В България нямаме нито един търговски център, който да има повече от няколко години оперативен живот с един и същи собственик. Това каза Иван Велков, заместник-председател на Национално сдружение Недвижими имоти. Единици са тези, които не си смениха собствеността и всъщност те са най-добрия пример доколко планираните инвестиции и в какъв хоризонт биха се върнали.

На запад има много инвестиционни фондове, които стопанисват подобни молове и при тях хоризонтът е по-дълъг. Те биха могли да очакват такава възвръщаемост на инвестицията си, която да им позволи 12-15 години с нормалните темпове и нормални проценти възвръщаемост да дадат по-плавен и по-разумен баланс между приходите и разходите.

Въпросът е, че в България много често предприемачите искаха да построят един търговски център и да го продадат с печалба, директно като предприемачи, а не толкова да го менажират дългосрочно и да връщат от нормалния бизнес тези направени разходи, каза Иван Велков.

Преди няколко години оптимистичните очаквания са били, че инвестициите в подобен търговски център могат да бъдат с една доста прилична доходност, дори и сравнена с други държави, или че за около 10 години може да се планира възвращаемост.

По думите му - има прекалено много прекупвачи и прекалено много хора, които преследваха и все още очакват лесни печалби. Именно това пречи на някои от проектите да се изграждат. Според него в момента шанс да построят такива центрове, да ги напълнят с наематели и те да работят дългосрочно, а не да стоят полупразни, имат няколко предприемачи, буквално трима-четирима сравнително по-подготвени, по-международно представени, с репутация и със солиден ресурс.

Във всяка европейска столица почти няма марка, която да не е представена както на главните търговски улици, така и в моловете. В България истинските международни участници на пазара, големите мултинационални и световни имена, са една шепа и те естествено не могат да са достатъчни, за да професионализират и покажат на българския потребител, че и качествените стоки, независимо от цената им, имат своите преимущества, каза той.

Кризата и липсата на опит стопиха интереса към строителството на молове, допълва Велков. По думите му - в първите години, преди 2006 година, когато още нямаше молове, като изключим ЦУМ като илюстрация на голям търговски център, ентусиазмът беше повече от висок. Това е период на единични проекти и огромно количество от желаещи както да станат наематели вътре, така и от големи инвестиционни фондове, които да ги купят след това, като работещ бизнес, който да им генерира доходност.

Това тотално изчезна след кризата и след до голяма степен чисто българския синдром на прекалената лекота, с която някои предприемачи, най-вече неспециалисти в подобна все пак доста специализирана професионална дейност решиха, че стига да имаш парцел, финансиране, е достатъчно да струпаш няколко етажа и няколко паркинг нива, и парите ще потекат.

Липсата на опит, на репутация и на гаранции, че всеки един такъв проект ще бъде завършен, още тогава започна да притеснява сериозните участници в пазара, защото един търговски център, за да се построи и отвори, е може би 15-20 % от усилието. Много по-важно е след като отвори, какво ще се случва с него, доколко той ще предлага на крайните клиенти адекватни стоки и услуги и доколко това ще е работещ механизъм, каза Иван Велков.

Той посочи, че празни, неработещи сгради има във всяка индустрия. В търговията на дребно обаче е абсолютно гибелно и пагубно да имаш магазин или площ, или сграда, предназначена вътре да е пълна с хора, които да потребяват и това да не се случва. Когато това се насложи с глобалната рецесия и с изключително ниските доходи на домакинствата, в сравнение със стандартите в Европейския съюз, а и в по-далечните страни, дали на изток, дали на запад, всички са с друг размах потребяват на дребно, се получи една тройна негативна тенденция. От една страна непрофесионални участници, от друга ниски доходи и от трета това, което се получава - дисбалансирано търсене и предлагане, каза Велков.

Търсят се качествени продукти, като това, което се купува от крайните клиенти, които да се предлагат в качествени сгради с нормални условия за работа и с нормални разходи за бизнеса. Когато вътре в този цикъл влязат участници, било то предприемачи, било то търговци, които искат да получат повече, отколкото разумната логика, се получаваха грешки и изкривявания и маса проекти, които трябваше да започнат и да бъдат завършени преди години, стоят и не могат да намерят реализация, било то заради неразумни, било то заради тоталната липса на прагматични планове.

По материали на агенция Фокус