Срещата на държавните глави на ЕС и еврозоната съгласуваха на два етапа - на заседание от 23 и 26 октомври, пакет от мерки срещу дълговата криза в еврозоната.

Както съобщиха пред медиите участниците на срещата, тези мерки включват промяна на втория пакет за спасяване на Гърция от фалит, рекапитализация на банковата система в целия ЕС, модифициране на Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), укрепване на икономическото управление на съюза, предава РИА Новости.

Структурата на обобщаващия пакет срещу кризата бе ясна и преди това, относително бяха ясни и основните му положения. Властите на Съюза възлагаха сериозни надежди на плана, макар аналитиците да се отнесоха скептично към очакваните решения.

Гърция

Решенията за Гърция като най-проблемна страната в еврозонат, са основни в случая, защото от тяхното изпълнение ще зависят в известна степен по-нататъшната стабилност на еврозоната, както и размерът на рекапитализация на банките в ЕС.

Европейските власти одобриха за втори път втори план за спасяване на страната от фалит, първият бе одобрен на 21 юли, но той така и не сработи.

Гърция ще може да получи до 100 млрд. евро финансова помощ от ЕС и МВФ в рамките на втория спасителен план, а отписването на дълговете й може да достигне 50%, съобщи Херман ван Ромпой, председател на Европейския съвет, на пресконференция в четвъртък. Участието на частните инвеститори в процеса по спасяването на Гърция ще бъде доброволно, уточни той.

„Призоваваме Гърция, частните инвеститори и всички заинтересовани лица към доброволна размяна на облигации с дисконт от номинала 50% на националния дълг на страната, който е в ръцете на частния сектор", се казва в комюнике от срещата. Размяната трябва да се състои в началото на 2012 година.

Страните от еврозоната ще внесат в пакета по въвличането на частните инвеститори в спасяването на Гърция до 30 млрд. евро, се казва в документа, без обаче да се уточнява как ще бъде направено това. „При това положение, официалният сектор е готов да предостави допълнителната програма за финансиране до 100 млрд. евро до 2014 година, включвайки и необходимата рекапитализация на гръцките банки", се посочва в комюникето.

По този начин опрощаването на дълга ще бъде увеличено от 21 на 50% от номинала му, а размерът на участие на официалните органи - страните от ЕС и МВФ, ще бъде намален. Днес кредитори на Гърция са държавите от еврозоната и МВФ.

Властите на ЕС смятат, че промяната на втория план за спасяването на Гърция от фалит ще бъде изцяло съгласуван до края на тази година. При това, те залагат, че до 2020 година дългът на страната ще се сведе до 120% от сегашните близо 170% от БВП.

Първият пакет по спасяването на Гърция за 110 млрд. евро бе одобрен през май 2010 година, като предвиждаше финансирането й до 2013 година от страните от еврозоната и МВФ.

Кредиторите смятаха, че страната ще успее да се върне на дълговия пазар през 2012 година и да премине поетапно към самостоятелно обслужване на дълговите си задължения. Но намаляването на рейтинга на Гърция на фона на влошаващата се икономическа ситуация пред Гърция се тръшна вратата към достъп до частния капитал. На европейските власти се наложи да разработят втори пакет от мерки за спасяване на Гърция.

На извънредна среща на лидерите в региона на единната европейска валута от 21 юли, те приеха пакет в размер на около 160 млрд. евро, от които 109 млрд. евро трябваше да постъпят от официалните източници, а остатъкът от частни инвеститори за сметка на доброволно удължаване на дълга на страната. Бяха разработени четири вида пролонгация на облигациите й, предложени и на инвеститорите. А именно, замяната на дългови задължения на Гърция с приближаващ падеж с по-дългосрочни ценни книжа (до 30 години) при различни лихвени вариации (от 4 до 6.8%). При това по-високите лихви се предлагаха при замяната на облигации с 80% под номинала. Този план за спасяването на Гърция предвиждаше загуби за частните инвеститори до 21% от дълга на Гърция. Но инвеститорите така и не проявиха голям ентусиазъм.

ЕФФС

Размерът на временния Европейски фонд за финансова стабилност (ЕФФС) може да бъде увеличен до 1 трлн. евро от сегашните 440 млрд. евро. Освен това, на фонда могат да се предостави правото да застрахова от загуби купувачите на облигации на евроозната, съобщи Херман ван Ромпой на пресконференцията.

Сега ван Ромпой съобщи, че ЕФФС се планира да нарасне не за сметка на свежи средства, а за сметка на гаранции. Допълнителните гаранции от най-големите държави в еврозоната биха могли да доведат обаче до намаляване на върховите им рейтинги, с потенциално много негативни последици за пазарите.

ЕФФС ще може да подобри качеството на кредита по нов дълг, емитиран от страните членки на еврозоната, намалявайки цената ба финансиране, се казва в комюникето. На инвеститорите ще им бъде предложено да купуват застраховка от риск от ЕФСФ като опция при пласиране на боднове, се уточнява в документа.

ЕФСФ ще може също да създава едно или няколко специални юридически лица (SPV) за привличане на средства както от държавни, така и от частни източници за последващо кредитиране на страни, изкупуването им на облигации или рекапитализация на банките, се казва в комюникето. По-рано медиите разпространиха информацията, че средствата в тези специални формирования ще могат да постъпват от трети държавим като например т Китай. На пазарите подобни SPV се използват по правило за пласиране на ценни книжа.

"В допълнение към това, ново увеличение на ресурса на ЕФСФ може да се стигне чрез по-тясно сътрудничество с МВФ. Еврогрупата, Еврокомисията и самият фонд ще действат с всички възможни варианта", се казва в съобщението.

Според комюникето, Еврогрупата (съветът на министрите на финансите на еврозоната) трябва да изработи през ноември план за привеждане в действие на идеята за модификация на ЕФФС

Решението за учредяване на ЕФФС с размер 440 млрд. евро бе взето през май 2010 година. Це,та на фонда е да поддържа финансовата стабилност в Европа чрез оказване на финансова помощ на страни от еврозоната при разрешаване на икономически проблеми. Главите на 17 държави правителства в региона решиха през юли да разширят възможностите на фонда.

Страните членки на еврозоната приключиха през октомври процеса на ратификация за разширяване на пълномощията на ЕФФС, договорени на 21 юли. Сега фондът получава възможност да се намесва на вторичния пазар на суверенен дълг и да участва в процеса на рекапиталзиация на банките.

Сега, когато срещата на ЕС и еврозоната оповестиха структурата на плана за спасяване на Гърция, европейските банки и еврозоната като цяло, вече всичко зависи от разработката на детайлите по този план и скоростта на неговото прилагане.