Лихвите у нас през последните години винаги са по-високи, отколкото в повечето страни от ЕС. А това заплашва да удави и без това намаляващите коректни кредитополучатели. Поради тази причина предприемчиви българи хвърлят по едно око към банки зад граница, които дават по-евтини заеми.

Нашенецът може да вземе заем във всяка държава, членка на ЕС. Това право му дава директива на ЕС за потребителския кредит. За целта българинът трябва да си открие сметка в чуждестранната банка и да кандидатства по съответната процедура. Това обаче е само принципно пожелание.

Повечето банки в чужбина няма да ви отпуснат нито лев, ако покажете българската си заплата или дори ипотекирате панелката в столичния квартал "Люлин". Затова нашенците все по-често разчитат на свои приятели или роднини, които живеят и работят в чужбина.

Схемата е те да изтеглят кредита и да го прехвърлят на роднините си в България. От своя страна роднините се отблагодаряват, като дават съответната комисиона на гурбетчията. Цялата тази схема се обвързва с договор, а често се прави и ипотека върху жилище, което да гарантира, че заемът ще се върне, разказват минали по този път.

Най-често такива заеми се теглят от държави с големи групи български гастарбайтери като Гърция, Испания, Италия или Великобритания. За сравнение във фалиралата Гърция средната лихва по ипотечен заем е около 4 на сто.

У нас средната цена на ипотечни кредити над 10 години е 7.92%, сочи статистиката на БНБ. Разликата е още по-очебийна при потребителските кредити. В Европа средната цена на подобен борч е около 5-7 на сто, у нас тя е 12.96 на сто за заем от една до пет години в лева.

Според сайта на банка в Гърция, която оперира и в България, за ипотечен кредит от 100 000 евро с фиксирани лихви за срок от 30 години месечно в южната ни съседка се дължат по 530 евро. Трезорът има изрично създадена секция, в която убеждава клиентите си, че в случай на финансови трудности заемът може да се разсрочи, да се изплащат само лихви или само главница.

У нас за подобен заем се плащат средно по 733 евро на месец. Оскъпяването за целия срок на заема е около 164 000 евро, или общата сума, която трябва да се върне, е 264 000 евро. В Гърция оскъпяването по подобен заем е почти двойно по-малко - около 90 000 евро. Излиза, че спестеното стига за още един апартамент.

Ситуацията в Гърция не е изолирана. По данни на ЕЦБ средните лихви по ипотечните кредити в еврозоната варират от 3 до 5 на сто. За потребителски борч тя е между 4 и 7 на сто. В САЩ наскоро лихвата по 15-годишен кредит с фиксирани лихви удари рекордно ниско ниво - 3.54%.

За завиждане са страни като Франция, Германия и Великобритания, където лихвите по жилищни заеми са между 3.5 и 5%. Рекордът е във Финландия, където за ипотечен заем се дължат средно 2.3 на сто и под 6 на сто - за потребителски.

Основната причина лихвите в тези страни да са ниски е, че банките в тях ползват евтино финансиране от ЕЦБ. Наскоро европейската финансова институция обяви, че не планира да увеличава лихвата от 1.25% през следващите две години. България не е член на еврозоната и съответно няма достъп до такива "безплатни" пари. БНБ е обвързана от валутния борд и няма право да дава заеми на трезори.

При фирмите този проблем отдавна е решен. Повечето компании, особено тези, които имат чужди централи или собственици, отдавна теглят заеми от чужбина.

Плюс в тази посока е, че финансовите им отчети са заверени по международните стандарти от уважавани чужди одитори и затова лесно се тегли кредит от международна финансова институция. Много изгодни са заемите от Япония, където централната банка държи твърдо лихва от 0.1%, но малко български фирми имат достъп до тях.

Източник: в. Стандарт