Европейските банки са принудени да продават повече дългосрочни облигации докато регулаторните органи се опитват да предотвратят нова финансова криза, пише Bloomberg. Европейските застрахователи пък твърдят, че техният регулатор ще им забрани да купуват подобен дълг.

Изискванията за ликвидността на банките, които са част от новите правила за банковия сектор, известни като Базел III, означават, че европейските банки може да се наложи да наберат около 2.3 трлн. евро дългосрочно финансиране, според базираната в Ню Йорк McKinsey & Co. Застрахователните компании, които са най-големите купувачи на подобен дълг, са разубеждавани да купуват дългосрочни облигации съгласно европейската директива Платежоспособност II, което оскъпява притежанието на тези книжа.

"Двете регулаторни мерки са в известен разрез една с друга," смята Саймън Хилс, изпълнителен директор на Асоциацията на британските банки, която представлява над 200 банки от 60 страни. "Едната мярка постановява, че банките трябва да имат повече финансиране с по-продължителен срок, а другата предупреждава застрахователните компании да внимават при закупуването на подобен дълг. Това е голям проблем за банките."

Според правилата от Базел III, които ще бъдат прилагани от 2019 г., банките ще трябва да разполагат с достатъчно средства в брой или ликвидни активи, за да могат да обслужват задълженията си в продължение на година. Целта е банките да бъдат откъснати от краткосрочното финансиране от други банки, което „пресъхна" по време на кризата и доведе до фалита на Lehman Brothers Holdings Inc.

До осем години европейските банки ще имат недостиг на дългосрочна ликвидност от порядъка на 2.3 трлн. евро по сегашните бизнес модели, според McKinsey. Това е около половината от капиталовия и ликвиден недостиг съгласно правилата на Базел III. Недостигът на щатските банки е около 2.2 трлн. евро, твърдят от McKinsey.

За да наваксат този недостиг банките ще трябва да издават повече облигации с падеж по-голям от една година или да увеличат депозитите си, според консултантската компания. През последните 12 месеца европейските банки са продали облигации с падеж след пет или повече години за 893 млрд. евро, показват данни на Bloomberg.

Застрахователни компании притежават около 60% от подчинения дълг на банките, което ги прави най-големият купувач на банкови облигации.

Правилата съгласно директивата Платежоспособност II ще бъдат въведени през 2013 г. и могат да променят това. Те оскъпяват притежанието на корпоративни облигации с по-дълг срок за застрахователите във време когато банките планират да продават рекордни количества дълг.

Без да продават корпоративни облигации, банките могат да бъдат принудени да увеличат вземаните средства назаем чрез дългови разписки от други банки, чрез увеличаване на дългосрочните депозити или пък да кредитират по-малко, смятат анализатори.

Според Платежоспособност II количеството капитал, с който застрахователите трябва да разполагат във връзка с корпоративните облигации е правопропорционално на тяхната дата им падеж, независимо от тяхната доходност.

Компаниите трябва да държат резерви в размер на 8.2% от номиналната стойност на петгодишни облигации в случай на дефолт от страна на емитента и 16.5% от стойността на 10-годишни облигации, въпреки че по-дългосрочните облигации носят доходност само с 200 базисни пункта повече за периода до падежа си. В момента европейските регулаторни органи принуждават застрахователите да държат капитал, който да покрива техните задължения, но не и техните активи.

Новите правила правят притежанието на дългосрочния банков дълг "неатрактивен" за застрахователните компании. Застрахователните компании лобират в Брюксел за облекчаването на новите правила, според Андрю Мос, главен изпълнителен директор на най-големия британски застраховател по продажби Aviva Plc.

"Изискванията за капитала при притежанието на дългосрочен корпоративен дълг трябва да бъдат преразгледани," казва Мос. "Все още обсъждаме този въпрос в Европейската комисия. Не само аз смятам така в застрахователната общност."

Дори и без Платежоспособност II банковите регулатори имат проблеми със спечелването на застрахователите като купувачи на нови ценни книжа, които имат за цел да подсилят капиталовата им база.

Застрахователната индустрия има "ограничен апетит" за условно конвертируеми облигации (CoCo), които се конвертират в акции и поемат загубите в случай на криза, заявиха от Асоциацията на британските застрахователи през януари.

Нежеланието на застрахователите да купуват условно конвертируеми облигации и капиталовите изисквания съгласно Платежоспсобност II, свързани с по-дългосрочните облигации, означават, че застрахователната индустрия вероятно няма да задоволи необходимостта на банките от финансиране, смятат анализатори.