Повече от пет години българинът трайно е заключил живота си между лъскавите стени на стъкления дом. Първите молове, появили се у нас в средата на 2006 г., се превърнаха в символ на благоденствие и престиж след дълги години на недоимък и празни витрини от времето на социализма. Донесоха усещане за принадлежност към един по-красив и богат свят.

Молът вече има и социални функции - той е не просто място за покупки, а за прекарване на свободното време, забавления и срещи с приятели. Постепенно той се превръща в начин на живот, в култура на общуване и път за себеизразяване, коментират психолози и добавят: В моловете се оглежда цяло едно поколение. Чрез тях момичетата и момчетата задоволяват потребността си да консумират, пише в. Труд.

Около 60% от посетителите на търговските центрове са ученици. Между лъскавите витрини младежите изкарват голяма част от свободното си време. В ученическия жаргон дори е навлязъл терминът “молец” за хора, които прекарват времето си из моловете.

“Стъкленият дом е продукт на новото време, той е умаленият модел на българското общество”, смятат психолозите. Той съчетава консуматорския дух на младите поколения и стремежа да бъдеш част от един илюзорен свят.

Българинът е склонен да извади пари за скъпи маркови стоки само заради удоволствието да пазарува от мола. През последните години големите комплекси изместиха търговските улици.

Празниците през декември докараха в търговските центрове повече хора, които трескаво обикаляха за подаръци. Мениджърите на столичните молове “София мол”, “Сердика център” и The Mall и на пловдивските “Галерия и “Мол Пловдив” твърдят, че тази Коледа клиентите са повече от миналата, оборотите на търговците - също. Традиционно най-посещавани са магазините за техника, детски играчки, бижута, парфюми, бельо и храна. Повече клиенти има и в останалите търговски центрове в страната. Магазините там обаче отчитат спад на оборота. В края на 2011 г. търговците от варненските “Гранд мол”, “Мол Варна” и “Двете кули” сигнализират за около 5-7% по-малко приходи в сравнение с 2010 г. Срив на оборотите с 50% има в магазините във великотърновския “Централ мол”.

“Продажбите по празниците надминават очакванията ни, но може би защото те бяха ниски”, каза собственикът на веригата за техника “Технополис” Божидар Колев. Най-купуваната стока остават телевизорите. Колев обяснява тенденцията с по-достъпните цени и постоянното подобряване на техническите характеристики, което кара хората по-често да заменят стария апарат.

Същата е движещата сила и за продажбите на телефони и компютри, които също са търсени по празниците.

“Разходите на семействата за коледни подаръци на децата им намаляват”, смята Мариан Колев, собственик на веригата за детски стоки “Хиполенд”. Наблюденията му са, че хората купуват същия брой играчки, но избират по-евтините. Иначе от “Хиполенд” отчитат същите обороти като през миналата година, а в някои магазини в София има ръст на продажбите.

“Малките търговци обаче отчитат двоен спад спрямо 2010 г. Предполагам, че тези, които купуват играчки, са основно при големите като нас”, коментира Колев. Наблюденията му са, че продажбите на по-евтини и нискокачествени играчки са почти нулеви. “Хората, които преди купуваха по-скъпи продукти, се ориентираха към по-евтините, а тези, които вземаха евтини играчки, спряха да купуват”, обясни Колев.

“Големият спад на продажбите при нас беше миналата година. Този декември отчитаме същите нива като през 2010 г.”, каза Марин Кожухаров, управител на веригата за облекла “Капаска”. Добавя, че търговците в сектора трябва да правят все по-големи усилия и отстъпки, за да привличат клиенти. “Има преразпределение на пазара. Една компания се развива за сметка на друга, но от това печелят потребителите, които получават по-добри оферти”, обясни Кожухаров.

Избираме къде да пазаруваме и по паркинга

Посещението в моловете отдавна не е свързано само с пазаруването. Търсенето и купуването на дадена стока и услуга се измества от стремежа за цялостно преживяване. То започва от вдигането на бариерата на паркинга до излизането ни от търговския комплекс.

Преживяването, наречено мол мания, започва с конкретен избор на търговски комплекс, с преценка колко бързо ще стигнем до него и дали ще намерим веднага място за паркиране на автомобила ни.

Важни детайли от емоционалната ни обвързаност с даден обект са атмосферата в магазините, достъпа до търговските обекти, осветлението и предишните ни впечатления.

Местоположението, архитектурата на сградата и капацитетът на паркинга са сред първите фактори, които формират отношението ни към един шопинг център. Национално известен е паркингът на “Сердика център” в столицата със спираловидния си подход, от който на много хора им се завива свят. Но на някои им харесва.

За да се превърне молът в любим, трябва да предлага информация за местоположението на търговските площи, лесен достъп до магазините, да има открити витрини и възможности за бързо придвижване вътре (чрез ескалатори и асансьори).

Важно е клиентът да се чувства защитен и лесно да може да се ориентира из десетките коридори и обекти. Не са за подценяване изборът на музика, цветове, осветление и украса.

Всеки детайл от интериора ни провокира да купуваме, без да мислим.

Безпрепятственото излизане от мола също има значение за прекарването на времето ни в търговския комплекс. Всеки малък детайл допълва общата мозайка на преживяването ни в мола.

Целта е да се привлекат максимален брой посетители, чиито потребности да бъдат напълно задоволени. Ключът към успеха се крие в съчетаването на обективни и субективни фактори. В първата група попадат параметри като местоположение и възможност за достъп, обезпеченост с паркоместа, концентрация на търговски обекти от различен тип и вид на уникалните развлечения. Втората група включва фактори като избор на името, месец на прерязване на лентата на мола, липсата на зависимост от метеорологичните условия и усещането за сигурност на клиентите.

Видеоконтролът в паркингите, общата част и магазините прави моловете по-предпочитани от търговските улици.

Витрините умишлено са изработени от прозрачни материали. Така стоките са лесно достъпни за окото още преди купувачът да е влязъл вътре. Неслучайно плотовете за обслужване са широки и дълги. Дизайнът им подканва клиентите да трупат покупките една върху друга и да не се замислят, когато пазаруват.

Как решаваме кой е нашият шопинг рай

- Натовареността на пътните артерии, които осигуряват достъп до обекта.

- Местоположение: в близост до центъра на града с достъп до една или две главни пътни артерии.

- По-големи площи и повече предлагани продукти и услуги привличат повече клиенти.

- Възможност за съчетаване на пазаруването с други дейности, най-вече развлекателни.

- Трайни договорки с ключови наематели.

Имаме 21 търговски центъра, строят още 5

България работят 21 търговски центъра и 5 ритейл парка (магазините са на едно място, но на открито). Общата търговска площ е 680 хил. кв. м, показват данните на компанията за недвижими имоти “Кушман и Уейкфийлд” (Cushman & Wakefield) и българския й партньор “Фортън”.

В строеж са още 5 търговски центъра с обща площ над 309 000 кв. м, но три от тях са несигурни. Първата вълна нови молове се очаква в края на 2012 г., което ще изкачи България от 30 на 13 място в класацията на “Кушман и Уейкфийлд” за търговски площи на 1000 души население, в която влизат 34 страни в Европа. В момента на 1000 българи се падат 76 кв. м магазини, а средното съотношение за ЕС е 235 кв. м на 1000. С новите площи се очаква на 1000 души да се падат около 130 кв. м.

За края на 2012 г. е предвидено завършването няколко мола в София - “България мол” на едноименния столичен булевард и “Парадайз център” на бул. “Черни връх”. Строи се “Саут ринг мол” на Околовръстното шосе до магазина на “Икеа”.

Въпреки че в сега съществуващите търговски центрове има свободни площи, а играчи на пазара се оплакват от липса на наематели и слабо потребление, новите молове ще са още по-големи. Според мениджъри на съществуващите търговски центрове в момента няма място за нови играчи, тъй като хората ще продължат да харчат по-малко, но в повече магазини. Търговците обаче се надяват, че засилената конкуренция ще свали високите наеми и ще накара мениджърите на моловете да преразгледат договорите, подписвани преди кризата за срок от 5-10 години.

Нови проекти не липсват и в страната, но голяма част от тях са замразени и не се знае дали и кога ще бъдат завършени. Пловдивският “Марково тепе мол” стои недовършен. Водят се спорове за имот на входа на сградата, а междувременно се смени и собственикът й. Досега в търговския център са инвестирани 50 млн. евро, а трябват още 12 млн. евро, за да бъде довършен.

През 2012 г. моловете във Варна трябва да се увеличат с още един - “Галерия”. Той вече е готов, но няма наематели. Проблем с отдаването на площите имат и “Пфое мол” и “Плаза” в града, но те работят.

Заради кризата от обявените пет мола в Русе заработиха два. Макар и завършен преди 2 г. “Дунав мол” е затворен. Другите два проекта - “Гранд плаза” и “Галерия”, са замразени.

В Благоевград молът вече е бизнес сграда. Магазините затвориха, а помещенията станаха офиси.
Поредна тежка година

От търговските центрове очакват натовареният декември да премине в почти толкова натоварен януари заради следпразничните намаления най-вече в магазините за дрехи.

Традиционно клиентите на търговските центрове в първия месец на годината са почти колкото по празниците.

Купуват се обаче основно дрехи и обувки, а продажбите на техника и детски играчки намаляват.

Въпреки очакванията за добър януари мениджърите на магазините се подготвят за поредната тежка година, в която оптимистичният вариант е запазване на ниското потребление от 2011 г. Мениджърите на молове също са на мнение, че през 2012 г. хората ще продължат повече да спестяват и ще харчат по-малко.

Търговците смятат, че дори и износът от България да расте, потреблението ще реагира със закъснение, а хората ще продължат да се притесняват за доходите и работата си. Това означава, че все повече хора ще си тръгват от моловете с очи пълни и ръце празни.
Началото е Капълъ чарши

Подобни големи шопинг центрове възникват, за да улеснят търговците в обмяна на стоки, срещайки се на едно и също място. Пазарите са били разполагани в големи градове с излаз на море - средища на международна търговия. Такъв е построеният през петнайсети век гранд базар на Истанбул, който и до днес впечатлява със стотиците си магазини и огромни мащаби. У нас е известен с турското си име - Капълъ чарши. Забързаният ритъма на живот и нарастването на консуматорските нужди налагат изграждането на нов тип търговски центрове, които да пестят време за пазаруване, предлагайки всичко на едно място. Така се ражда кънтри клуб “Плаза” - първият подобен тип мол, който отваря врати през 1924 г. в Канзас, щата Мисури. Първоначално сградите им били едноетажни, а витрините на магазините - обърнати към паркингите или към пешеходната улица. Едноетажен е и най-големият мол в Гърция - “Космос” край Тесалоники.

Средно 3-4 часа в капаните на мола

Рзходката в мола ни пренася в един паралелен свят, в който всички са по-красиви, по-изтънчени и сякаш по-привлекателни. Блестящи витрини, ярки цветове, широки пространства и неангажираща музика ни пренасят в лабиринтите на стъкления дом.

От входа до изхода, без да подозираме, попадаме в плен на десетки капани, които ни карат да забравяме за времето и пространството. Търговските трикове са заложени на всеки ъгъл и ни провокират да пазаруваме без умора. Превръщаме се в част от огромна тълпа с приповдигнато настроение и блеснали погледи, която превзема лабиринтите на шопинг центровете.

Често си мислим, че обикаляме из магазините от час-два, а всъщност шопинг вълната ни залива от три-четири часа. И това е така не защото стрелките на часовника ни са спрели, а защото всичко е подредено по начин, който ни пренася в безвремие. Светлината е близка до естествената, така че хората да имат чувството, че навън е ден. Отсъствието на часовници също допълва чувството за безвремие. Топлината пък има свойството да забавя хода ни, а това означава, че ще крачим по-дълго из лабиринтите на мола. Психолози са установили, че максимумът, който човек може да измине, разглеждайки еднообразни стоки, е 600 крачки.

Всеки детайл от вътрешния интериор на мола ни тласка към дезориентация. Подобно усещане ни обзема още докато търсим място за автомобила си в някои от нивата на паркингите. Няколко минути по-късно вече се возим на някой ескалатор или асансьор, който ни пренася в сърцето на мола. Входът и изходът обикновено са проектирани в двете крайни части на търговския център, а шандовете с най-търсените стоки са разположени на най-ниските етажи. Губейки ориентация, сме много по-склонни да разглеждаме наред витрините, да влизаме в повече магазини и да купуваме стоки, от които нямаме нужда или за които не сме отделили предварително пари.

Психолозите смятат, че жените се чувстват по-самоуверени и решителни, когато чуват потропването на високите си токове върху твърда повърхност. Към уюта и комфорта на дома пък ни пренасят меките настилки, по които стъпваме, влизайки в някой магазин. Парите сами изскачат от джоба ни и след чуване на леки и неангажиращи мелодии.

Попаднем ли в този лабиринт, нищо наистина не може да ни спре. Всяка подробност от интериора ни пренася в един идеализиран свят.

Най-лошата Коледа в Италия и Гърция

Италианските и гръцките търговци преживяха едни от най-лошите си празници от десетилетия насам. Продажбите по Коледа в двете страни се свиха с 30% спрямо година по-рано.

Намаленията в Гърция не успяха да стимулират купувачите.

В Италия очакват разпродажбите през януари да са провал.

Средностатистическият италианец е похарчил с 48 евро по-малко от средното за последните пет години през този празничен сезон. Най-пострадали са продажбите на обувки и дрехи и се очаква спадът при тях да продължи и по време на януарските намаления.

Девет от всеки десет гърци вече не харчат толкова не защото искат, а защото така трябва, обясняват от местната търговска федерация ESEE.

Прогнозите за догодина остават мрачни на фона на отчетения за годината спад от 40% в продажбите на дрехи и обувки, 30 на сто при електроуредите и 15% при храните.