Много пъти сме се спирали на качествата на успешните CEO-та. Какво обаче можем да научим от неуспешните? От Forbes установяват, че лошите изп. директори, в това число шефовете на провалилите се гиганти Enron, Tyco, WorldCom, Rubbermaid и др. имат някои общи навици.

Ето какво би трябвало да ни притеснява:

1. Считат, че доминират пазара

На пръв поглед човек си казва, че какво му е лошото? Не се ли стреми към това всяка компания – да доминира в сектора си? За разлика от успешните лидери, които си задават въпроси, неуспешните бързо забравят, че зависят от бързо променящи се обстоятелства. Те надценяват степента, до която контролират събитията и подценяват обстоятелствата.

Шефът на Samsung Кун Хий Лий така се опиянил от успеха си в електрониката, че решил, че може да постигне същото и с автомобили. Той инвестира 5 милиарда долара в и без това пренаселения автомобилен пазар. Той нямал основание да счита, че ще направи добра печалба от това – просто обичал колите и винаги е мечтаел да бъде в този сектор.

2. Индентифицират се до такава степен с компанията, че няма ясна граница между личните и корпоративните интереси.

Отново на мнозина това може да се стори добро – нали всички искат шефовете да взимат компанията присърце. Историята показва обаче, че при провалилите се шефове се оказва, че проблемът не е, че не се идентифицират с компанията, а че се идентифицират с нея прекалено много. Те третират компанията като продължение на тяхното собствено „аз“, някои я превръщат в своя лична империя.

Най-често от това следва използването на средства на компанията за лични цели, като финансиране на екстравагантни покупки, полети и партита с фирмени пари.

3: Мислят, че знаят всичко

Имиджът на CEO, който взема 10 важни за решения за минута, справя се сам с най-различни кризисни ситуации без да се колебае или да консултира с експерти най-вероятно е наложен от филмите и не отговаря на действителността. Хора, които си мислят, че знаят всичко, обикновено не научават нищо ново.

Шефът на Rubbermaid Волфганг Шмид се слави като доста самонадеян. За него разказват как не изслушва различни гледни точки и е взел за решение за придобиване на компания в Европа без дори да изслуша едно по-различно мнение. В крайна сметка компанията, която беше най-добрата в САЩ за 1993 година, загуби блясъка си и бе безславно придобита от Newell няколко години по-късно.

4: Те елиминират всички, които не са съгласни с тях

Споменатият по-горе Шмид създал такава враждебна атмосфера в компанията, че дори не било нужно да уволнява. Когато някой разбере, че шефът не одобрява неговите идеи и не го харесва, той изпадал в такава немилост, че сам напускал.

В крайна сметка тези CEO-та нямат истински последователи, а само покорни овце. Така няма да има кой да ги предупреди, когато тръгнат в грешната посока.

Предупредителен знак: ако прекалено много ръководни кадри напускат, това може да е знак за лош CEO.

5: Те са маниаци на тема имидж

Много шефове обичат светлината на прожекторите толкова много, че не им остава време да ръководят компанията от даване на интервюта.

Шефът на Tyco Денис Козловски оставял ръководенето на компанията почти изцяло на другите директори. Джефри Скилинг от Enron е обвиняван, че харчи прекалено много пари за ПР.

Тревожен знак: Шефът търси внимание

6: Подценяват пречките

Понякога те са така заети с осъществяване на целите си, че не забелязват спънките по пътя. Мнозина придобиват нови компании преследват мечта за разрастване, а забравят проблемите и въпроса дали могат да се справят с това разрастване.

Проблем на CEO-тата е, че не искат да признаят грешките си. Може би това обяснява защо шефовете на Motorola и Iridium продължават да инвестират милиарди в нови и нови сателити, дори след като ставя ясно, че други технологии при мобилните телефони са по-добра алтернатива.

7: Те не искат да се откажат от нещо, което се е оказало правилно в миналото

Много шефове са водели компанията смело към провал, докато са разчитали на „изпитани методи“.

Крещящ пример: Джил Билард от Mattel използвала същите похвати за промотиране на софтуер, каквито е използвала, когато е продавала кукли Барби.