитиран от CNBC, се посочва, че през 20-и век е имало 17 случая на хиперинфлация в Източна Европа и Централна Азия, 5 в Латинска Америка, 4 в Западна Европа, 1 в Югоизточна Азия и един в Африка.

Ето и кои са най-тежките случаи на хиперинфлация в света:

5. Гърция, октомври 1944 г.

Най-висока месечна инфлация: 13 800%

Цените се нарастват двойно на всеки 4.3 дни

При петия най-тежък случай на инфлация за всички времена цените в Гърция през 1944 г. нараства двойно на всеки 4.3 дни. Хиперинфлацията в Гърция технически започва през октомври 1943 г., по време на германската окупация на страната. Инфлацията обаче се ускорява когато гръцкото правителство в изгнание поема отново контрол над Гърция през октомври 1944 г.; цените нарастват с 13 800% през този месец и с още 1 600% през ноември.

През 1942 г. най-голямата банкнота в Гърция е била 50 000 драхми, докато през 1944 г. тя вече е 100 трлн. драхми. На 11-то ноември правителството прави реденоминация на валутата, при която старите драхми се конвертират в нови при курс от 50 млрд. към едно, въпреки че народът продължава да използва Британския военен паунд до средата на 1945 г.

Основната причина за гръцката инфлация е Втората световна война, която товари страната със задължения, разстройва търговията й и води до четири години окупация.

В началото на войната Гърция има бюджетен излишък от 271 млн. драхми за 1939 г., който обаче се превръща в 790 млн. драхми дефицит през 1940 г. Дефицитът продължава да бъде финансиран от Централната банка, която удвоява паричното предлагане за две години.

Данъчните приходи падат, а разходите за войната скачат десет пъти и финансите на Гърция тръгват по спиралата надолу.

4. Германия, октомври 1923 г.

Най-висока месечна инфлация: 29 500%

Цените нараства двойно на всеки: 3.7 дена

Хиперинфлацията е един от най-големите проблеми на Ваймарската република през последните години от съществуването й. Месечната инфлация достига приблизително 29 500% през октомври 1923 г., а при дневна инфлация от около 20.9% цените се удвояват на всеки 3.7 дена.

Германската хартиена марка, която е въведена през 1914 г., след като страната се отказва от златния стандарт, започва при обменен курс 4.2 към щатския долара в началото на Първата световна война и достига 1 млн. марки за щатски долара до август 1923 г. До ноември един долар вече се обменя срещу 238 млн. марки.

Огромната инфлация принуждава правителството да направи реденоминация, премахвайки 12 нули от номиналната стойност на марката, което стабилизира валутата и Ваймарската република продължава да съществува до 1933 г.

Мнозина смятат, че хиперинфлацията във Ваймарската република идва директно от правителството, което печата пари, за да изплаща репарации от войната, но причините за инфлацията се развиват години по-рано.

През 1914 г. Германия спира да обезпечава валутата си със злато и започва да финансира военните си действия със заеми, вместо с приходи от данъци. До By 1919 г., цените вече са нараснали двойно а Германия губи войната, но периода 1919-1921 г. е относително стабилен за валутата, в сравнение със следващите години.

Репарациите съгласно Версайския договор е трябвало да се изплащат в злато или еквивалента в чужда валута, вместо в германски марки, така че правителството на Германия е нямало как чрез инфлация да избегне дълговете си. За да купува чужда валута обаче, правителството е използвало обезпечени с дългове марки и фактически ускорява обезценяването на валутата си.

Когато германците не успяват да се справят с плащанията си, френски и белгийски войски окупират Рурската долина през януари 1923 и изискват изплащане на репарациите в твърди активи, което довежда до стачки и отпор от страна на работниците в промишления район и влошава положението. Европейските правителства са разделени по отношение на това как да се справят със ситуацията и германската икономика бързо се свива. В продължение на година и половина страната е в състояние на хиперинфлация.

3. Югославия, януари 1994 г.

Най-висока месечна инфлация: 313 000 000%

Цените нарастват двойно на всеки: 1.4 дена

Друг случаи е на хиперинфлация е този с югославския динар в периода 1993-1995 г. Инфлацията достига своя връх през януари 1994 г., когато цените нарастват с 313 млн. процента за месеца, което се равнява на 64.6% дневна инфлация и удвояване на цените на всеки 34 часа. По време на целия период на инфлацията е изчислено, че цените са се повишили с 5 квадрилиона процента.

В крайна сметка много югославски компании отказват да работят с динара и германската марка става неофициалната валута на страната, дори след като правителството ревалвира динара, конвертирайки 1 млн. динара за 1 "нов" динар. По изчисления на професор Уоткинс от държавния университет в Сан Хосе на 12 ноември 1993 г. 1 германска марка се е равнявала на 1 млн. нови динара. До 15 декември 1 марка вече се разменя срещу 3.7 млрд. динара, а до края на същия месец обменният курс вече е 1 марка срещу 3 трлн. динара.

След втора ревалвация един от "новите нови" динари се равнява на 1 млрд. от "старите нови" динари а след това 1 марка = 6 000 динара. До 17 януари обменният курс скача до 1 марка за 30 млн. динара, а на 24-ти януари правителството въвежда "супер" динара, който се равнява на 10 млн. от "новите нови" динари, което отбелязва петата ревалвация на валутата.

Причините за хиперинфлацията в Югославия се крият от конфликтите в региона, местните икономически кризи и лошото държавно управление.

След рецесия, породена от огромни задължения към чуждестранни кредитори и блокиране на износа през 70-те години, страната и региона изпадат в конфликти и политически борби през 80-те и началото на 90-те години. След като приема заем от МВФ след дълбока рецесия, през 1989 и 1990 г. над 1 100 компании фалират и от работна сила в размер на около 2.7 милиона души, над 600 000 губят работата си.

Войните в Югославия, разпадането на държавата и дестабилизацията на региона са основни фактори допринесли за хиперинфлацията. Лошото управление на правителството, в това число слабата икономическа политика като неограниченото печатане на пари, генерирането на големи дефицити и фиксиране на цените влошават значително положението.

2. Зимбабве, ноември 2008 г.

Най-висока месечна инфлация: 79 600 000 000%

Цените нарастват двойно на всеки 24.7 часа

Най-пресният случай на хиперинфлация в света е този на Зимбабве, чийто проблеми достигат връхната си точка през ноември 2008 г. Тогава месечната инфлация възлиза на близо 79 млрд. процента, според института Cato. Правителството на Зимбабве спира да предоставя данни в най-лошите месеци на хиперинфлацията.

Цените в Зимбабве нарастват двойно почти на всеки 24 часа. Само дни след като издава банкнота с номинал 100 млн. долара, централната банка на страната издава банкнота с номинал 200 млн. долара. Когато е издадена банкнотата от 100 млн. долара, цените скачат и цената на един хляб нараства от 2 млн. долара до 35 млн. долара за ден. В определен период правителството дори обявява инфлацията за "незаконна" и арестува ръководителите на компании за това, че вдигат цените на продуктите си.

Положението в страната се влошава дотолкова, че магазините започват да отказват местната валута, както и щатския долар, и южноафриканският ранд става неофициалната валута. Края на инфлацията идва когато централната банка на Зимбабве се намесва и преоценява валутата си, обвързвайки я към движението на щатския долар. Правителството също така издава разпоредба, с която затваря фондовата борса в страната.

Пътят към хиперинфлацията започва в началото на 90-те години, когато президентът Робърт Мугабе стартира поредица от програми за преразпределнието на собствеността на земята. Това води до премахването на цяла класа опитни фермери, което от своя страна се отразява на капацитета на страната да произвежда хранителни продукти и намалява предлагането доста под нивото на търсенето, което от своя страна довежда до ръст в цените.

В началото на 21 век Зимбабве навлиза в хиперинфлация и до 2006 г. страната е отпечатала 21 трлн. зимбабвийски долара за да изплаща заеми към МВФ. По-късно същата година страната отново трябва да печати пари, в размер на над 60 трлн., за да плаща заплати на войници, полицаи и други държавни служители. През 2007 г. в Зимбабве има огромен недостиг на основни хранителни продукти, горива и медицински материали, а от МВФ изчисляват, че месечната инфлация е нараснала с над 115 000% до края на годината.

През април 2008 г. банкнотата от 50 млн. зимбабвийски долара се разменя срещу 1.20 долара, а от централната банка изчисляват, че икономиката на страната се е свила с над 6% на годишна база. През лятото на 2008 г. правителството дори свършва хартията, на която печати пари.

1. Унгария, 1946 г.

Най-висока месечна инфлация: 13 600 000 000 000 000%

Цените нарастват двойно на всеки 15.6 часа

Най-тежкият случай на хиперинфлация световната история е този в Унгария през първата половина на 1946 г. До средата на същата година банкнотата с най-голяма деноминация в Унгария е 100 000 000 000 000 000 000 (сто квинтилиона) пенго, докато през 1944 г. банкнотата с най-голям номинал е била 1 000 пенго. Според проучването на CATO при върховите си нива унгарската инфлация е достигала 195% дневно, като цените са се удвоявали на всеки 15.6 часа, което води до месечна инфлация от 13.6 квадрилиона процента.

Ситуацията е толкова тежка, че правителството въвежда специална валута за данъците и пощенските плащания, чийто курс се определял всеки ден по радиото. Пенгото в крайна сметка е заменено по-късно през годината при валутна ревалвация, но се смята, че когато валутата е заменена през август 1946 г., общата стойност на всички унгарски банкноти в обращение се е равнявала на една хилядна от долара.

Унгарското пенго е въведено след Първата световна война, за да стабилизира икономиката на страната и да коригира инфлацията.

Селското стопанство на Унгария понася тежък удар от Голямата депресия и нарастващият дълг на страната принуждава централната банка да обезцени валутата, за да покрие разходите си като разхлаби финансовата и паричната политика.

Когато започва Втората световна война, Унгария е в слабо икономическо състояние а централната банка е почти изцяло под контрола на правителството; банката печати пари, въз основа на бюджетните нужди на правителството без каквито и да било финансови ограничения.

В крайна сметка инфлационната среда става толкова утежнена, че монетите започват да изчезват от обращение, тъй като металите, от които са изсечени, стават по ценни отколкото самите монети.

Най-тежката хиперинфлация в Унгария идва след Втората световна война и въпреки няколкото мащабни мерки за стабилизирането на валутата, единственият изход решение е въвеждането на нова валута - форинт.